На стоп

05 фев 2013
Снимка: SantiMB/Foter.com

 Пътували ли сте на автостоп ? Ако не сте, задължително добавете това преживяване в списъка си с „Нещата, които трябва да направя, преди да дойде краят на света”, „Нещата, които трябва да направя, преди да се пенсионирам” или „...преди да навърша 30”, или какъвто там списък си имате. Което и да е, няма значение. Просто го направете.
Няма да ви лъжа, има доста неща, от които да се пазите – катастрофи, трафик на хора, шофьори-убийци и прочее, но ако следвате няколко основни правила, вероятността да избегнете гореспоменатите опасности е голяма.

Преди всичко, не тръгвайте на стоп сами. Особено, ако ви е за първи път. Желателно е да сте с някого, който има опит в това или поне с човек, на когото можете да разчитате.
Другото важно нещо е да прецените шофьора, който предлага да ви качи, преди да влезете в колата му. Ако ви изглежда съмнителен, не се качвайте. Ако впоследствие нещо ви притесни, намерете си оправдание, за да слезете по най-бързия начин.
Уверете се, че водачът на превозното средство е опитен. Не се качвайте при млади, каращи бързо шофьори. Огледайте колата за бутилки от алкохол и преценете поведението му. Ако изглежда изморен или неадекватен, по-добре изчакайте следващия.
И не на последно място по важност – внимавайте къде стопирате. В никакъв случай не го правете извън локалното платно или на напълно безлюдно място. Старайте се да сте максимално близо до цивилизацията.

Сега, след като преминахме през страшната част, нека дойдем на хубавата.

Пътувайки на стоп, можете да се запознаете с най-различни хора и със сигурност ще съберете много интересни неща за разказване.
Чакането също има своя чар. Сигурно сте чували от познати за няколкочасови чакания за превоз, завършили със слънчево изгаряне само на ръката, с която се стопира, забравена раница на магистралата или спане в палатка от другата страна на мантинелата. Докато не се прибереш вкъщи, всичко това ти се струва ужасно, но скоро се превръща в поредната весела история.

Веднъж пътувахме с приятел на стоп от Пловдив за София. Чакахме около час на магистралата, след което ни качиха до Костенец. Вече беше започнало да се свечерява и за късмет след десетина минути една кола спря. Шофьорът обаче каза, че ще трябва да се отбием в склад в Ихтиман, за да оставим една предна броня и да вземем някаква военна джипка, която да прикрепим към ремаркето на колата и да закараме в София. Ние нямахме нищо против, така че потеглихме.
След около 20 минути стигнахме до склада. През цялото време моят приятел седя на задната седалка, тотално смачкан и сгърчен като отровена хлебарка под тежестта на бронята. Оттървахме се от нея, вързахме джипката и тръгнахме за София. След около час и половина бяхме във Вакарел. След около още час вече беше тъмно, а ние, тътрузейки се едва-едва, пристигнахме в някакво мрачно, зловещо и напълно непознато за мен софийско село. Шофьорът ни заряза (в моите очи тогава си беше направо насред нищото), пожела ни „Лека вечер”, ние му благодарихме за превоза и той потегли в тъмното.
Впоследствие се оказа, че въпросният приятел, с когото предприехме това изключително мудно пътуване, на времето е живял в това село и, за мое огромно щастие, знае къде е спирката на градския транспорт. Автобусът дойде, беше последният, качихме се и щастливи се отправихме към цивилизацията.

Та, в този ред на мисли, изобщо не се колебайте, ако някога ви се е искало да направите нещо подобно. Всичко лошо си има и своите добри страни. В моя случай – имам какво да ви разкажа. Не е най-знаменитото ми преживяване, но другите са за, така да се каже, „напреднали стопаджии”.
А пък вие можете да си създадете и своя история. Набележете си дестинация, осигурете си компания и просто издебнете първия по-слънчев ден. 
И не забравяйте: ако преди вас на стоянката има стопаджии, наредете се след тях. Това се нарича стопаджийска колегиалност.

Успех и на добър път!

1375 | 05 фев 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате