Рига – градът на вдъхновението. Част 1

12 ное 2013

В края на моята голяма прибалтийска обиколка предстоеше посещение на Рига. Наричат латвийската столица „градът на вдъхновението”, но след дългото пътуване по пътища, които бяха далеч от представите ми за идеални, като че ли не очаквах да ме осени някакво вдъхновение. По-скоро поредната спирка по програмата...

Беше началото на юли – точно когато се провежда ежегодният фолклорен фестивал Балтикум и навсякъде из града можеха да се видят мъже, жени и деца, облечени в пъстроцветни носии. Звучеше музика, издигаха се сцени, а усмихнатата ни екскурзоводка разказваше, че по време на галаконцерта около 40 000 души ще пеят на латвийски, дори и участниците от далечна Япония.
Латвийската столица е много „зелен” град – около 20% от територията му са заети от паркове и почти още толкова са водните площи. Рига е разположена при устието на най-голямата латвийска река – Даугава, чието име буквално означава „много вода”. Движейки се из града, се забелязват няколко ринга, подобно на Виена, като принципът на подреждане е жилищни сгради, паркове, булевард и след това отново в същия ред. Това, с което е най-известна латвийската столица, е впечатляващата архитектура в стил ар нуво (art nouveau) или сецесион.

В Рига има около 800 сгради в стил ар нуво (сецесион), построени в края на XIX и началото на XX век, голяма част от които са в района, където се намират посолствата. Днес тук са най-скъпите жилища в латвийската столица – апартамент от 160 кв. метра струва около 3 милиона евро.


При построяването на тази сграда, в началото на XX век, архитектът Михаел Айзенщайн е обвинен в липса на какъвто и да било вкус и мнозина са настоявали тя да бъде съборена. Днес се счита, че от проектираните от Айзенщайн сгради тази е пример за най-истински сецесион.


Още една сграда на Михаел Айзенщайн, която предизвиква бурна полемика. Този път е подложен на яростна критика, че не му е била достатъчна фасадата, за да нанесе пищната декорация, а се е наложило отгоре да направи фалшив и абсолютно ненужен полуетаж.


Историческият център на града е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заради множеството сгради в стил ар нуво и уникалните дървени постройки

След разходката из така наречения „тих център” с пищно декорираните сгради в стил сецесион се отправяме към Стария град, а екскурзоводката ни разказва за драматичната история на Рига. Градът е основан през 1201 година от немски епископ на име Алберт и за своята 812-годишна история е управляван от немци, поляци, шведи, руснаци... За първи път Латвия е обявена за независима република със столица Рига през 1918 година, но след края на Втората световна война е присъединена към Съветския съюз, в състава на който остава до разпадането му.
Недалеч от Парламента се издига малък паметник, който напомня за страшните събития от януари 1991 година. Когато Латвия поискала да се отдели от Съветския съюз, в Рига е изпратена руска армия, а латвийците издигат барикади около Парламента, Радиото и Телевизията, за да може светът да бъде информиран какво се случва. Латвийците се гордеят със своята „пееща революция”, защото са защитавали родината си с голи ръце, пеейки.


На едната страна на паметника е изписан част от текста на песен, която са пеели на барикадите „...дай ми, Божичко, сила и разум, не ме оставяй роб на някой друг...” На другите две страни на пирамидата са имената на осемте латвийски жертви по време на „пеещата революция”.


Сградата на Радиото, по чиято фасада все още личат дупките от куршумите

На границата на Стария и Новия град се намира Паметникът на свободата, който е построен през краткия период между двете световни войни, когато Латвия е независима държава. Върху постамента има жена, символизираща независимостта, а трите златни звезди в ръцете ѝ са историческите области, от които е съставена Латвия. В долната част са разположени 13 фигури, символизиращи ценностите на латвийците.
Паметникът, олицетворяващ свободата на Латвия, не е разрушен по времето на Съветския съюз, защото скулпторката Вера Мухина изтъква неговата висока художествена стойност и така успява да го спаси. Но макар да не е бил демонтиран или съборен, е било абсолютно забранено да се поднасят цветя или да се показва почит по какъвто и да било начин. Ето защо днес паметникът има голямо значение за латвийците и е неизменна част от държавния протокол.


Паметникът на свободата


Недалеч от Паметника на свободата се намира най-известният часовник в Рига. Хората често си определят среща „при часовника” и всеки знае, че става въпрос точно за това място. Laima всъщност е латвийска фабрика за шоколад, която носи името на езическата богиня на щастието.

По рижки маниер ще си определим среща при часовника, за да продължим нашата разходка из Стария град, където ще видим сградата, превърнала се в емблема на Рига, ще разберем защо черната котка е символ на града и ще потъркаме муцунките на бременските музиканти за късмет.

 

Следва продължение...

1850 | 12 ное 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате