Нова Година стъпка по стъпка

31 дек 2012
Снимка: jacilluch/Foter

За десетте години, откак сме семейство, винаги така се е случвало, че сме празнували или у родителите на мъжа ми, или у моите. Тарикатска работа – някой друг чисти и готви, ние отиваме за веселата част. Тази година обаче финансовата криза ни сви сармите и решихме, че нямаме излишни пари за бензин. Така че – най-накрая – ще си празнуваме сами вкъщи, като истинско семейство.
Дотук добре. Аз съм голямо момиче, организирано, ще се справя, колко му е. Просто карам стъпка по стъпка и това е.

Подаръци:

- Мамо, защо трябваше да ми казваш, че Дядо Коледа не съществува? Сега сърцето ми е като разсечено на две от гръм!
- Ама аз нищо не съм ти казвала, мамо, ти сам стигна до тоя извод...
- Няма значение! Ти защо не ми каза, че не съм прав? Понякога се налага човек да излъже, за да не нарани другите, нали знаеш?
Ох, не е лесно, да ви кажа (забърсвам с длан потно чело). Започне ли дете да философства, трудно се излиза наглава с него. Така че предвидливо съм заделила още един подарък, с който ще правя някакви циркаджийски постановки  - звъни се на вратата, детето излиза и намира пакет, надписан от Дядо Коледа, вярата му се възвръща и разсеченото от гръм сърце е отново цяло, алилуя!

Меню:

- Пилешки бутчета! – отсече детето. Само че това беше преди месец, а
междувременно двата му предни зъба заминаха при Зъбната фея. При това положение гризането на бутче се превръща в мисия невъзможна. Е, може да се нареже, разбира се, но кой ще иска да яде нарязано бутче, то целият варварски кеф се губи. Явно ще трябва да се мисли нещо друго, по-бабешко. Е, не чак попара, но... Важното е, че сме взели детско шампанско, другото ще го натъкмим.

Украса:

Нея съм я оставила на мъжете. Големият отговаря за лампички и прочее илюминации, малкият ще подреди масата. Каква жена е тая, дето оставя украсата на мъжете, ще си кажете. Ами истинска, ще ви отговоря. Аз ще украсявам себе си.
И така стигаме до най-съществената част.
Тоалет, грим и т.н.:
Като за домашно празнуване, няма да се престаравам. Вадя от гардероба черна деколтирана блуза, черното ме прави красива и фатална (поне така си мисля все още). Добавям скъсани дънки и масивна гривна от лъскави мъниста. Екстра съм – небрежен шик и прочее. Сега да видим грима. Влизам в bg-damma, разглеждам предложенията за празничен грим и се спирам на варианта “Зимна нощ”. Имам необходимите цветове, освен това се гримирам от 25 години, няма начин да не се справя.
Пет минути по-късно се поглеждам в огледалото (отварям скоба, за да споделя малката си тайна – слагайте огледалото така, че светлината да ви идва откъм гърба. Особено ако сте над 30. И никога, никога не се поглеждайте в други огледала!). Ами секси съм, какво. Не чак като чалгаджийка... може би като леко заплашителна чалгаджийка, но какво пък. Секси съм и съм фатална, това е положението и точка по въпроса.
Отивам при детето за отзиви и заемам поза, очаквайки заслуженото “Уаууу!”. Детето обаче мълчи и ме гледа критично. Мълчи и гледа, мълчи и гледа, и след малко казва:
- Мамо, не се обиждай, ама приличаш на диментор.
На диментор, моля ви се! И това го казва любимият ми син, който все още смята, че съм най-красивата жена на света! Възмутена съм от дъното на душата си! Знаех си, че не трябва да прекаляваме с тоя “Хари Потър”, знаех си!
Така или иначе, въображението ми вече е изчерпано. На мъжете ми ще им се наложи да празнуват в компанията на диментор, с попара и детско шампанско. Ако не им харесва, да си гледат работата. Важното е да сме живи и здрави. И да ни е весело. Честита Нова Година и наздраве!

2080 | 31 дек 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате