Там, на края на континента

09 окт 2012
Снимка: личен архив

Пътешествие в миналото и фантазиите

Причините ми да посетя Лисабон бяха няколко: Ремарк, Вим Вендерс и „Мадрадеуш”, Одисей (твърди се, че именно той основал града, който носи и неговото име – „Олисипо”), желанието да ям охлюви (caracois) и Шон Конъри – щом той може да избере този град за свое убежище – вж. филма „Руската къща”, - явно има защо. Вашите може да са различни.

След като изпълните план-програмата си за опознаване на Лисабон – обикновено включва разходка из тесните улички на Алфама с крепостта,  снимки пред кулата Белем и манастира на йеронимите, возене с трамвай 28, пиене на бира и кайпериня пред клаустрофобичните заведения в Байро Алто (ако не сте пушачи, и вътре в тях) и обиколка на аквариума, идва ред на местата около португалската столица.

Курортното градче Кашкаиш (Cascais) се намира на половин час с влак – изключително удобен и редовен. Градчето е като от картичка – красиви, спретнати къщи с орнаменти, с азулежуш (прочутите керамични плочки, с които в Португалия покриват и фасадите, и вътрешността на къщите – на мен понякога ми идват в повече, като фаянс в банята – извинявам се на всички засегнати!),  чисти и вълнуващи улици, целите покрити с мозайки от павета – кораби, стилизирани фигури, вълни... И синьото на океана.

Една от забележителностите, препоръчвани на туристите, е „Устата на ада” (Boca da Inferno)– скални образувания, извън Кашкаиш. Може да се вземе директно автобус до там, но ви препоръчвам да минете пеша по брега, за да откриете едно от най-красивите места, за което не пише почти нищо в справочниците.

Почти на края на Кашкаиш, точно до фара, се намира малък залив, а над него къща като от приказките – когато я видях за пръв път ми се прииска да кажа, както правех като малка: „Пу, това е за мене!” Двуетажна, с керемидено розова фасада, много прозорци, веранда, виещ се бръшлян по стените, леко поолющени стени, уморен цвят на керемидите, мостче към малкото заливче... Нищо пищно и стряскащо внушително.
Просто дом. Гледах къщата и искрено завиждах на хората, живели и живеещи там. Никакво благородство от моя страна, знам. Предната фасада на къщата е едновременно и уютна, и елегантна, типично средиземноморска, леко непретенциозна и с небрежно вплетени арабски мотиви.

Оказа се, че това е едно от най-ранните произведения на известния португалски архитект Раул Лино – Casa de Santa Maria, - построена от него през 1902 г. по поръчка на Джордж О`Нийл като резиденция за дъщеря му Мария-Тереза. Къщата е отворена за посещения всеки ден, без понеделник. Интериорът е изключителен – най-вече впечатляващата колекция от азулежуш от ХVІІ век, донесени от стара църква. Сюжетите, представени на тези „пана”, са странни – в подножието на стълбите направо ви напада гола жена. Високи тавани, мозайки и стенописи отвсякъде, дървени резбовани парапети, кахлени камини... Не съм архитект, но имаше нещо в този уют, което ми се стори родно. А когато излезеш на верандата и поседнеш на някоя пейка, за да погледаш океана, сякаш сърцето ти си идва на мястото и можеш само да завидиш на чайките, че са тук, когато си поискат.

За съжаление къщата не е голяма и не може да се разглежда по-дълго – в една от стаите се организират изложби на съвременни художници и скулптори, но дори и по три пъти да се спираш на всяка творба, все някога идва моментът да си тръгнеш. След това в продължение на три нощи поред сънувах, че наистина живея в този дом (оказах се наследница по някаква далечна линия на въпросния Джордж О`Нийл, графа на Кланабой, от прочутия ирландски клан, заселил се в Португалия още през ХVІІІ век) и пренареждам мебелировката. Casa de Santa Maria е чудесен избор за всеки турист: ще получите представа за творчеството на един от най-интересните португалски архитекти, ще видите нещо освежаващо разнообразно в сравнение с пищните църкви, катедрали и дворци, които ще ви се наложи да разгледате по време на престоя си, и ще може да изядете сандвича си в удивително романтична обстановка.  Следващите ви спирки трябва да са фарът – има интересна изложба на историята на фаростроенето в Португалия - и прочутата „Уста на ада”, намираща се на десетина минути пеша, където се правят фантастични снимки. Три места, които не бива да пропускате, когато посетите Кашкаиш. Но не забравяйте, че първа съм си заплюла керемидено розовата къща - там, на края на континента.


     Раул Лино да Силва


Роден в Лисабон (1879 -1974). Португалски архитект, художник-график и писател. Следва в Англия и Германия. Лино се стреми да преоткрие духовните корени на португалската архитектура. Автор на повече от 700 архитектурни проекта, включително Португалския павилион за Парижкото световно изложение (1900), театърът „Тиволи”, Лисабон (1925), и Бразилския павилион за Португалското световно изложение (1940).

3062 | 09 окт 2012

Facebook коментари

Добави коментар

2 коментара

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате