Губят ли магията си Седемте рилски езера?

09 сеп 2013

Колко от вашите приятели качиха снимки във Facebook от Седемте рилски езера през последния месец? От моите – поне двадесет (и аз самата включително!). Дори и да е нормално най-много хора да посещават този природен феномен през най-горещите месеци, напливът към езерата никога не е бил толкова голям. А многото хора неизбежно водят и много последствия със/след себе си.


Това е едно от най-красивите места в страната ни, едно от най-пленителните, изпълнено не просто с неописуеми гледки, но и с необяснима енергия. Защо тогава да нямат право да му се насладят все повече хора? И в точно това се състои проблемът. Никой от нас не може да игнорира правото на другите също да се полюбуват на езерата. Дори и противниците на така критикувания лифт не могат да отрекат, че той е възможност за много възрастни или болни хора да стигнат до природния феномен – хора, които животът е ощетил по един или друг начин и за които Рила би била просто неосъществена мечта без този лифт. Но стигаме до нещо по-важно – проблемът, който се състои не в лифта, а в хората.
Ако отиваш да посетиш това място с нужното уважение и благоговение пред природата, нима ще си позволиш да оставяш след себе си опаковки от вафли и бирени бутилки, нима ще си гасиш фасовете в тревите или ще си миеш калните обувки в езерата? А такива има – и то много. Седемте рилски езера не могат да бъдат третирани просто като забележителност, като място, от което задължително трябва да имаш снимка, но което никога не си усетил в сърцето си. Защото те са не просто красива дестинация, а се смятат за сърцето на България. Нима вие бихте си изгасили фаса върху нечие сърце?


От чисто екологична гледна точка природозащитниците са притеснени, че заради тълпите от хора се наблюдават сериозни изменения в езерата – наличие на повече водорасли, изчезване на биологични видове, заблатяване. Според експертизите от официалните институции такива промени не са били установени.
Аз определено не съм специалист еколог и не мога да кажа нищо за качеството на водата, но че природата се променя, е очевидно. Хиляди хора се качват и слизат по пътеките, свличат се камъни, оставят се боклуци, хвърля се какво ли не в езерата – и без да съм официална служба, със сигурност мога да го видя.
И отново ви казвам, не съм против правото на когото и да било да посети Рилските езера, но нека го правим с уважение. Ако ви пука за природния феномен, дръжте се като при посещение на свято място. А ако не ви пука, просто не ходете там.


Съществува и друга гледна точка. Рилските езера се считат за енергиен център. Не просто най-мощният в България, но и един от най-мощните в света. Според някои духовни водачи Земята има седем духовни центъра (колкото са и чакрите в човешкото тяло) и един от тях са Рилските езера. Вярва се, че там може да черпите от чиста, целителна енергия. Именно заради това някои от по-духовно настроените хора също са против тълпите на Рила. Не за да пазят енергията само за себе си, а защото според тях всеки човек, освен да черпи, отдава енергия. Следователно, ако на това свещено място има прекалено много хора с отрицателни вибрации, те просто „ще замърсят“ енергийната среда.
Това е още по-недоказуемо с методите на институциите, но истината е, че всеки от нас може да забележи, че езерата не са това, което бяха. Дори и да пренебрегваме екологичните призиви, да не вярваме в енергийните теории, самите ние не можем да се насладим на същността на природния феномен.
Аз лично свързвам езерата с представата за тишина и спокойствие – да съзерцаваш планинските върхове, отразяващи се в кристалните води, и с трептенията на водата сърцето ти да се изпълва с благодат. Дали заради висша енергия, дали заради красотата на природата, но да усещаш как нещо се променя вътре в теб, как ставаш по-спокоен, по-съзнателен, по-извисен.


И как точно ще стане това, когато от едната ти страна деца хвърлят хляб в езерото с викове „Мамо, мамо, виж – риби!“, а от другата гърми чалга на някакъв музикален носител, който, ако не уважавах природата, с удоволствие бих хвърлила в езерото. Ходенето на Рилските езера вече е като разходка в мола – обувки с пайети, лъскави чанти, викове, тълпи, разговори по мобилни телефони („Муци, на Седемте езера съм. Много е яко!“)...
Дори да си направиш снимки вече е трудно, почти колкото в Лувъра при „Мона Лиза“. Ако не искате на всеки фотос да сте с още десетина нежелани човека в кадъра, трябва да издебвате момента или просто да останете до по-късно вечерта, когато тълпите си отиват и тогава можете да се почувствате най-накрая като на планина – сред тишина, спокойствие и красота.


Ще се повторя – основният проблем не е в лифта, а в хората. Не случайно на гърба на една от табелките с карта на Рила може да видите надпис: „Драги селяни от София и всякакви други лифтаджии. Моля, не хвърляйте монети в езерото! Това не е площаден фонтан! Пазете природата! Тя е за нас и тези след нас! Не само за вас и за днес!“


В този, макар и изпълнен с неприязън надпис, се крие тема, върху която трябва всеки от нас да се замисли. Стремим се да живеем днес, да се наслаждаваме максимално на живота, да черпим с пълни шепи, което като идея е прекрасно, но като изпълнение понякога не се справяме. Не бива да бъде „след нас и потоп“. Трябва да пазим нещата, които са ни впечатлили, за да могат един ден да впечатляват и децата ни. В противен случай Седемте рилски езера ще се превърнат в седемте изгубени чудеса и просто ще трябва да разказваме легенди за тях. А тази красота не може да бъде описана с думи.

1863 | 09 сеп 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате