На един час от центъра на София: Нагоре по вледенения водопад

31 яну 2013
Снимка: Манол Дончев

За Боянския водопад е писано много. Вероятно сте го посещавали поне веднъж. За нашите мащаби е един от високите, пълноводните и красивите. Със сигурност е сред най-лесно достижимите. Снимайки, не мога да го покажа по най-добрия начин и си заслужава да се види на живо. Да се усети.

Бях изненадан и действително впечатлен от гледката, когато го открих скован в лед преди няколко зими. Осъзнах, че не съм знаел какъв е животът на водопадите през студените месеци. Представял съм си ледени висулки покрай основния поток, но не съм вярвал, че ще изглежда с целия си обем като неподвижно пещерно образувание от варовик – на същите терасовидно разположени пластове вкаменена или в случая вледенена вода, но не капала с монотонно бавно темпо, а сведена до такова постепенно от студа. Докато цялото движение не спре на повърхността, със съвсем малка част от реката, продължаваща да се процежда отдолу. До момент, в който ледът е толкова солиден, че може да издържа тежестта на хора и удари с пикел.


Бях видял катерачи още първия път. Естествено, че е важно да се преценят добре всички рискове – шумоли ли вода отдолу, рони ли се ледът, топи ли се, тогава не е добра идея да се осланяме на привидната здравина на стената. Опитните алпинисти знаят кога катеренето е разумно.
Миналата година най-сетне имах възможността да последвам група специалисти в екстремните спортове. След предварителна проверка бяха поканили и любители, на които заемаха екипировка и които осигуряваха при катерене. За мен бе достатъчно да търся интересен ъгъл и подходящи моменти, които да запечатам. Няколко часа стоях в подножието на водопада и снимах. Позволиха ми, но едва след като ме оборудваха поне с каска. Техниката си вече пазех на собствена отговорност.
За катерещите се сигурно не е било така студено, както за мен, останал почти неподвижен в основата на скалите, където дори през лятото е усойно. Пристъпвах от крак на крак, премествах се с по няколко метра, газех в дълбок сняг, някъде под който бе замръзнала реката.


Без плътната снежна покривка пътеката покрай Боянска река е доста по-неприятна за ходене, трябва да отбележа. Камънаци, високи естествени стъпала и несигурни опорни точки, много шансове за подхлъзване – всичко това натоварва сериозно ставите. Глезени и колене болят след всяко изкачване или слизане по този маршрут. Повече при слизането, както обикновено, понеже на изкачване голяма част от работата се върши от мускулите, които в посока надолу са по-отпуснати. Има и заобиколна, много по-равна и широка пътека, която достига почти до водопада, но отнема повече време и не е толкова интересна наглед. А и след като се разделих с групата катерачи, възползвайки се от зимните условия, се попързалях обратно към София, забавлявайки се, спестявайки време, натъртвайки задните си части при изненадващо появили се близо до повърхността на снега неравности.
Бих казал, че в дълбок сняг до водопада и обратно човек може да покрие разстоянието за три часа и малко, започвайки и връщайки се при Боянската църква. А дотам от центъра се стига сравнително лесно и бързо. Позволете си едно малко приключение в някой снежен, зимен ден. При добра координация с правилните хора дори имате шанса да се изкатерите по една замръзнала природна забележителност.

Галерия

1985 | 31 яну 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате