Мальовица през зимата

06 фев 2013

Ако от първия път се получи, тогава нещо не ми е наред. Това е неписаното правило, по което протичат моите пътувания.

Една ранна януарска утрин преди няколко години. Със спътничката ми Ива тръгваме от София с микробус към Самоков. Там тя ме събужда и се прехвърляме на друг, който минава през Говедарци и ни вози до ЦПШ „Мальовица”. В последствие се убеждавам, че мястото на старата Централна планинска школа е подбрано много добре. Непосредствено до станцията слиза стръмна, но права ски писта. В почивния ден е претоварена. Освен това пътят към върха минава през добре затворена от двете страни долина, през която тече река Малка Мальовица. Вдясно скалите са почти и на места съвсем отвесни. По тях са прокарани множество маршрути за скално катерене в най-разнообразни категории – от учебни до такива за опитни алпинисти. Освен това в по-горната си част долината е лавиноопасна.


Не знаем докъде ще стигнем, но подминаваме пистата и се отправяме по пътека, обратно на течението на реката, към хижа "Мальовица". Дотам може да достигне и високопроходим автомобил. Снегът е достатъчно дълбок за придвижване със ски и снегоходки, но можем да газим и без специална екипировка. До хижата се изкачваме за около час и половина. Появява се лека мъгла.

Не сме планирали какво ще правим след това. Пътят нагоре продължава с алпийска пътека, която пресича камъните и коритото на реката на места. Преди склона на самия връх се минава през две равни зони, наричани Първа и Втора тераса. Първоначално се чудим дали можем да стигнем поне до по-близката от тях, след което да си починем и да се върнем. Но тук вече снегът е много дълбок, а в мъглата видимостта може да изчезне съвсем. Разколебани, питаме за информация в хижата и там тотално ни отрязват. Освен това в същия момент се провежда учение по лавинна безопасност. Всички легла са заети. Налага се да се връщаме. А е още ранен следобед!
Уви, през зимата и това е късно, за да започнеш изкачване в непозната местност в планината. Правил съм подобни опити и през април – също не се получиха. През лятото съм успявал. Съвсем друго нещо е. Пак е нужна подготовка и планиране, нощите пак са студени, но дори и на открито се оцелява.

Този път се връщаме пеш до Говедарци, което ни отнема светлата част на денонощието, така или иначе. Въпреки необходимостта да съкратим разходката си, оставаме с впечатлението, че сме видели достатъчно красоти. Едва ли остава кой знае какво...

Доста погрешна представа, имайки предвид гледката, която се разкрива от върха. Но за това научавам едва през юли.

1930 | 06 фев 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате