Устието на Велека

21 яну 2013
Снимка: Манол Дончев

Последния път, когато посетих тази местност – в края на лятото, съзнателно събирах спомени за през зимата. В най-студените месеци на годината се появява онзи естествен копнеж по слънчевите лъчи и всичко, свързано в ума ми с тях.
Та, отивах там за трети път с намерението да складирам усещания. Като допирът до кожата на едрия пясък, съставен по-скоро от смлени мидички и камъчета с размери на оризови зрънца. В следобеда на късния август масажираха тялото приятно, но помнех как, парейки, се забиваха в ходилата и ги разраняваха в ранната юнска утрин, нажежени едва три часа след изгрева. Пясъчната ивица северно от Синеморец, протегнала се между реката преди нейния последен завой и самото море, е може би най-трудната за изминаване на бос крак, която познавам. На юг от селото е централният плаж с доста по-фин пясък, по-широка ивица, по-затворен залив. Но защо всеки път избирах онзи край Велека, чийто бряг е рязко наклонен и морето е дълбоко само на метри от него?


Много по-живописен е. През късната пролет направо в пясъка растат макове. Тогава реката е пълноводна дотолкова, че без плуване не може да се прекоси дори в най-близката до морето част, а през лятото обикновено се влива на дълбочина едва до под коленете. От разливите в по-ранните сезони се образуват заблатени местности, които в горещините пресъхват. Но остава гъстата растителност при предпоследния завой.


Като повечето плажове от крайбрежието на Странджа, този също е обграден със скалисти склонове. Върху тях има тънък пласт почва и на хълма, срещуположен на Синеморец и непосредствено над устието, започва горичка от типичния странджански дъб. Лагерувал съм там, както и от другата страна – под самото село.


А последния път попаднах на много приятни бунгала в самия курорт. Има и недотам приятни... Всъщност вариантите за нощувка са доста разнообразни. Но част от парцелите, върху които са построени сега хотели, изглежда някога са били големи селски дворове и затова хотелите са достатъчно отдалечени един от друг, а край някои от тях са въпросните бунгала, които седмици преди края на миналото лято предлагаха добри удобства на достъпни цени. На същите цени можете да се уредите и с миришещи на мухъл тесни барачки, обаче. Разбира се, има и семейни къщи за гости. В такава последния път не успях да се вредя, но поне ми дадоха информация и упътване до местни забележителности.
А в района те не са малко. Освен че навътре, обратно на течението на реката, навлизаме в красивата Странджа планина, крайбрежието е разнообразно – редуват се пясъчни заливи със скалисти такива. На юг от Велека и Синеморец е местността Силистар, като преди едноименната река екопътеката минава над врязани в морето вулканични скали. Но това е друга история...

3884 | 21 яну 2013

Facebook коментари

Добави коментар

2 коментара

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате