Професия “пътешественик”

05 мар 2013

Да, и такава професия има. И все повече хора я практикуват. Някои го намират за опасно, други за екстремно, трети за изключително вдъхновяващо и приключенско. Истината е една – не е за всеки. Но е за всички, които искат да го направят. Плюсовете са новите хора, различните култури, неземните гледки, обикалянето на целия свят. Минусите са липсата на постоянен дом, отсъствието на любимите хора (освен ако не пътувате с тях), появата на носталгия, постоянната динамика. Но си заслужава – според всички онези, които го практикуват. И това не са богати американци или разглезени милионери. Това са обикновени хора, които избират тази професия за своя за определен период от време – може да е месец, може да са два, или пък година – три. Пътуват на стоп, спят при каучсърфъри и когато закъсат с малкото пари, които въобще им трябват, спират, където са, и изкарват честно и почтено още, за да продължат напред. Системата е изпитана, работеща и доста смелчаци избират пътешестването за своя основна професия за известно време.

Ето девет случая на български пътешественици:

Единаците

Тери не се чувства съвсем на мястото си в този век и сред тези хора. Луксът и удобствата са ѝ чужди, затова съвсем съзнателно ги избягва. Прави съвсем сама първото си пътешествие за период от 10 месеца, като успешно обикаля на стоп Европа, Азия, Австралия и Нова Зеландия. Тъй като я привличат нецивилизованите кътчета на планетата, тръпката от пътуването и приключенията, тя бързо заминава отново – този път да обиколи Африка. Отново сама. Отново на стоп. Иска ѝ се по този начин и да стои по-далеч от матрицата на нашето общество, което намира за болно и сляпо по отношение на много неща. Смята, че тенденциозно съсипваме голяма част от планетата и си мечтае да се върне назад във времето, когато повечето места все още са девствени от човешка инвазия. А докато това стане, е решила да пътува – предстоящите ѝ пътешествия са до Южна и Северна Америка на стоп и обратно (който се чуди как точно – това вече е висш пилотаж при стопирането – стоп на частна яхта от Испания до Южна Америка), след това отново в Африка, но западната част, Близкия Изток и Азия, както и Русия и Монголия. Пътуванията си не планира, а смята, че когато им дойде времето – просто ще тръгне. Основните ѝ разходи са за визите. В раницата си има палатка, спален чувал, шалте, документи, челник, фотоапарат, мобилен телефон, зарядни, карти-памет, карти за всички държави, нож, компас, лъжица, кибрит, запалка, игла, конец, химикали, маркери, тетрадка, разговорници, сандали и маратонки, ръкавици, яке за дъжд, няколко блузи, панталони, бельо, чорапи и хигиенни продукти – четка и паста за зъби, шампоан, вода, малко храна и пари. Какво повече е нужно? Повече за нейните пътешествия можете да прочетете на http://tery-robin.blogspot.com/

Елена е друг пътешественик. Мотото на нейния блог е: „Едно момиче, една раница и цял един свят за откриване!“. Елена се определя като безработна, бездомна и свободна. Живеела в Испания и мечтаела да пътува. Един ден просто решава, че е време. Напуска Испания и работата си и се връща в България, за да се сбогува със семейството и приятелите си. Тръгва на път един прекрасен юлски ден през 2011 година, хващайки стопа от София за Истанбул. В момента се наслаждава на красотите на Латинска Америка и споделя за тях в блога си http://gonewiththebackpack.blogspot.com


Иван по професия е комуникационен инженер, родом от малкото великотърновско селце Миндя. Работи като програмист в София, докато в един момент не решава, че вече иска да заема друга позиция и да практикува друга професия – тази на „пътешественик“ и „стопаджия“. Надява се да разбере кой наистина е той именно по пътя, именно по този начин. Вече е посетил Доломити, Патагония, Норвегия, Атакама, Чили, Аржентина, Алтиплано, Боливия, Перу. Смята, че идеите, които му идват спонтанно, се оказват най-устойчиви и точно тях трябва да реализира. Една такава е бързо и кратко посещение на северните части на Швеция и Норвегия, при това с почти никакви пари. И да, осъществил я е, и още как – можете да четете на http://itilien.org/


Володя обикаля с колело! Започвайки от далечната 1994 година, той обикаля земното кълбо с велосипед. Преминал е през повече от 64 страни на 5 континента. С колело. При пътуванията си се придържа към максимата „не взимай нищо, освен снимките си, не оставяй нищо, освен стъпките си“. Володя вярва, че „навсякъде живеят хора, които ще помагат и светът е достатъчно голям и добър, за да нахрани и стопли един човек.“ Интересни са и „плодовете“ от тези пътувания. Освен собствените, които сам изпитва, вярвайки, че „когато пътешестваш и гледаш хората в очите, ти разбираш своята истинска цена“, резултат от околосветските му обиколки са 16 филма и две книги. Това, както и разкази и снимки, можете да намерите на личния му сайт http://volodiasorokin.com/

Двойките-приключенци

Гената и Лора тръгват от България през 2010 година. Не може да се каже, че тръгват с цел да обиколят света. Самите те казват, че пътуването им няма абсолютно никаква цел, защото смятат, че не целта е важна, а самият път. На стоп и без разходи за спане. Имат си палатка, имат на разположение и цялата мрежа на каучсърфинг. Имат и усмивките, подкрепата и отворените сърца на всеки човек, когото срещат по пътя си, създавайки уникални нови приятелства по целия свят. На 19 август 2010 двамата тръгват на стоп от София до Габон, Африка, минавайки през голяма част от Европа – през 13 държави, включващи Сърбия, Германия, Швейцария, Холандия и Белгия, Франция, Барселона и Валенсия. В Мароко, Африка, стъпват с ферибот от Испания и прекосяват 11 държави, общо 16 000 км изцяло на стоп. Необятна Африка им предлага непозната култура, десетки неизследвани кътчета и приключения. Фотоапаратът е винаги в ръката на Лора и тя създава уникални фотографии, които всеки може да си купи, подкрепяйки по този начин пътешествието им. След Африка поемат към другия, коренно различен от нашия, континент – Азия, преминавайки към Непал и Индия. Всяко място, на което стъпват, е увлекателно описано в собствения им блог – „Споделянето е всичко“ и придружено с невероятните фотоси на Лора. Хималаите са повратен момент в тяхното пътуване - всеки един от тях тръгва на своето самостоятелно пътешествие. Лора в момента е в Бразилия, изследвайки красотите на Латинска Америка, а Гената тръгва на стоп към Каспийско море и Близкия изток. Всичко за техните пътувания можете да следите на http://sharingiseverything.blogspot.com/ и на http://nattymove.blogspot.com/.


Иван и Петя потеглят на 19 февруари миналата година на околосветско пътешествие от София. Започват с Централна Америка и през Гватемала, Белиз и Мексико продължават към Латинска Америка. Запланувани спирки са им Нова Зеландия, Хонг Конг и Виетнам. Разбира се, Африка не е подмината, дори напротив – тя е за край, като черешката на тортата – ЮАР, Зимбабве, Замбия, Малави, Танзания и Кения са част от тяхното планирано пътешествие. Последните разкази в блога им - http://bgnomads.blogspot.com са от впечатленията им от Хонг Конг и Виетнам, а в момента сигурно са някъде из необятната Африка.

Семейството

И сега – специално за всички, които замечтано гледат екраните, четяйки това и си мислят: „Ееех, много хубаво, ама тези хора са млади, свободни, а аз – с работа, семейство, дете...айде работата ще я оставя, ами другото?“ идва доказателството, че децата не са никакво извинение за отлагане или тотално неосъществяване на мечтите на хората, свързани с далечни пътувания. И не защото винаги може да ги зарежете тук на баби или дядовци. А защото можете да ги вземете с вас! Да, точно така, а хубавата новина е, че въобще дори не е нужно да чакате „поне малко да поотраснат“. Ето го и доказателството – тричленното пловдивско семейство, което тръгна със своето шестмесечно бебе. Къде? Ами да пътешества. За начало – към Латинска Америка.

Ели - майката, Васко - бащата и малката Яна се описват като обикновени хора от средната класа. Докато Ели е в майчинство, Васко прекратява трудовите си взаимоотношение и встъпва в миролюбиви отношения с безработицата. Чувства се по-скоро свободен, отколкото безработен. Попаднали в такава ситуация и, разполагайки с малко спестявания, благодарение на убежденията си, че „няма смисъл да дават пари за нови коли, телевизори, смартфони, таблети и други такива, които не само не утоляват жаждата за притежаване на предмети, ами я и изострят повече“, Ели и Васко решават да направят едно бавно и мързеливо пътешествие без твърди планове, дати и маршрути до Карибите и Южна Америка. Основната причина да направят блога си и да споделят в него всичко е, за да разбият на пух и прах твърдението, че не може да се пътува с малки деца и че пътуването им се отразява зле. Твърдо вярват, че много от ограниченията, които си налагат родителите, са безсмислени и са продиктувани от пресилено високи изисквания за комфорт и удобства, които всъщност децата въобще не изискват. Започват своето пътешествие и блога си, за да докажат, че пътуването с малко дете е възможно и приятно или пък сами да се опровергаят.  Случва се първото, при това прекрасно описано и споделено чрез разкази и снимки на http://thebigmanana.blogspot.com


Това е само една малка част от пътешествениците-българи по света. Всяка година, всеки ден те стават все повече, защото единственото, което е нужно, е да си повярваш, че можеш.

5513 | 05 мар 2013

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

  • 2013 03 12 #1
    iirreena   

    невероятни хора сте, възхищавам ви се ,аз не бих тръгнала за съжаление, а ми се иска........

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате