Честит празник, мили ни данъчни!

16 ное 2012
Снимка: sxc.hu

Данъчните служители празнуват на 16 ноември. С постановление на Министерския съвет от февруари 1991 г.,  данъчната администрация е вече самостоятелна единица. Няколко месеца по-късно първите данъчни служители започват работа.

По принцип, хората май не обичат много адвокатите, полицаите и данъчните. Данъчните са една особена порода хора, за която често става дума в новините. Тези, които мразят да плащат и укриват данъци, също са особена порода хора. И за тях става дума в новините. Враждата между тези две групи е  вековна. Имало е и има места по света, където за укриване на данъци, хората са влизали и влизат в затвора. На тези места все още цитират Бенджамин Франклин, който е казал, че двете неизбежни неща в живота са смъртта и данъците. Тук нещата са по-самобитни - ние сме някак жалостиви, когато иде реч за покриване на данъци, особено ако дължимите суми са огромни. Колкото повече пари се дължат, толкова по-жал ни става. Емоционални хора сме, някак. Дожалява ни. Не на нас, обикновените хора, ами на съдилищата им дожалява. Но това е друга тема за друг професионален празник, няма да издребняваме.

Истината е, че това е важна и достойна професия, която, упражнявана добросъвестно и с достатъчна доза морал, заслужава уважението на обществото към себе си. Но тъй като днес е празник, ще го караме весело и безотговорно.

Всички сме виждали данъчна декларация, почесвали сме се неразбиращо, попълвайки я, и сме споменавали роднините на автора на документа. Незнанието не е оправдание, биха казали някои. Така е, но пък  по този въпрос, не кой да е, а Айнщайн е казал: „ Това е твърде сложно за един математик. Тук трябва философ!”. Прав е бил човекът!

снимка:paulocoelhoblog.com

В едно свое шоу, известен американски комик се беше пошегувал, обобщавайки, че всяка година обикновените граждани пращат данъците си на определеното за целта място, докато заможните граждани ги пращат на Каймановите острови. Сигурно е така, но важното е да се посмеем, нали? Празник е. В този ред на мисли, нали знаете, защо няма данъчен, нападнат от акула? От професионална солидарност, разбира се. Ако все пак видите неизяден от акула, но давещ се данъчен, нали знаете кой край на въжето да му хвърлите? И двата, естествено.

Понякога данъчните закони са невероятно интересно четиво. Историята е пълна с абсурдни примери. Чували ли сте за данъка върху ползването на сапун в европейските държави през Средновековието? Въпросният данък е бил в сила много години, а Великобритания го премахва чак през 1835 г. Друг интересен данък е този, въведен от Оливър Кромуел, водач на Английската революция. Той обложил роялистите, т.е. опонентите си, с данък в размер на една десета от собствеността им, като събираните средства използвал за финансиране на дейността си срещу тях.

През 1705 г. пък, руският император Петър Велики въвежда данък върху брадата, с надеждата поданиците му да добият по-приличен вид и да заприличат на европейци. Явно не е знаел за тамошния данък върху сапуна. Не знам какво, и дали изобщо, е измислил нещо по въпроса за пословичното руско пийване.

Ако сте в САЩ и решите да посетите любимия си козметичен салон в Акрън, Охайо, а там ви хрумне да се оставите да ви гримират, ще платите „данък грим”. Ако, обаче, по някаква причина вече не сте между живите, служителят в погребалното има право да ви гримира без да плати данък. Да си умреш за такова гримиране!

В Германия законът позволява да впишете в данъчната си декларация разходите си за подкупи. Така че, ако случайно се озовете в някой публичен дом с кокаин в джоба и ви хванат – запазете си разписката – ще ви потрябва!

И един последен интересен данък, който напълно спечели симпатиите ми, даже и в сегашния си вид. В Ирландия, хората на изкуството, които печелят под 250 000 евро на година, не плащат данъци. Така е от 2006 г. насам. Преди това, от 1969 г. до 2006 г., обаче, артистичните натури са били напълно освободени от данъци. Все още се спори, дали причината за промяната от 2006 г. не е групата U2, която години наред печели над 100 млн. долара годишно, но съгласно закона не е плащала данъци. Е, промяната от 2006 г. принуди  бандата да премести седалището на едноименната си компания в Холандия.

снимка: brainz.org.jpg

Така или иначе, хубаво е, че данъчните служители си имат празник. И ако някой данъчен чете това в момента, надявам се да го приема с добра доза чувство за хумор и да разбира, че и ние, неданъчните, също имаме празници и се шегуваме по подобен начин със себе си. Честит празник!

2971 | 16 ное 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате