Необикновената столица Берн

27 юни 2013

Когато стане дума за столици на много богати страни, веднага си представям небостъргачи, модерни сгради, навсякъде отблясъци от стъклени повърхности и безброй доказателства за икономическо развитие и стремглав прогрес. Точно в това отношение Берн ме изненада. Столицата на Швейцария е по-скоро китен, уютен, дори приказен град.
За него Гьоте пише още през 1779 г.: “Това е най-красивият град, който някога сме виждали”. И именно тук Алберт Айнщайн създава теорията на относителността, докато работи като чиновник в офис за патенти.
Дали това е най-красивият град, който някога сме виждали, всеки може да прецени сам за себе си, но със сигурност Берн предразполага към открития и творчество, защото наистина вдъхновява.
Намира се в едноименния кантон и е създаден през 1191 г. от Бертолд V фон Церинген. В миналото е заемал много по-малка част от сега. Бил е издигнат в скално укрепление, заобиколено от река Аар. От 1831 г. е столица на кантона, а от 1848 г. - на цяла Швейцария.


Това, което първо ме впечатли в града, не беше нито известната му катедрала, нито живописните фонтани, нито интересните скулптури. Не ме разбирайте погрешно, те са прекрасни и неминуемо спечелиха интереса ми, но това, което ми направи впечатление още със слизането на гарата, бяха цветята. Цветя по прозорците на административните сгради, цветя по фонтаните, цветя по улиците, цветя по балконите на обикновените къщи. Трябва да ви призная, че впоследствие се уверих, че швейцарците са едва ли не нация на градинарите, защото из цялата страна, почти всяка къща изглежда като излязла от списание “Перфектната градина”. Тази традиция да се поставят цветя навсякъде, където е възможно, създава неповторим китен образ дори на административни градове като Берн.


Но цветята не са просто украса, а начин да се покаже принадлежност. Не се учудвайте, че на повечето прозорци в Берн цветята не са розови, бели, жълти или сини, а червени. Това е предпочитаният цвят, който, разбира се, търпи лирични отклонения. Причината за това предпочитание е, че червеното е цветът на града и съответно цветът на знамето му. Да, в Швейцария всеки кантон има свое собствено, отделно от националното, знаме и това на Берн е с черна мечка на червен фон. Мечката не е случайно избрана – тя е символ на града още от XII век. Легендата разказва, че основателят на града Бертолд V фон Церинген попаднал в гората на мечка и след като успял да я победи, решил, че това е добра поличба и кръстил града на нея - бер (на немски Bär).


Но това, че цветята изключително много ме впечатлиха, не означава, че се задоволих с пасторалната картинка и се отказах от забележителностите на града. Съвсем не.
И естествено, както се прави в повечето древни градове, първо се отправих към сърцето на Берн – изключителната катедрала, издигаща се на сто метра над стария град. Исках задължително да я посетя, защото кулата ѝ е отворена за посещения, стига да уцелиш правилния ден и да те държат краката. Наистина да те държат, защото стъпалата, които водят до горе, са повече от триста (по-точно 354, но е добре, че това не го знаех предварително, защото можеше и да се откажа) и особено в най-горната част витата стълба е толкова тясна и завъртяна, че желанието да се качиш на върха вече е отстъпило пред умората и леко прокрадващ се страх. Но не върви и да си изкачил двеста и деветдесет стъпала и да се върнеш обратно без нито една снимка от горе, нали?
Колкото и шаблонно да звучи - изкачването си заслужава. Дори само заради удовлетворението, че си успял да ги пребориш тези много, много стъпала. А като прибавиш към това и удоволствието от прекрасната гледка, усещането за умора бързо отшумява. 


От горе наистина се вижда целият град – и новата, и старата му част. Единствено от птичи поглед можете да се насладите на полукръга, който описват водите на Аар около старата част на града, откъсвайки го като полуостров, както и да прецените красотата на мостовете, свързващи новата и старата част на града. Всъщност техният брой е точно единайсет. Най-древният е каменният Унтертор, построен през 1273 г. В сравнение с него по-новите са направо огромни със своите метални конструкции, издигащи се на 50 метра над водата.
От върха на катедралата ви се отдава възможност да оцените една от особеностите на града – покривите. Ръбът на покрива на всяка къща не е перпендикулярен на улицата, както е обичайната практика. В Берн покривите на къщите изглеждат така, сякаш се сливат един с друг и образуват нещо като безкрайно дълъг покрив, чийто ръб следва дължината на улицата. Създава се усещане за идеална подреденост и симетричност. То се допълва още повече от факта, че повечето улици в града са абсолютно прави, затова, когато гледате отвисоко, имате чувството, че всичко пред вас е начертано прилежно като с линийка. Всъщност повечето улици на днешния град следват първоначалния план от XII век. И въпреки че през 1405 г. градът е почти унищожен, той е издигнат наново, като стриктно е запазен предишният му облик, съхранен и до днес.
Друга особеност на Берн са сводовете. Именно защото къщите са прилепнали една към друга, единственият начин да се достигне до съседната улица е да се мине под множество сводове. Но това не е просто особеност, а предимство в този град, където често е мрачно и вали. Благодарение на мрежата от сводове, дълга шест километра, човек може да се разхожда с часове дори и в дъждовно време и пак да остане сух.


Много ми допадна и фактът, че в старата част на града не се допускат моторни превозни средства. Предвижването става или с трамвай, или с колело, каквото ако нямате, може да си наемете. Всъщност това е идеалният начин да успеете да разгледате повече от града, който, колкото и китен и уютен да изглежда, съвсем не е малък.
Списъкът със забележителностите му е доста дълъг. Задължително е да видите сградата на парламента, построена между 1851 и 1901 г. Не ви го препоръчвам от чисто политически причини, а от съвсем тайнствени. Говори се, че именно под големия площад пред парламента се съхранява огромно количество от швейцарското злато. Но тъй като не видях никъде ентусиасти с кирки, това или са слухове, или златото се съхранява в охраняеми трезори и обикновена кирка не би ми свършила никаква работа. 

Трябва да видите и Часовниковата кула. Ценното е не просто, че е красива, а че съхранява музикален часовник още от Средновековието. Ако имате късмета да попаднете на кръгъл час пред часовника, вместо традиционните часовникови удари ще чуете кукуригане на петел и ще видите истински танц на фигури на музикален фон. Подобен безплатен спектакъл те кара да осъзнаеш защо Швейцария е наричана страната на часовниците. Не пропускайте и историческия музей, който напомня на средновековен замък. Напомня, защото никога не е била такъв, а просто е хрумка на архитекта Андре Ламбер, който го е построил през 1894 г., но решил да изглежда много по-древен. В музея има богата колекция от картини, гоблени, монети, както и макети на по-важните битки от историята на Швейцария, затова, ако решите да го посещавате, си отделете няколко часа. Оставете си сили и просто да пообиколите по улиците на този прекрасен град.
Тук всяка къща, всяка фасада, всеки фонтан е забележителност. Фонтаните, каквито има почти на всяка улица, датират от епохата на Ренесанса и всеки един от тях е украсен с цветна статуя. Изобразени са животни, митични герои или библейски личности. Може да видим Моисей, Самсон и Темида. Фонтанът на правосъдието е построен през 1543 г. и е смятан за един от най-красивите в града.


Сред забележителностите на Берн има една, която винаги е предизвиквала полемики, а именно ямата на мечките, която по-късно се превръща в парк на мечките. Тъй като, както вече ви казах, символът на града е мечка, дълги години близо до реката се намира малка яма, изкопана в земята, в която живеят мечки. Те често са мъжка и женска, имат си хубави немски имена (но не винаги), увековечени са на картички и сувенири и вечно са под обстрела на фотоапаратите на туристите.
Именно заради условията, в които живеят тези мечки, природозащитните години наред водят война и накрая печелят поне някаква победа – този символ на града не е премахнат, но ямата се превръща в голям, красив парк, където се предполага, че мечките живеят по-добре.

Галерия

4003 | 27 юни 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате