Мальовица през лятото

05 фев 2013

Мальовица е сред най-красивите местности от алпийски тип, които съм посещавал в България. Местоположението е възлово – от хижата можем да достигнем за един ден до къде ли не – Страшното езеро; заслона на БАК, откъдето се виждат на север Витоша и Верила; Елениното езеро и връх Мальовица; Рилските езера; Рилския манастир...

Местността сама по себе си предлага такива картини и разнообразие, че и престоят е чудесен. В района на хижата са последните естествено израсли мури, след което започват клековете – нагоре към скалните маршрути, по Заешката пътека и към платото Мальово поле или по традиционния туристически маршрут през Първа и Втора тераса. В топлите месеци е пълно с планински цветя в синьо, виолетово, жълто, червено и оранжево.

Една сутрин седя край корените на раздвоената мура над бунгалата и наблюдавам мравките. Някакъв типичен планински подвид. Виждам и други чудати насекоми, които не съм срещал дотогава, вероятно от рода на комарите и бръмбарите.

В утринната тишина не се срамуват да се покажат и скалолазките. Преди да ги видя със собствените си очи, не мислех, че се срещат в родината ни. Те са птички с ярко червено и черно оперение на бели капчици по крилата, а иначе със сивкаво-черно тяло. Срещуположни пръсти на краката с остри нокти им позволяват да се захващат по отвесни каменисти повърхности като скали или в случая – стената на стара постройка.

На два часа път по-нагоре, малко над Елениното езеро и под билото, забелязвам диви кози. Държат се на разстояние повече от сто метра, но преди този час други туристи все още не са минали оттук, затова имам шанса да ги видя. След като съм наблюдавал поведението им и в Пирин по иначе използвани пътеки, съм сигурен, че се скриват с появата на първите хора за деня.

От хребета, малко преди върха, се открива страхотна панорама – назад към долината; към платото и към езера, които не се виждат от ниското; към пиринските върхове; най-вече към близкия Рилски манастир и гъстите гори около него.

Най-прекият път за бягство е през манастира. До него се стига по Дългия рид, който изглежда точно така, както звучи. А встрани от него има друг дълъг рид. Спускането е по пътечка, виеща се сред висока суха трева и би отнело около два часа... Ако не бяха боровинките.

2215 | 05 фев 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате