От Букурещ към Тюленово по нов маршрут

30 авг 2013
Снимка: Манол Дончев

Както отбелязва често моят добър приятел, ъндърграунд мислителят Естебан Карамачо, „всичко хубаво си има край, само кренвиршът си има два“. Е, един ден в Букурещ бе едновременно много за мен – много получих за това време, но и съвсем не ми стигна (да не забравяме, че съм ненаситен). Без повече увъртане – време беше да хващаме обратния път.


Този път Силвия и аз решихме да не хващаме автостоп през магистралата, а да изпробваме нов маршрут. Сякаш по-спокойни щяхме да се чувстваме, ако минем по-скоро на българска територия, а тя бе съвсем близо – директно на юг през Гюргево и мостът към Русе. Крайната цел бе завръщане в Тюленово, където ни очакваха приятелите, палатките и велосипедите ни.
От хостела вървяхме само няколко минути, преди да хванем метро към голям пазар близо до гробищен парк. Главната улица продължаваше в нашата посока и я следвахме пеш донякъде, после по табелките, а и по указанията на местните, завихме веднъж надясно и после отново наляво, докато не се оказахме на изхода в правилната посока.
Човекът, който ни вози до Гюргево и малко преди границата, бе разговорлив и искаше да зададе много въпроси, но за съжаление не намерихме език, на който да разговаряме пълноценно.


Пеш по пладне пресякохме граничните пунктове и самия мост над Дунав. „Мадама“ подхвърляха шеговите служителите, разглеждащи личната ми карта, на снимката на която съм все още с коса, по-дълга с две-три педи от сегашната (сега е не повече от сантиметър). „Маями бийч“ сочеха ни някаква зона встрани от моста, където явно хората обичаха да ходят на плаж. Бреговете и островите отдолу са обрасли гъсто с дървета и вероятно увивна растителност, но по перифериите им действително има пясъчни ивици.

За пръв път виждах конструкцията на живо. Вървейки бавно по нея в тясната пътечка между мантинелата на пътното платно и перилата откъм реката, имах шанс да създам собствени впечатления от мястото, заедно с реката между два хоризонта. Влаковете, преминаващи на долното и прикрито в по-голямата си част от нас ниво, създаваха осезаеми вибрации, но не и такива, които да предизвикат неприятно чувство за нестабилност или изобщо някакъв дискомфорт за стъпващите отгоре. При възможност бих останал там повече и бих се връщал в различни моменти. За любителите на фотографията локацията има какво да предложи и предполагам би била интересна не само на мен. Нормално оттам се минава с превозно средство, обаче. Спирането на дори малък автомобил в отсечката между двата бряга не ми изглежда съвсем разумно. Вероятно при желание за разходка по моста е по-добре човек да остави МПС-то си паркирано от едната или другата страна.


За щастие, веднага след границата се отбиваше нашият път през Силистра и Добрич, а така или иначе времето напредваше, та нямаше как да разгледаме Русе. Не и този ден. Веднъж вече бях минавал през града, може да се каже, че отново съм бил под напрежение и съобразяващ се с препускащите часове, преследван като бонус от лятната жега.
Оставаха повече от двеста и петдесет километра, които в крайна сметка успешно щяхме да преминем, макар и навлизайки в тъмната част на нощта между пътното колело преди Балчик и крайната ни дестинация.


Кулминацията на този ден обаче бе пътуването ни между Силистра и селце, намиращо се на тридесетина километра на изток. Чудно бе въодушевлението на Силвия, когато осъзна, че човекът с камиона за дърва все пак ще ни качи в опразнената открита каросерия, където се возеха и малките му помощници. Те се прибираха от работа уморени, а за нас това щеше да е повече веселба, отколкото важен превоз. За мен означаваше много раздвижени кадри, уникална атмосфера, в каквата много рядко попадам…, плюс това, което този етап бе и за спътничката ми – вятър в косата, ниското слънце на късния следобед, усещането за свобода. Малкото приключение ни остави толкова радостни, че аз лично нямах против да спя и в някоя канавка след това, ако се наложи. Късметът си беше заслужил почивка. Но той остана с нас до самия финал.

1366 | 30 авг 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате