Българските крепости. Част 2

26 май 2013
Снимка: Мая Павлова

Продължава нашето приключение в преследване на крепостите по българските земи.

Следващата, която ще разгледаме, се намира близо до София и някои са я чували като Щипон, а други я свързват с тунела Траянови врата.

Можете да съчетаете посещението ѝ с пътуване към Пловдив или всяка друга дестинация, минаваща по магистрала Тракия. За да стигнете до нея, трябва да отбиете от магистралата, а за целта има указателна табела, която няма как да пропуснете.

Слизайки от аутобана и стъпвайки на Виа Милитарис, в следващите 10 км сякаш пътувате с машина на времето. Виа Милитарис е един от най-важните пътища от времето на Римската империя. Той води както до прохода Траянови врата, така  и до крепостта, носеща същото име.

Названието идва от римския император Траян, който е свързван с тях. Като най-ранна дата за съществуването на съоръжението се сочи III век от новата ера. Има сведения, записани  век по-късно от историка Аман Марцелин, описващи прохода като място със стратегическо положение, отделящо Илирик и Сердика от Тракия и Филипопол. По това време и Сердика, и Филипопол са сред големите и известни градове в стария свят. На прохода е имало римска арка с височина около 18 метра, която е съществувала до XIX век.

Мястото помни славни битки и победи. Една от тях е тази между византийския император Василий ІІ и младия Самуил, който по това време все още не е цар, но разбива вражеските войски.

Крепостта е построена върху тракийско светилище от бронзовата епоха. Тя има формата на правоъгълник, в който са поместени монументална сграда, вътрешен двор и приземен етаж.

Траяновата крепост има шест входа и три вътрешни кули. Особено интересни са двете островърхи кули, намиращи се на западната стена. Непосредствено до тази крепост е имало още две по-малки. Едната на север, другата на юг. По този начин е било осигурено пълно наблюдение на целия район.

Комплексът е имал водно съоръжение и подземен тунел, водещ до подземен извор. При разкопките, проведени от проф. Димитрина Джонова през 1985 г., е открита керамика от късната античност, бронзови монети от VI и VII век и съдове за съхранение на храни.

Вероятно част от битовите предмети са донесени от кръстоносците. Знае се, че някои от походите им са минавали оттук.

След падането на България под турско робство името на прохода е сменено с турското Капъджик дервет. Крепостта е изоставена и започва да се руши, къде от времето, къде с човешка намеса.

Въпреки това тя е бастион и свидетел на славни истории, на велики исторически събития от Древността и Средновековието. През нея са преминали тракийски герои, римски императори, кръстоносци и български царе и предводители.

2413 | 26 май 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате