Приказката, наречена Флоренция

23 юли 2013
Снимка: Деница Тодорова

За Флоренция може да се говори и пише много, но това е един от градовете, които човек трябва да посети лично, да разгледа и да го усети чрез своите сетива.

Разположен е в най-красивата област в Италия – Тоскана – и е същински пир за очите, за душата и сърцето, защото накъдето и да се обърнете, виждате красота, съвършенство и любов. Старата част на Флоренция, включена във всички туристически обиколки, изобилства от произведения на изкуството. Леонардо да Винчи, Микеланджело, Андреа Пизано, Лоренцо Гиберти, Брунелески, Мазачо, Мазолино, Доменико Гирландайо са само част от имената на творците, чийто талант украсява най-значимите исторически сгради в града.

Неповторимо е усещането как, докато бродят из малките улички на Флоренция, пред многолюдните тълпи се разкрива емблематичната катедрала „Санта Мария дел Фиоре” например. Изправяйки се пред шедьовъра на Брунелески, дъхът буквално спира, а за миг като че ли и сърцето престава да бие. Възхитата от видяното е в апогея си.

Съветвам ви, ако Флоренция влиза в личния ви списък с места за посещение, да заминете без организирана група, а само с най-приятната за вас компания, пък била тя и съставена от един човек. Много туристически агенции у нас вече предлагат подобни оферти. Не се притеснявайте, ако не знаете чужди езици. Италианците са възприемчиви хора, ще ви разберат и само чрез жестове и усмивки.

Пътувайте със самолет задължително, защото пътят дотам с кола или автобус е убийствено дълъг и умората ще попречи на последвалите разходки и впечатления. Останете минимум 4-5 дни, за да можете да обиколите повече забележителности.

Флоренция не се разглежда на бързи обороти. Спокойствието там се носи във въздуха, макар и в присъствието на хилядите хора от цял свят. Лятото също не е най-подходящият сезон, защото местните казват, че градусите на термометъра достигат максималните си стойности, а сенчестите места са ограничени. Но пък студената вода и прочутият флорентински сладолед ви зоват и блазнят от всеки ъгъл.

Не определям града като шопинг дестинация, въпреки че най-известните световни марки имат свои магазини, разположени по централните улици. За почитателите на естествената кожа Флоренция е известна с майсторите в обработката ѝ, но и цените на артикулите (чанти, якета, ръкавици, обувки и т.н.) са подходящо високи. Не се подлъгвайте да си купувате чанта от сергия (в момента цяла Италия е залята от подобни некачествени реплики на прочути брандове). Офертите им са изгодни, но не ще отговорят на очакванията ви, особено при вида на етикета – Made in China.

Препоръчвам ви оттам да се сдобиете с картина или графика, но не от тези, които се предлагат навсякъде от смугли красавци, а от местните малки книжарнички. И не става дума за рамкирано произведение на изкуството, а за скромно платно, нарисувано на лист хартия от бъдещ, може би прочут, художник. Цените варират от 20 евро нагоре, но безспорно това е най-подходящият сувенир от града на изкуството.

Из Флоренция честичко се среща и един герой от детството на всекиго от нас – Пинокио, най-известният жител там. Причината? Това е родното място на създателя на дървеното човече с дългия нос – Карло Колоди. Можете да се сдобиете с негова фигурка срещу 2-3 евро от сергиите из уличките или да посетите някоя от забележителностите, свързана с тях двамата.

Що се отнася до музеи, във Флоренция е пълно с такива. Най, най сред тях обаче е Галерия „Уфици”, построена от Джорджо Вазари по поръчка на Козимо I Медичи. Първоначално там се е помещавала административната сграда на флорентинските магистрати, но през 1765 г. е превърната в музей. Там са изложени произведения на Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи, Караваджо и мн. др. „Уфици” е огромна по своите размери и богатство, така че един ден може и да не ви стигне да разгледате всички експонати. И още едно предупреждение – на входа ще ви изземат бутилките с вода или сокове, с които разполагате, защото преди години италианската мафия извършва покушение върху една от картините там, заливайки я с бяла прозрачна течност, оказала се при следствието киселина.

От прозорците на „Уфици” се разкрива чудесна гледка и към Понте Векио – покритият мост, минаващ над река Арно. Из цялото му продължение (дължината му е 30 м) са разположени малки бижутерски магазинчета. От другата му страна се намира Палацо Пити - най-големият от съществуващите днес флорентински дворци.

Разходката ви непременно трябва да включва още църквата на францисканците „Санта Мария Новела”; базиликата „Санта Кроче”, в която са разположени гробовете на Данте, Галилей, Микеланджело, Лоренцо Гиберти, Николо Макиавели, Джоакино Росини и др.; т.нар. „Врати на Рая” на Баптистерията „Сан Джовани Батиста”, намиращи срещу катедралата „Санта Мария дел Фиоре”; църквата „Санта Мария дел Кармине”; Площада на Сеньорията, където са „Фонтанът на Нептун”, както и копие на голия Давид на Микеланджело, чийто оригинал пък се пази в Галерията на Академията, пак във Флоренция; Музея на Галилео Галилей; Националния музей „Барджело”; Палацо „Медичи-Рикарди”; Къщата-музей на Данте Алигиери. За край на обиколката във Флоренция можете да се отбиете при бронзовата статуя на Глигана, намираща се на централния пазар. Оригиналната мраморна фигура е намерена в Рим и е донесена от Медичите в града през XVI век. Днес се съхранява в „Уфици”. А копието, което „пази” пазара, е изработено от бароковия майстор Пиетро Такка. Митът гласи, че ако погалите зурлата му, ще забогатеете или ще се върнете във Флоренция. Ако пък сложите монета в муцунката му и тя падне в решетките отдолу, желанието, което предварително сте си намислили, ще се сбъдне.

Освен красотите от миналото, които ви заобикалят навсякъде, градът е способен да докосне и разтопи и най-каменните сърца. Краката ви омекват, очите ви са непрекъснато ококорени и като че ли навсякъде звучи музика... като при влюбване.

Защото Флоренция е Любов!

7310 | 23 юли 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате