Средна Арда

18 фев 2013
Снимка: Манол Дончев

Пристигаме след смяна на нощни влакове и повече от осем часа път. Призори е. Облачен септемврийски ден. Минути след слизането ни завалява ситен дъжд, който ще продължи няколко часа.
Около гарата, наречена Средна Арда, няма никакво селище. Тя, заедно с още няколко постройки, които се броят на пръстите на едната ръка и остават с неясно предназначение за мен, се крие сред широколистни дървета. Железопътната линия е прокарана на места през скалите, надвиснали над брега на язовир "Студен кладенец". Това е живописно място и доста обширно – водоемът е с голям обем, силно разклонен и с обиколка от десетки километри. Известен е с пейзажите, показващи подковообразния му завой и параклисчето, кацнало на един от по-полегатите брегове. За един ден ходене и от тази точка ще можем да видим само малък фрагмент от цялата картина.


Много близо до гарата минаваме покрай издълбаните в камъка тракийски ниши, заради които слязохме на това място. Жалко, но водопадчето покрай тях е пресъхнало в този период – края на лятото. През пролетта ме бе впечатлило, докато пътувахме с влак в същата посока към Кърджали. Тогава и отвесни канари се подаваха от мъглата като кули на мистична крепост. Не може да разчиташ на еднодневен туризъм, ако искаш да се повторят неуловени моменти от миналото. Е, този път ни остава разходката назад към село Калоянци, където живеят роднините на един от двамата ми спътници. Тази вечер се надяваме да им гостуваме.


Изкачваме се след нишите по кози пътеки. Намираме малка пещера, която временно ни предпазва от дъжда, докато закусим и се приготвим за няколкочасов преход. След това започва катерене нагоре, но не изморително и не до голяма височина като за планина – все пак сме в Източните Родопи, които са красиви, но сравнително ниски. Отвисоко поглеждаме назад към язовира, след което му обръщаме гръб. Тръгваме назад по хребета над един от речните ръкави, които се вливат в него. По високото губим пътеки и трудно намираме път напред, понеже не може да се слезе къде да е, а по чукарите всевъзможни храсталаци са успели да пуснат корени и правят мрежа от тръни пред нас. Обикаляме отляво, отдясно, връщаме се по малко назад и се провираме през клоните. Вдясно се откриват на моменти чудесни гледки към реката. Тук-там можем да застанем на каменни тераси, много над нея. По отсрещния бряг виждаме и местата за гнездене на лешояди, но нямаме късмет да зърнем самите птици.


В далечината се появява мостът, по който минават влаковете. И ние ще трябва да го прекосим, след като слезем в ниското. А след него ни чака съвсем малко път през землището на селото между влаголюбивите дървета, растящи много по-нарядко в долината, където водата се е разливала нашироко.
Преди Калоянци първи ни посрещат  хлопките на стада от крави, които пасат между разредените стволове. Вече пече слънце и започваме да се стопляме. Дрехите малко по малко изсъхват върху нас. Очаква ни следобедна почивка и кратка разходка привечер по възвишенията около селото.

2203 | 18 фев 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате