Венеция – бутиковият град

16 авг 2013
Снимка: Деница Тодорова

Надали има човек, който да не мечтае да отиде във Венеция и да се убеди, че този приказен град в област Венето в Италия наистина съществува, а не е добре построен декор от някой касов холивудски филм.

За щастие, дестинацията за нас, българите, е близка и никак не е скъпа. Препоръчвам ви да пътувате със самолет (нискотарифните авиокомпании у нас предлагат билети дотам), да отседнете в местен хотел, а не в близкия курорт Лидо ди Йезоло (който по нищо не се отличава от тези по родното Черноморие) и да останете не повече от три дни (забележителностите можете да разгледате за ден, а през останалото време се забавлявайте и избягвайте познатите на чужденците маршрути.)

Първият ден от обиколката ви из града задължително трябва да включва прочутия площад „Сан Марко“ и намиращите се наоколо исторически сгради – Базиликата, Кулата-камбанария, Прокурациите (административните здания, обграждащи площада), Двореца на дожите, Моста на въздишките. Освен да се щракнете за спомен отвън, можете да ги разгледате и отвътре. Опашките за влизане са дълги, но се движат бързо, така че за няколко минути ще дойде и вашият ред.

Неприятна подробност е, че във Венеция няма много пейки, където да поседнете и да поемете въздух, така че умората може и да попречи на доброто настроение. (Ако сте на „ти“ с езиците, разпитайте местните за малкото паркче, което е в непосредствена близост до централната колона със символа на града – крилатия лъв).

Разбира се, имате възможност да се отпуснете и да опитате италианската кухня в някое от многобройните заведения, но цените са като за туристи. Ако си купите нещо за хапване на крак и решите да се подпрете или отпуснете на някой тротоар или стълбище, веднага към вас ще се насочат „пазителите“ на града, които учтиво ще ви обяснят на италиански, че седенките не са позволени и сте застрашени от глоба.

Такава ви очаква, ако решите да нахраните и гълъбите, кръжащи наоколо. Подобни правила допреди време нямаше и при поредното ми посещение тази година наистина останах без думи от безбройните ограничения, налагани на туристите. Хубаво е, че бизнесът и управата на града се грижат за общия облик на мястото, но почивката на милиони хора е застрашена от подобни „дребни“ моменти. От друга страна пък, Венеция е пълна с улични търговци, които според мен загрозяват и развалят много повече пейзажа.

Непременно вижте и се снимайте край „Канале Гранде”, „Понте Риалто” или църквите „Сан Симоне Пиколо” и „Санта Мария ди Назарет”, или двореца „Ка′ Д′Оро”.
През втория ден от престоя ви и в случай че сте с половинката си, можете да си организирате романтичен ден. Качете се на гондола, отидете до Моста на влюбените и „заключете“ любовта си с катинар, а вечерта направете разходка из далеч по-спокойните улички.

Ако пък сте в приятелска компания, препоръчвам ви да изхвърлите картите на града и да импровизирате в маршрута. Проучете наоколо. Мушнете се из малките тунелчета. Гарантирам ви, че ще попаднете в един по-различен свят, ще се слеете с местните, ще вдишате от техния въздух. Изпийте по едно капучино в някое невзрачно кафене или вкусете парче тирамису.

За шопингхолиците Венеция предлага целия набор от познатите световни марки. Разнообразието е голямо, стига и портфейлът ви да е пълен. Изборът за дамите обаче е значително по-богат. Всяка задължително се сдобива с късче муранско стъкло, оформено като бижу, или малка статуетка. Цените варират от 3 – 4 евро нагоре.

Лично аз препоръчвам да отделите и малка сума (минимум 10 евро) за парче от прочутата венецианска дантела, изработвана на остров Бурано. Тя може да бъде пришита към ветрила, чадъри, покривки, кърпички, блузи, рокли и т.н. Ако ви се отвори възможност, отбийте се и на въпросните острови Мурано и Бурано, където са разположени работилниците на местните майстори стъклари и шивачи. И там има сувенирни магазини, но цените не се различават особено от тези в разположените в централната част на Венеция.

В заключение ще ви напиша, че Венеция е задължителна дестинация. Неслучайно градът е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Като излязъл от детска книжка за приказки е, стига да се абстрахирате от огромните тълпи хора, улични търговци и купчините с боклуци, оставени от същите тези туристи. Затова там се ходи с високо вдигната глава, защото красотите и забележителностите на това бутиково бижу ви гледат отвисоко. И ако искате да ги усетите и да се докоснете до тях, трябва да ги погледнете право в очите.

2018 | 16 авг 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате