Природата на местността Беглика

15 фев 2013
Снимка: Манол Дончев

В сърцето на Родопите. Дотам се стига по планинския път между язовирите "Батак" и "Доспат". В близост до водоемите "Голям" и "Малък Беглик" е и този, наречен "Широка поляна". Там растат с бързи темпове гъсти смърчови и елхови гори. По думите на лесничеите, въпреки редовната сеч, прирастът е положителен. Казват, че там се срещат кафеви мечки, глухари и друг дивеч.


Със собствените си очи съм виждал само черните щъркели, които също са рядък вид, както и някакви водолюбиви птици от рода на гъските, но последните едва след разходка с каяк във вътрешността на "Голям Беглик". Формата му е изключително неправилна, с множество завои по брега, множество заливи и полуострови, един от които е свързан със сушата с много тесен провлак. От периферията не се забелязват островите, тъй като се сливат с горите на отсрещните брегове. Но с лодка могат да се обиколят няколко от тях – по-малки и по-големи. Няколко дървени кейчета са построени за удобство на желаещите да ловят риба или да поплуват през лятото.



Дори в средата на август температурните разлики са сериозни – в обедния пек кожата изгаря, ако не се пази човек от слънчевите лъчи, възможно е да получим и главоболие, но през нощта е студено и сутрин едва излизам от палатката треперещ. Въпреки дългите панталони и трите слоя горни дрехи, пръстите ми треперят. Росата мокри обувките и затова понякога тръгвам с боси крака, докато не се размразят от ходене или на припек след изгрева.
Поляните са обсипани с горски цветя и билки. Най-често се срещат лопен и жълт кантарион. Или поне се забелязват от най-далеч, заради ярките жълти цветове и високи стебла. Но разнообразието е много по-голямо. На територията на близкия резерват растат и няколко уникални за Балканския полуостров вида. Запомнил съм само алпийския клин (алпийско сграбиче). Насекомите из тревата и сред паяжините по клоните са безбройни. Част от местното население се прехранва с бране на манатарки и други гъби, боровинки, малини и горски ягоди. Понякога аз самият бродя с часове през гората, в сянката на която растат плодчетата. Биха могли да растат и на открито, но тук подобни площи са малко, голяма територия е наводнена, а поляните се използват и като пасища за крави или за конете, които някои дървари все още използват за извозване на дървените трупи.


А в непокътнатата част на гората всеки паднал, стар и гниещ ствол е мини екосистема. По повърхността и във вътрешността му се раждат, живеят и воюват десетки видове. Нови фиданки тръгват да растат направо от него, пуснали корени през живителните вещества на разлагащия се дънер, за да достигнат след някоя година и в земята около него, а след това набиращото сила ново дърво да разшири диаметъра си и да го разцепи. Да го смени. По това личи естествената иглолистна гора, която си е на мястото – млади дръвчета никнат навсякъде и заемат различни етажи в пространството – някои са на педя от земята, други на половин човешки ръст, трети на двоен или навсякъде между сантиметър и няколко десетки метра.

2699 | 15 фев 2013

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

  • 2013 02 18 #1
    dandeto   

    Наистина природата там е уникална, който не я е видял трябва да го направи. Когато си там забравяш за всичко друго,като омагьосващо е. Браво за статията!

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате