Лакомство или пакост?

01 ное 2012
Снимка: Дона Делова


Или как празнувахме Хелоуин

 

Не разбирам псевдопатриотичните напъни да се оплюва Хелоуин, честно. Католически бил, не знам си какъв бил... За мен е празник на зловещите смешки, така че си го  тача и си го празнувам.
Тази година детето вече беше достатъчно голямо, за да участва активно. Понеже в момента е на вълна Хари Потър, логично избрахме него. Черна коса – в наличност, очила – в наличност, светкавица на челото, черна престилка за мантия и метла с дълга дръжка от бабата-съседка. Аз смятах първоначално да съм Рон, че е най-лесно – къса оранжева коса си имам, малко лунички и бяла пудра на миглите и готово. Детето обаче притеснено каза:
- Мамо, не искам да ми се обиждаш, ама ще си малко смешна.
Добре де, няма да го излагам, от мен да мине. Обмислих вариантите Макгонагъл и Снейп, но се отказах заради липса на очила (в първия случай) и мазна черна коса (във втория). Така че се спрях на класическия Семейство-Адамс аутфит, с който преди 15 години бях зловещо секси, а сега – повече зловещо, отколкото секси, но какво да се прави...
Така изтупани, седнахме на масата. Уви, детето явно не е наследило влечението ми към черния хумор, защото доста се притесни от менюто (соленки-пръсти, супа от отровни гъби, съсирена салата (която в неговите уши беше „със сирене салата”) и дробчета от прилеп на фурна). Отне ми доста време да го убеждавам, че „Не бе, мамо, как ще са отровни гъбите, ето, аз ядох на обяд и нищо ми няма... е не са от прилеп, от пиле са, много ясно, къде ще ти търся прилепи да ги кормя” и т.н.  В крайна сметка успях да го придумам, вечеряхме и зачакахме да цъфнат  съседските деца.
Дзън-дзън... Отворихме рязко вратата и изкрещяхме „Експелиармус!” в лицата на тумба розови феички и зелени чудовищенца, които стреснато отскочиха назад. Уплахата в погледа им полека се смени с уважение – подозирам, че бях първата крещяща заклинания майка, която са виждали. 
- Лакомство или пакост? – попитаха закачливо те, щом се поокопитиха.
- Пакост – отговорих.
- Ъъъ... ами ние такова... не сме подготвени за пакост... лакомство нямаш ли?
И това ми било деца, моля ви се! Лигльовци бе, лигльовци! Ами като не сте подготвени, що дирите тука, а? Ето ви малко отрязани пръсти и марш, да не ви покаже леля ви пакост, ааа!

Както и да е... пуснах детето да обикаля с тях, а ние с баща му си отворихме на спокойствие бутилка кръв... ъъъ, вино, искам да кажа.
След около час се прибра много доволно, с пълен джоб бонбони, солети и 54 стотинки.
- Еее, мамо – вика – че то било много лесно да се изкарват пари, какво ми разправяш ти...
Ами лесно било, да му се не види. Догодина ще обикалям и аз. Тъй де.
 

1524 | 01 ное 2012

Facebook коментари

Добави коментар

1 коментар

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате