Лакатник

02 мар 2013
Снимка: Манол Дончев

Още едно красиво кътче сред природата, до което лесно можем да достигнем дори от центъра на София. Намира се сред Искърския пролом и дотам има удобен и редовен железопътен транспорт. Високо над реката и на отсрещния бряг спрямо самата гара, след отвесни сиво-бели скални стени е мястото за лагеруване, наричано Алпийската поляна. По гладките каменни стени алпинисти са прекарали маршрути за катерене и често ги посещават. Още от влака може да се забележи боядисаната в червено малка къщурка със силно наклонен покрив, кацнала на естествена тераса на много десетки метри над пътеките и водите на Искър.


Две различни пътечки водят дотам, разположени са вляво и вдясно една от друга. Едната е полегата и сравнително права, започва от по-масивния мост, по-нагоре по течението на реката. Преминава сред листата и клоните на храсти и дървета, покрай руините на малка кула и е сравнително безинтересна. Другата, до която по-бързо се стига по дъсчен мост, обтегнат на железни въжета и ограден с мрежа, се вие в подножието на естествените стени и преминава покрай входа на по-голямата и по-ниско разположена от пещерите – Темната дупка. Тя е силно разклонена и със сериозна обща дължина на коридорите. Ако имате водач, можете да се насладите на разнообразни форми, подземни езера и реки. Но не бих препоръчал на хора без опит и необходимите знания да я изследват сами. Прилича на лабиринт. Маркировка по стените се вижда, но може да не помогне. Около езерцата е хлъзгаво, а на места водата пада с голяма скорост и би повлякла дори човек през пролуки в скалата към по-долни нива, някои от които вероятно изцяло наводнени. В сезона на дъждовете са възможни резки промени и човек може да попадне в капан.
От полянката друга, вече почти водоравна, пътечка води по ръба и покрай няколко каменни арки към по-просто устроена пещера. Достатъчно голяма е, за да се разхождате вътре около час-два, но няма разклонения и в сухи периоди бихте могли да влезете и без водач. Завоите са много, подът може да е кален и хлъзгав, може да се наложи да се катерите по високи около метър камъни, за да продължите, но трудно бихте се изгубили, ако имате надежден източник на светлина и достатъчно запаси от батерии. Такива са нужни. Предупреждавали са ме, че и тя е опасна в дъждовно време, обаче.


Тези двете не са единствените пещери в района, но само тях познавам, при това – частично. Дом са на прилепи, които, като защитен вид, също са причина в някои сезони достъпът до пещерите да е забранен. Подът и други обърнати нагоре каменни повърхности са обикновено покрити с гуано. Навън пък въздуха цепят лястовици и бързолети.
Друга пътека води от полянката към най-високата точка над реката – там, където стърчи стар паметник. Покрай основата му е построена площадка с парапет, напомняща на балкон, от който се открива гледка над пролома, ЖП линията, шосето, близките селища.
Макар надморската височина да не е твърде сериозна, относителната дава усещане за простор, за свобода, за някаква необятност. Погледът намира безброй привлекателни обекти, разпръснати в голяма дълбочина. Звуците на цивилизацията достигат до мен чрез ехото, но остават далечни и не ме обезпокояват. Все едно горе съм недосегаем за тях. Там съм усещал много бързо разтоварване и освежаване на съзнанието, точно каквото искам от една почивка. Ако пък търсите приключения, пак сте на правилното място.

Галерия

2079 | 02 мар 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате