Приказки от забравения Северозапад – част трета

22 дек 2012

Видин

Много обичам Дунав. Повече от морето даже. Успокоява ме и ме настройва  съзерцателно, хармонизира ме. Обходили сме го от край до край, но най-много ми харесва при Видин – заради завоя на реката има хубава панорама, а освен това там Дунав наистина (все още) е син през определени сезони.
Тъй като от Чипровци до Видин е кажи-речи една крачка, понякога съчетаваме и двете, планината и реката. Може да се мине през Белоградчик и го препоръчвам, скалите наистина си заслужават да се видят. Не знам защо, винаги съм си представяла Белоградчишките скали като някакви бели, заострени канари. Те пък се оказаха червени и заоблени, съвсем различни от предварителната ми нагласа. Целият район около Белоградчик е много интересен като пейзаж. Веднъж попаднахме на някакъв цигански панаир в подножието на скалите, беше сюрреалистично, нещо като “Кустурица снима филм за индианци в Аризона”.

Другата забележителност на Белоградчик е крепостта “Калето“.  Построена е от римляните през I–III в., а след това е използвана и от византийци, българи и турци, като всеки следващ я достроявал и подобрявал. Обявена е за паметник на културата, а гледката от най-високата ѝ част е страхотна.

В този район е и пещерата Магура, която е много голяма (около 2,5 км обща дължина на галериите) и много студена (около 12 градуса). Ако решите да я разгледате, непременно се облечете и обуйте добре. Ние я посетихме посред лято, при температура навън около 40 градуса и преходът беше, меко казано, шокиращ. Да се разхождаш в ледена, хлъзгава пещера по потник, шорти и чехли не е най-приятното преживяване, от мен да го знаете. Пещерата е известна и със скалните си рисунки. На снимката можете да видите щрауси, танцуващи жени както и мъже в, хм, приповдигнато настроение (вика му се “ловна сцена”).

Видин е сравнително голям град, но прави впечатление на обезлюден. Странно е усещането да преминаваш през голям площад, издържан в стила на социалистическата мегаломания, и да не видиш жива душа. Самият град също е застроен леко хаотично – високи блокове насред стари къщи. Най-хубавото в него е крайречният парк. Сякаш градът е отворен към реката – хората се изсипват на брега, а вътрешността опустява. Паркът е добре поддържан, има хубава крайбрежна алея за бавни разходки по залез и пейки за влюбени.

Има и закотвени шлепове, превърнати в ресторанти – идеалното място да ядеш риба, да пиеш ледено бяло вино, да зяпаш преминаващите кораби и да не мислиш за нищо, докато вълните леко те полюшват. Изобщо, реката дава една много приятна лежерност на всичко, затова я обичам.

Основната забележителност на Видин е крепостта “Баба Вида”, която е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България. Построена в края на Първата българска държава върху останките на римска крепост, тя е разширена и укрепена по времето на Иван Срацимир, когато в общи линии придобила вида, който има и днес. Има кули, тунели, тайни проходи, ров, който напролет при пълноводието на реката се пълни с вода – въобще, всичко, което трябва да си има една истинска крепост.


Има и едни леко стряскащи манекени (особено като се натресеш изведнъж на тях в полумрака), явно сложени за по-голяма автентичност. Впечатляващо е, особено за децата.

Какво още може да се види във Видин? Голяма и красива катедрална църква - "Св. В. М. Димитър", паметник на културата и, според някои източници, втора по големина след “Св. Александър Невски” в София. Полуразрушена синагога, също паметник на културата, която в момента била в процес на реставрация (дано). Крепостните стени на града също са запазени в определени участъци, както и някои от входните порти (капии). Няма да се спирам подробно на тях – може би вече сте разбрали, че ние сме “атмосферни” туристи и ни е по-важно как се чувстваме на дадено място, отколкото какви забележителности има; тях можем да ги видим и в Гугъл.
На тръгване можете да си купите дунавска риба от околните села. А може и да не си тръгнете веднага – ако имате достатъчно свободно време и бензин, ви предлагам да се спуснете по течението на реката чак до източния край. Гарантирам, че няма да съжалявате.

1833 | 22 дек 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате