Боянската църква „Св. Никола и Пантелеймон“

24 юни 2013

Понеделник има славата на най-лошия ден от седмицата, тъй като е първият от работната такава. Но... ако погледнем от друга гледна точка, всеки понеделник е едно ново начало (било то и на поредната седмица), което ни дава възможност да направим или започнем нещо ново. В един такъв понеделник се запътих към Боянската църква, с идеята да направя няколко снимки. Събитията обаче се развиха по доста неочакван начин.

Малко въведение 

Боянската църква е исторически паметник от световно значение. Тя влиза в списъка на ЮНЕСКО, заедно с още само 8 обекта на цялата територия на България:

  • Обекти, включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО:
  1. Боянската църква
  2. Мадарският конник
  3. Ивановските скални църкви
  4. Казанлъшката гробница
  5. Несебър - античният град
  6. Национален парк „Пирин“         
  7. Рилският манастир
  8. Резерват „Сребърна“
  9. Свещарска гробница 

Намира се на по-малко от 40 минути път от центъра на София и на около 20 минути от кварталите в столичния район „Витоша“( ако използвате градски транспорт, разбира се ). До нея може да стигнете с автобуси № 107 и № 64 или маршрутно такси № 21( последните две спират на Боянското ханче, от което трябва да вървите пеш не повече от 2-3 минути). С кола пътят е около 8 километра от центъра.

 

Работното време на църквата е от 9:00 до 17:30 или 18:00 часа, в зависимост от сезона. Беседи се провеждат на няколко езика.

Била е затворена за посетители през 1977 и реставрирана в продължение на 20 години. През 2005 г. отново е затворена, заради наводнение, оказало сериозни щети върху ценните стенописи. Официално е отворена за посетители от зимата на 2006 година.    

И така... онзи понеделник

Някъде към 15:30 часа се намирах на последната спирка на автобус №107 ( автобусът обслужва столичните квартали „Бояна“ – „Княжево“ и може да се хване от спирка „Овча Купел“ на трамвай №5, тръгващ от Съдебната палата). Попитах шофьора кога ще дойде следващият автобус – „В момента са на 30 минути“, беше отговорът му. Пресметнах, че половин час ще ми е напълно достатъчен, за да направя няколко снимки и се запътих към църквата. На входа седяха две жени, които четяха таблото с исторически бележки и видимо се чудеха дали да влязат, или не.

Ходила съм и преди в Боянската църква, но този ден ми се видя неособено приветлива, тъй като времето беше мрачно и студено, пък и бях сама.

Влязох няколко минути по-късно, тъй като входната врата ми се стори интересен модел за замислената от мен фотосесия.

Към самата църква води неособено широка, леко криволичеща пътечка. Идвала съм няколко пъти, но едва сега забелязах дупките по металната врата, служеща за вход към най-новата част на църквата. По-късно разбрах, че са от куршуми на турски войници, опитващи се да превземат и заграбят църквата по времето на османското владичество.

Внезапно се появи господин на средна възраст, който любезно покани вътре в църквата мен и двете дами, които срещнах на входа. –„Не, не, благодаря“ беше моят отговор, но той ми махаше така настойчиво и любезно, че реших все пак да го последвам.

За да влезеш в Боянската църква трябва да се наведеш, защото входът е прекалено нисък и опиташ ли да минеш прав, със сигурност ще си удариш главата. Дали строителят е бил нисък човек? Едва ли!

Докато се навеждах, в главата ми се въртяха думите на преподавателката ми по психология – „Човек трябва да е смирен и с наведена глава пред Господ“. Прекръстих се. Тук няма къде да запалиш свещ или да се помолиш пред олтар, но това не го прави по-малко свещено място, дори напротив.

Господинът се оказа екскурзовод, обясни ни, че в понеделник след 15:00 входът е свободен, но не включва беседа (през останалото време входът е 10 лева за индивидуални посетители и 2 лева за учащи; при над 10 посетители цената пада на 8 лева; беседата се заплаща отделно).

В първия момент се почувствах странно, намирах се в малко, затворено помещение с още две непознати и любезния господин, чието поведение обаче започна леко да ме плаши – разпита ни за имената и професиите ни, след това ни запита християни ли сме и искаме ли да ни направи услуга. Живеем във време, когато всички са толкова отчуждени и дръпнати, че любезното и прекалено фамилиарно поведение изглежда чак налудничаво. В края на деня щях да разбера, че човекът просто е такъв и няма лоши намерения, но за момента направо ме плашеше. Намирахме се в най-новата част на църквата, където не успях да видя нищо кой знае колко забележително.

Във вътрешната част на църквата, където са запазените стенописи, се влиза през друга дървена врата, отваряща се с голям старовремски ключ. Тъй като бяхме само трите, екскурзоводът ни прикани да си намислим по 3 желания и да завъртим ключа – всяка поотделно (за тази услуга ни беше попитал по-рано). Бях скептична, признавам си. Не знам дали желанията ми ще се сбъднат, или не, но винаги е хубаво да си пожелаеш нещо и да вярваш, че този път може и да се получи. Остави ме за момент сама, за да се помоля. Вътрешната част на църквата е наистина впечатляваща. Стенописите изглеждат така, сякаш са рисувани преди месеци, а всъщност са на повече от 1000 години.

Постепенно се появиха още хора и макар понеделник да е ден без беседи, човекът беше така добър да ни изнесе такава. От нея научих доста неща, които иначе едва ли бих се заела да прочета в някой учебник, или от таблата пред и вътре в църквата.

История – накратко 

Църквата е градена на три пъти, през IX, XIII и X век. Ако се загледате, дори отвън може да се види къде свършва едната част на сградата и започва другата. Вътре са запазени уникални стенописи, дело на екип от зографи от Търновската живописна школа, наричани и до днес с общото название Боянски майстор (това поне е съвременното схващане, иначе легендите говорят, че стенописите са дело само на един човек). Стените на църквата са изографисвани на три пъти – през XI, XIII и XVI век. Всеки нов пласт е наслагван върху стария. Останките от първия слой стенописи все още са се запазили и могат да се видят. Лицата на иконите, за съжаление, са изтрити от времето. Вторият слой стенописи е положен върху първия.

През повечето време екскурзоводът ни показваше различни фигури от социалния и духовен живот, наблягайки многократно на истинността на израженията им. И действително – ако намериш време да се вгледаш истински, можеш да видиш чувствата, изписани върху лицето на всеки един от изобразените персонажи. Направи и сравнение с Джото, творил половин век по-късно, както и с Микеланджело, който е изрисувал Сикстинската капела години след като Боянската църква е била завършена (Сикстинската капела е строена през 15 век). В България имаме не по-малко велики творци и е жалко, ако не го осъзнаваме.

В купола на църквата се намира образът на Христос. Стените са обсипани със сцени, изобразяващи големите църковни празници и Страстите Господни, както и сюжети от Библията. Изобразени са и 10 фигури на военни, представени в цял ръст. Най-интересни са изображенията на Св. Богородица с младенеца, заобиколена от архангели. Най-много стенописи са посветени на живота на Св. Николай – покровител на моряците, търговците и затворниците.

Портретите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава (дали пари за изграждането на втората част на църквата), на българския цар Константин-Асен Тих и царица Ирина, както и на император Константин и майка му Елена, са изключително впечатляващи. Те са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история (спомням си, че те фигурираха в учебниците по история в училище).

Към края 

След нас влязоха група чужденци, а аз излязох навън, за да направя най-накрая снимките, за които бях дошла. Боянската църква е много труден за снимане обект, тъй като от никоя точка не може да се хване цялата заради многото дървета, които я закриват.

Завърших снимките и междувременно се запознах с любезния ни екскурзовод, който прояви желание да ми сподели и своето име, след като вече беше научил моето още в самото начало. Вече не ми изглеждаше страшен, дори ми стана симпатичен. Тръгнах си с доста по-ведро настроение от това, с което бях дошла, и пътят обратно по уличката към входа ми се стори доста по-светъл и приветлив, отколкото на идване. Отдавна бях изпуснала може би не един, ами цели два автобуса, затова тръгнах пеша надолу в посока околовръстното, където можех да засека автобус 111. По пътя, за щастие, пресрещнах моя автобус (същия, с който бях дошла) и към 18:00 часа благополучно се прибрах у дома. 

И нещо за финал 

Боянската църква е филиал на Националния исторически музей, намиращ се също в близост. (Комбинирана карта за двата обекта излиза 12 лева, така че ако сте избрали да прекарате неделния ден в посещение на църквата, можете да се отбиете и в Историческия музей, помещаващ се в резиденция „Бояна“). Пеша се стига за около 15 минути, но се върви по тротоара, така че ако не искате да дишате изпаренията на автомобилите, по-добре изчакайте автобус.  

В близост се намира и началото на пътека, водеща от Бояна до Драгалевския манастир – приятен, ненатоварващ маршрут с продължителност около два часа и половина.

Зад Боянската църква пък се намира музей ( или поне така пише в интернет), който обаче така и не посетих, тъй като не успях да намеря входа му.

 

В заключение мога само да кажа, че Боянската църква заслужава да бъде посетена. Не само заради историческото си и културно значение, но и заради възможността да разнообразим иначе сивото си ежедневие.

4569 | 24 юни 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате