Градските паркове – начин на употреба

23 сеп 2013
Снимка: Gagitta

Първите култивирани паркове са били създадени за аристокрацията през Средновековието като места за лов и развлечения. По-късно идва ред на пикника като неделима част от разходката в парка, после – спортните игри, концертите на открито, сватбите…

Днес градският парк е не просто алтернатива на моловете, ресторантите и другите типично „градски“ забавления. Паркът (вече и в България, за щастие), е място, където много млади хора прекарват една значителна част от свободното си време.

Мнозина от нас помнят неделните разходки в парка с родителите си. Тогава неизбежните „паркови атрибути“ бяха балон, захарен памук, пуканки и семки, швепс, може би по бира за родителите – моите поне винаги си купуваха.

Днес не е много по-различно. Много по-шарено е, много повече от захарен памук и семки. Но идеята е същата – почивка, „зареждане на батериите“, бърза среща с природата, без да излизаш от града, защото нямаш време, защото утре си на работа, защото морето е далеч, планината – още по-далеч… И защото паркът наистина е сърцето на един град. Да, и белите дробове също.

Пикник

Едно одеяло, нещо за хапване и пийване, хубава книга, близки приятели. В най-общи линии това е рецептата за безметежна събота или неделя, когато времето е хубаво.
Ако искате да се поглезите, на много места вече се продават еднократни барбекюта. Добре е преди това да проучите на кои места в парка е разрешено ползването на подобно барбекю, но това не е открит огън, не би трябвало да има проблем, поне в повечето европейски паркове, където през лятото семейната вечеря след работа представлява наденички на барбекю в парка.

С цигарите е малко по-различно, на много места пушенето в рамките на парка е забранено. Мнозина го тълкуват като нарушение на гражданските им права, но пък и пушачите са съгласни, че е доста неприятно да изравяш фасове от пясъчника, където играе детето ти.

Леко раздвижване

Федербал, топка, фрисби, крос с кучето – не е екстремно спортуване, но е лекарство за изморените ни от компютри тела и души.
Ако сте с кучето си навън, добре е да съберете това, което метаболизмът му е изхвърлил на тревата. Да, органичен отпадък е, но на същото място някой след вас може би ще иска да поседне.

Да побъбрим на открито

Една открадната разходка с приятел из алеите на парка може да ни зареди много повече от среща в кафенето на мола, кварталната кръчма или бара… Там можем да се виждаме и през зимата.

С книга, лаптоп, таблет… под някоя сянка

Може и без компания. Едно хубаво зелено дърво е достатъчно. Старите хора казват, че дървото и земята поемат умората и напрежението, които сме събрали докато работим, бързаме, притесняваме се, съревноваваме се с другите и себе си… Ако може, спестете си електронното устройство, но ако не искате или не можете без него, чатът и проверката на мейла са доста по-приятни под дебела сянка, на въздух.

Парти

Рождени дни, имени дни, детски веселби… идеалното място за събития от този сорт. Освен че ви спестява досадното чистене и миене след гостите у дома, едно празнуване навън почти винаги е по-весело, особено ако компанията е голяма.
Заедно с хартиените чашки и чинийки за тортата и питиетата, не е зле да предвидите и 1-2 чувала за боклук. Мястото му не е в парка. Знаем го, но понякога сякаш го забравяме.

Фестивали, концерти, открити представления

Сцените на открито дават тази свобода, която никога няма да усетим в зала. Да, има и не толкова комфортни моменти като дъжд, студ и пр. Но поне 3-4 месеца в годината можем да се радваме на културните събития, които предлага всеки град в своите паркове.

Да си съберем мислите

Идеалният „градски“ оазис в това отношение. Рано сутрин, късно вечер, когато луната изгрява, по всяко време – ако искаме да решим проблем или просто да останем сами със себе си – алеите в парка са много удачен вариант.

Децата рисуват

Да, рисунките на асфалт – без автомобили, забързан шум и тълпи от хора. Приятно е, децата творят, а дъждът отмива „произведенията“ и асфалтът е готов да посрещне нови художници.

Съвсем малко правила

Ако пушим, има си място за фасовете – в кошчетата за боклук.
Като изпием бирата си (безалкохолното, кафето, енергийната напитка), нека не ги мятаме като фрисби нанякъде, освен в кошчето за боклук.

Добре е да правим партито и пикника си така, че и други хора да могат да ползват мястото след нас.

Скандалите, грозните напивания и други злоупотреби с тялото и психиката ни се случват, човешко е. Паркът обаче не е мястото. Там пречим, освен на себе си, и на другите.

Приятна разходка, дано циганското лято е по-дълго тази година!

1803 | 23 сеп 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате