Бяло безвремие в Еленския Балкан

08 яну 2013

Постоянно звънящи телефони, задръствания, намръщени и изнервени хора, въздух, толкова мръсен, че да не смееш да поемеш дъх. Звучи ли ви познато? Стресът, във всичките му проявления, се превърна в неразривна част от нашия живот и всеки по свой начин се опитва да се бори с него. Едни посягат към цигарите и алкохола, други залагат на по-здравословните начини – спорт или танци, а аз си изключвам телефона, свалям часовника от ръката си и се отправям на поредното пътешествие. Този път се потапям в бялото безвремие на село Костел.
На 14 километра от град Елена в подножието на връх Голяма Турла се е сгушило китното планинско селце Костел. През селото се вие река Костелска, която местните наричат Бързица. В кристално чистите ѝ води се срещат черна мряна, речен кефал и балканска пъстърва. Тя извира от живописната местност Валето, която е част от резервата "Бяла крава", разположен на север от връх Чумерна. Почти цялата площ на резервата е заета от вековна букова гора, в която се срещат още габър, явор, дребнолистна липа, дива череша и трепетлика, а средната височина на дърветата е около 30 метра. Освен с разнообразната си флора, тези гори се славят и с много богата фауна. Из дебрите на Еленския Балкан бродят вълци, лисици, диви свине, зайци, сърни и благородни елени.


Река Костелска


През лятото можете да поемете по някоя от многобройните екопътеки и да се наследите на дивната красота на Еленския Балкан, но това време на годината селото като че ли е замряло под пухкавия сняг.

Тръгвам безцелно по безлюдните улици. Не след дълго срещам една жена и я заговарям, а тя ми отговаря на английски. В селото живеят седемдесетина души, а отскоро тук се радват на първите британски заселници.
Силно впечатление прави голямата църква в центъра на Костел. Тя е издигната в чест на Свети Димитър, а празникът на селото е на Димитровден. Костелчани, освен светията – покровител на селото, почитат и бялата крава. Вярват, че ако в селото се роди бяла крава, тя ще донесе щастие и берекет, а и повече туристи.


Църквата „Свети Димитър” – изцяло обновена и ремонтирана през 2009 година

Костел е едно от малкото села, които имат свой химн: „Любим роден край, мойта песен за тебе се лей, се лей, сред твойта природа свободно се диша и пей!” Неслучайно текстът на последния припев е: „пред твойта природа швейцарецът даже немей”. Поемам дълбоко дъх и продължавам разходката си из притихналото село. Пристъпвам едва-едва, но звукът от скърцащия под краката ми сняг отеква надалеч. Единственият признак на живот край мен са пушещите комини на няколко къщи. Всичко изглежда приказно нереално, а след малко ще трябва да се върна към предишния си начин на живот...

3561 | 08 яну 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате