Настъпи китайската Нова година

10 фев 2013

Да се върнеш назад във времето се оказва всъщност лесно. Нужен е само самолет до Хонконг и ето – вече си още в 2012 година. Заради различните календари и методи за отмерване на времето, в Китай (и за всички китайци по света) едва днес настъпва Новата 2013 година, а ние вече сме „изживели“ цял един месец от нея.

Време за отчитане

Цялото това разминаване се дължи на различните начини, които хората по света са създали, за да отбелязват протичането на времето. Още в Древна Гърция методите за изчисляване на миналото време – различните лунно-слънчеви календари, били с толкова разминаващи се начала и специфични начини за коригиране и напасване, че един от учениците на Аристотел отбелязва в свой дневник, че „Десетият ден на месеца за едни, е пети ден за други и осми за трети“. В Атина например началото на новата година започвало при първото новолуние след лятното слънцестоене. Египтяните разделяли своята година според лунните цикли на 12 месеца. Календарът на мюсюлманите също е лунен и годината в него има продължителност точно 12 оборота на Луната около Земята. Първият ден от всяка нова година според маите (и толтеките, и ацтеките) е 22 декември. Техният първи календар от 365 дни, според наблюдението на луната и слънцето, е разделен на 18 месеца с по 20 дни и един месец с 5 дни. Славяните пък въобще нямат начало на годината. Те нямат и година, за тях всичко е кръг, цикличност. Календарът им е цикличен, а не линеен. Макар че и те съставят календара си съобразно Слънцето и неговото движение, фази и цикли спрямо Земята, те отмерват сезона, а не годината и така времето придобива един цикличен, кръгов характер, в който сезоните се редуват в непрекъсната последователност. Един и същи сезон и една и съща дата настъпват през определено време отново, така че реално не остават в миналото и минало няма. Затова славянският календар няма нито начало, нито край и никой месец не е пръв или последен. Обособени са единствено четири годишни времена, които обуславят и начина на живот, работа и ритуали. Основни опорни точки са им били двете равноденствия – 21 март и 23 септември и слънцестоенията – 22 юни и 22 декември. Заради тези четири ключови фази славяните са вярвали, че слънцето е божество с четири превъплъщения. Еврейската нова година пък е винаги на новолуние, с тази фаза на луната започва и всеки месец от календара. Еврейският календар е лунно-слънчев, поради което всяка дата от Григорианския е винаги в една и съща лунна фаза, но не и в точно определен сезон на годината. Цялото това разминаване в отчитането на времето е доста объркващо за международните отношения – търговски, политически, икономически, социални, пък дори и лични, затова, макар и на доста по-късен цивилизационен етап, много страни решават да уеднаквят каледарите си и да отбелязват времето по един и същи начин. Григорианският календар, усъвършенстван наследник на древноримския Юлиански календар, по който се движим и ние, е именно резултат от общото желание на много народи да отчитат времето по един и същ начин. Той е слънчев календар, който зависи от периода на завъртане на Земята около Слънцето.

Китайският календар

Не всички изявяват желание да се включат към уеднаквяване при отмерването на времето, дори Григорианският календар е последователно, поетапно и на места леко принудително въведен. Китай обаче и до днес отчита времето и годините по своя начин, доста различен от нашия. Той също е цикличен – по ротационен начин се въртят 12 години винаги една след друга. Дванадесет животни обозначават всяка година, като легендата за това наричане твърди, че в древността Буда кани всички животни при себе си, за да празнуват новата година и на поканата му се отзовават 12 животни. Като жест на признателност, че го уважили, Буда решава всяка една година да носи наименованието на едно от тези животни, а всеки човек, роден в годината на определено животно – да носи черти от неговия характер. Затова и китайският календар се различава от западния - представлява ротационен цикъл от 12 години, като всяка от тях е представена от едно животно. Началото му - Китайската Нова година - настъпва винаги в първото новолуние между 20 януари и 20 февруари. Цикличният характер на китайския календар говори за неговото значение в живота на хората – то не е само хронологично, но и астрологично, целият им хороскоп и разбирания за света и личността са изградени именно на неговата основа.

Китайската Нова година

Нарича се Чун Дзие. Тя е най-важното събитие в китайския календар. Също така е и най-дългият празник – празнува се цяла седмица, наречена „златна седмица“. Интересно е, че някои китайци дори си взимат почивка от работа, за да се подготвят и да празнуват Чун Дзие. Пищни празненства и чествания отбелязват настъпването на Новата година. Тържествата и парадите навън задължително са придружени от фойерверки, музика и хиляди запалени пурпурни фенери. Червеният цвят е най-уважаваният по това време – той олицетворява огъня, който прогонва лошия късмет от новата година. Хората се обличат в червено, украсяват къщите си с червени орнаменти, пишат стихове върху червена хартия, подаряват червени подаръци, дават на децата си пари в червени пликове. Богатата трапеза е важен елемент от празнуването на Новата година, както и при нас. Традиционен елемент (аналог на нашата питка с монета) са равиолите (задължително с форма на златни монетки), които олицетворяват богат и охолен живот. Семейството се събира заедно и винаги се предвижда място на масата за всички негови членове, независимо дали ще присъстват или не. Множество различни ритуали за късмет трябва да се изпълнят в новогодишната нощ. След вечеря не бива да се излиза навън – вярва се, че така и добрият късмет ще излезе. През цялата нощ светлините не се изгасят.

Празнуваме и у нас

Тази година и ние ще отбележим Китайската Нова година – по символичен начин. Това ще стане не точно на 10 февруари, а на 21 февруари (все още имате време), когато известен тибетски танцов театър ще гостува на София на 21 февруари и ще изнесе грандиозен спектакъл. „Мелодия от небесата“ ще може да се наблюдава в Зала 1 на НДК от 19,00 часа. Посолството на Китайската народна република в България, в качеството си на организатор и продуцент на събитието, заедно с Националния дворец на културата, са организирали посещението на танцовото шоу именно по повод настъпването на Китайската Нова година. Спектакълът разказва за културата и изкуството на Изтока, давайки възможност на зрителя да надникне в Тибет и традиционните за него ритуали, цветове и музика. Над 30 участници ще се опитат да ни пренесат и докоснат до това специфично и интересно място. След като са обиколили целия свят с над 1000 представления на всички континенти, те гостуват и на България. Отзивите на зрителите звучат обещаващо и потвърждават очакванията за вълшебен спектакъл, а най-хубавото е, че и билетите са поносими – цената им варира между 15 и 50 лева.

1915 | 10 фев 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате