Месец ЯНУАРИ – празници, традиции и обичаи

06 яну 2013
Снимка: Александрина Цонева

Мине ли Новата година и повечето хора се връщат в сивото зимно ежедневие и настроение. Кой празнувал – празнувал, кой пътувал – пътувал, кой почивал – почивал, кой сурвакал – сурвакал и хайде пак в обичайния работен ритъм. Нашите предци обаче доста хитро са се измъквали от опасното потъване в зимната летаргия и депресия като са си създали множество весели и ободряващи традиции и обичаи именно през първия месец на годината – те гонят злото, обикалят къщите, черпят се, веселят се, пеят, пият, ядат, танцуват, надиграват се, къпят се за здраве, разиграват народни ритуали, иронизират злободневни теми, маскират се, кукерстват и какво ли още не. Ритуали за прогонване на лошото и за привличане на здраве, щастие и берекет спасявало поколения наред от зимни мрачни мисли и депресии. Днес тези неща са масово, но незаслужено позабравени. Все пак има места из България, където се съхраняват и възпроизвеждат.

Най-добре не изпускайте празничното настроение. Ние сме древен народ с многовековна история и обичаи, имаме традиции, ритуали, поводи за празнуване и събития из прекрасната ни родина целогодишно, които заслужават вниманието ни и трябва да отбележим.


Ето на какви любопитни неща можете да станете свидетели само през първия месец на новата година:

6 януари - Йордановден – празник из цяла България

На 6-ти януари не празнуват само Йордановците. На 6-ти януари празнува цяла България. Богоявление (Кръстовден, Водици, Водокръщи) е третият по значимост християнски празник през годината – според Библията тогава Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан. Според легендата тогава небето се отворило и Светият дух се появил, оттук и името Богоявление. Вярванията са, че на този ден водата се пречиства, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. Водата се освещава чрез хвърлянето на Светия кръст в нея от свещеник. Млади мъже скачат, въпреки студа и ниската температура, за да извадят кръста от водата. Който го извади, ще се радва на здраве през цялата година. На 6-ти януари, която и точка от България да си изберете, стига да е близо до река – няма да сбъркате. В село Огняново, област Пазарджик, хвърлят смело кръста, а още по-смело го и вадят – млади, силни и здрави мъже. Същото правят и в град Лом, Монтанско. Там този празник е на особена почит. Събира се на брега на река Дунав огромна тълпа, провежда се водосвет и ритуалът „Спасяване на кръста“.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. В село Брестовица, Пловдивско също може да станете свидетели на водосвет и хвърляне на кръста в ритуалната чешма „Двете реки“. А на следващия ден пък –Ивановден, може да наблюдавате ритуала „Къпанки“ – на този ден всички младоженци се къпят за здраве в коритата на ритуалната чешма „Двете реки“.
На Йордановден е весело и в Асеновград. На моста, който води към центъра на града, се разиграва традиционното зрелище с хвърлянето на кръста в реката. Който иска да гледа, е добре дошъл – местата са неограничени по двата края на реката, настроението е приповдигнато, градусите – горещи, водата – ледена, а шоуто – гарантирано.
В Село Белащица, Пловдивско, също не подминават традицията на този ден и там също може да наблюдавате смели скокове във водата. Традиционно и ежегодно Йордановден почитат с хвърляне и вадене на кръста и в село Ветрен дол (област Пазарджик), село Куртово Конаре (област Пловдив), село Черни Осъм (област Ловеч).

6 януари - Мъжко хоро в град Калофер

На 6-ти януари в град Калофер се случват много интересни неща, освен хвърлянето на кръста. Тук този обичай е „доукрасен“ и в него са вплетени още атрактивни елементи. Под съпровода на гайда в реката влизат мъже, носещи традиционни носии, и изпълняват магически ритуал – във водите на реката те извиват хоро, към което постепенно се присъединяват още и още мъже. Минусовите температури и ледената вода не са пречка за ентусиастите, които с песен на уста не обръщат внимание на климатичните условия.

6 януари – Деведжии в село Лесново, Елин Пелин

Съвсем близо до столицата, именните дни на Иван и Йордан се свързват и с празника „Деведжиите“. Това е вариант на кукерите – разновидност, в която участват само мъже, маскират се основно младежи, които очакват своето пълнолетие към настоящата година, обикалят махалите на селото, пресъздавайки сватба – един от тях е пременен като булка, друг като младоженец, трети като кум, останалите – според ролите си на сватбари. Задължително имат магаре с дисаги, водено от магарищар, гайдарджия, тъпанджия. След обиколката на махалите, свиренето и танцуването, цялото село се събира на площада да се весели с маскираните, като по този начин правят един прекрасен карнавален празник с много настроение.

6 януари – Джамалите в село Габра, Елин Пелин

В село Габра пък правят друг ритуал с езически произход, станал част от българския фолклор и цикъла на кукерските игри. Нарича се „Джамал“ (името идва от турско-арабското име „Джамал“, което означава „красив“), като с това наименование се цели постигането на контраст между имената на изпълняващите – „джамали“ и визията им - визуалното впечатление, което оставят – страшни и уродливи заради сложените маски. Участващите обикалят селото, прогонват злото от къщите и разиграват сцени. Ритуалът има за цел прогонване на злото, болестите и зимата.

7 януари – Кукери в град Долна Митрополия, Плевенско

На Ивановден град Долна Митрополия провежда своя ежегоден кукерски събор в центъра на града, който се състои от традиционните песни, танци и разиграване на сцени.

7 януари – Камилата в село Йоглав, Ловешко

Камилата пък е обичай, който се провежда из Ловешко. Можете да го наблюдавате в село Йоглав, където ергените саморъчно изработват своеобразна „камила“ от дърво и чул и я помъкват из хорските къщи за здраве. След това всички се събират на едно място, традиционно на селския площад, и с песни и танци огласяват цялото село чак до вечерта.

7 януари – „Къпанки“ в село Реселец, Червен бряг

Водите на река Ръчене в село Реселец посрещат гости не на 6-ти, а на 7-ми януари – Ивановден. Влиза се във водата за здраве и благополучие – това е ритуала „Къпанки“, които е запазен единствено в това селце от всички селища в община Червен бряг. Но дори и запазен, той не е в пълния си блясък – преди време на този ден никой не работел, всички се обличали празнично и отивали на реката. Влизат във водата ергените, а който иска да си спести това приключение, трябвало да плати на някой друг, да го пренесе през реката на отсрещния бряг. Всичко това било съпроводено с музика от музикант-кларнерист.

13 януари - Фестивал на кукерите и маскарадните игри в град Симитли, област Благоевград

Кукерската традиция е една от най-интересните и зрелищните в българските обичаи. Събитието в Симитли е пищно, зрелищно и ежегодно. Тази година ще се проведе на 12 януари от 10 часа на стадион „Септември“ в град Симитли. Фестивалът се провежда от много време и събира над 10 000 на градския стадион.  Кукерите първо тръгват по домовете из Симитли, за да изгонят злите сили от къщите. След това се събират на площада и заедно потеглят към стадиона. По време на фестивала има различни програми, конкурси и награди. Има награда в 13 различни категории, дори и за най-малък и най-възрастен кукер, за най-добро цялостно представяне и най-добра интерпретация на актуален проблем. По традиция, преди журито да обяви наградените, всички кукери се събрат и с тъпани и зурни обикалят стадиона. До момента събитието събира над 2000 участващи кукера. Всеки от тях се старае да е най-страшен, тъй като такова е поверието – колкото е по-страшен кукерът, толкова повече зли сили ще изгони. Интересни маски, магически танци, изпълнение на битови и комични сцени, представления и забава ви очакват на 12 януари в Симитли. Не ги пропускайте!

 

13 януари - Кукерски игри в село Люлин, област Перник

Състоят се на 13 срещу 14 януари и представляват традиционни кукерски игри и представления, които всяка година се радват на все повече публика – както от жителите на селото и околностите, така и от гости, пристигнали отдалеч.

13 януари – Сурова в село Еловдол, Пернишко

Този празник произлиза от древен езически обичай, който днес се е превърнал в уникален празник-спектакъл. Многобройна, разнолика и колоритна група сурвакари изнася невероятно представление под ритми от чанове, тъпани, гайди, хлопатари. Суровашките танци са най-разнообразни по мотиви, ритми и форма. Местните казват, че който е присъствал, винаги се връща отново.

13 януари - Кукерски фестивал в град Благоевград

Не толкова голям, но пак много зрелищен е и кукерският фестивал в Благоевград, който събира към 1500 кукери от цялата страна. Събитието отново е ежегодно – всяка година кукерите тръгват по централната улица на града, след което се събират на площада „Георги Измирлиев“. Весели кукерски танци, песни, звън на чанове и интересни театрални постановки могат да се наблюдават там – пресъздаване на сватба, обичаи като Трифон Зарезан и сурвакане, танци, както и хумористични и сатирични сцени на злободневни теми. Конкурс и специално жури оценяват играта и способностите на участниците и връчват награди. С много силна музика, тъпани и чанове, песни и танци, кукерите гонят злите духове и приветстват новата година.

13-14 януари – Сурова из пернишките села

На 13 и 14 януари редица села в област Перник празнуват весело празника Сурова. За село Пещера например, най-големият празник е именно този. Сурвакарската група на селото има дълбоки корени и се предава по наследство. Нахлузили кожи, сложили маски, грабнали звънци, маскирани като булка, младоженец, сватбари и други фолклорни персонажи, сурвакарите обикалят от къща на къща и изпълняват своите обреди и ритуали. В същите дни празникът Сурова се празнува и в село Калище, Пернишко, село Селищен дол в същата област и село Светля, които пък са известни из маскарадните среди с най-добрата сурвакарска група в цяла България – носител на престижни награди от страната и чужбина.

13 – 14 януари –кукерски игри в село Люлин, Перник

По същото време в друго пернишко село се състоят традиционните кукерски игри. В село Люлин могат да се наблюдават песни, танци и представления на кукери от цялата страна.

13-14 януари – „Топене и Наричане на Пръстени“ в град Етрополе, София

Много интересен ритуал, който ще се проведе в двора на Арнаудовата къща, гр. Етрополе, с участието на различни вокални групи и оркестри, тъй като основната му част изисква именно пеене. Провеждан още от славяни и прабългари, идеята му е да се направят гадания и предсказания за предстоящата година. Традицията изисква „пеене и топене на пръстени“ – след като изпее няколко песни, ръководителката на жените, които пеят, подканва малки и големи да пуснат своите пръстени в котлето ѝ и да си вземат зрънце жито за здраве и берекет. Вечерта го поставят под възглавницата и каквото сънуват, ще се сбъдне. Котлето преседява навън на открито и ако водата в него замръзне, годината ще е плодородна и здрава. На 14 януари от 11 часа групата отново се събира за „наричането на пръстените“, което е забавен момент за различни предсказания за задомяване.

13-14 януари – Маскарадни игри в село Друган, област Перник

Тук празненството започва от вечерта на 13 януари, когато сурвакарите палят голям огън на площада и играят около него. На следващата сутрин обикалят по домовете и отново играят – за прогонване на злото и донасяне на здраве и берекет. В 10:30 часа на 14 януари се откриват и сурвакарските игри в Радомир, които ще бъдат последвани от изложба на традиционни зимни ястия.

14 януари – Куди в град Съединение, област Пловдив

Уникален автентичен ритуал на сурвакане, наречен „Куди“ изпълняват в глад Съединение на 14 януари – Васильовден по стар стил. Различното от сурвакането из другите области на страната е липсата на дрянови пръчки и песни и наличието на специални шапки, на които слагат пера, наречени "койло", както и снимка на своята любима. Всъщност идеята е следната – мъжете се обличат празнично с автентични носии, запазени от поколения назад. Те трябва да обикалят домовете на девойките и да се показват – колко са красиви, здрави и силни. Това е била една от малкото възможности по онова време влюбеният момък да се запознае с родата на любимото момиче, да им се представи и да покаже намеренията си към нея. Обикалянето по къщите продължава през целия ден и завършва навън с хора, танци и песни.

21 януари – Бабинден из България

 

Ще го честват на много места. В град Кула, област Видин, младите жени, родили през предходната година, се събират и, предвождани от най-старата баба, заформят своеобразен женски празник – почитане на родилното начало. С музика, песни и луди народни хора те честитят празника на акушерките, а след това всички заедно се веселят по площада или залите на читалището. В село Брестник до Пловдив отбелязват деня, като правят голям карнавал, в който участват основно жени. В село Хотница пък най-почитаният празник през годината е именно Бабинден. А в село Сталево всички баби излизат на мегдана да празнуват. Местна акушерка им помага да изкъпят най-малкото бебе в селото. Песни, музика и хора до вечерта съпровождат празника. Пожеланията за повече родени здрави деца са задължителни.

20 януари – Къпанки в град Перущица, Пловдив

 

На Ивановден по стар стил в Перущица се провежда ежегодно къпане. Къпят се онези мъже, които са се оженили през изминалата година. Ритуалът е за здраве, мъжка сила и плодовитост. Според вярванията онези, които спазят традицията и се осмелят да се хвърлят в ледените води на реката, зачеват лесно и създават здраво поколение. Затова и Чолаковият вир посреща с ледените си води много ентусиасти, а всички останали са добре дошли да гледат. Преди скачането, в центъра на града се извива дълго хоро. След това задомилите се младежи се сгряват с ракия или червено вино и се мятат в ледените води.

26 януари - спортно-туристическият празник „Камичето“ в град Правец

По традиция той се състои в местността точно над града. Духова музика на открито, разнообразни спортни състезания, чай и боб чорба ще очакват всички, които не се плашат от лошото време. Добре е да знаете обаче, че автомобили нагоре до местността ще се пускат до 11 часа и след 12:30, тъй като предимство и възможност за спокойна разходка се дава на онези, които са избрали да се изкачат пеша.

30 януари - Събор в село Ясеново, Стара Загора

Празненството в този ден ще намерите на мегдана в центъра. Музика, песни и танци, както и традиционни ястия и много настроение очакват всички гости на село Ясеново точно в този ден.


 

Снимки: Александрина Цонева
Използвани са материали от www.sabori.bg

3073 | 06 яну 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате