За Трифон и Валентин

14 фев 2013
Снимка: sxc.hu

Добър ден и честито и на католици, и на православни, и на влюбени, и на пийнали. Днешният 14-ти февруари обединява всичко – любов, канони, вино, търговия и най-вече история.


Свети Валентин

Една малка подробност: Свети Валентин се празнува от православните християни не днес, а на 30-ти юли, но какво значат някакви си дати, когато сърцето иска да празнува?

Идеята за Свети Валентин и любовта като ухажване и романтика се появява някъде през XIV век в Англия и Франция. Тогава започват да се разменят първите "валентинки" – любовни и красиви стихове и послания, които си останали такива, докато не започва масовото производство на картички-валентинки през XIX век в САЩ. През XX век бонбоните, шоколадите и розите обогатяват традицията. Тогава мъжете започват да подаряват романтични подаръци на жените, обратното се е срещало рядко, да не кажем никога.

Има няколко легенди относно възникването на този празник.

Едната е свързана със смъртта на Св. Валентин на 14 февруари. Вечерта, преди да го подложат на мъчения, заради това, че е християнин, той пратил любовно послание до дъщерята на тъмничаря си, в което пишело: „От твоя Валентин”. Има вариации на тази легенда, според които дъщерята на тъмничаря била сляпа и, непосредствено преди смъртта си, Св. Валентин я изцерил и върнал зрението ѝ.

Според друга легенда Свети Валентин тайно уреждал женитбите на римските войници, които били забранени по времето на император Клавдий ІІ.

Иначе, ако се заровим в Католическата Енциклопедия, там ще открием трима светци, които се свързват с 14 февруари. Единият е римски свещеник, другият – епископ на Терни, като и двамата са погребани извън Рим. Третият се е подвизавал в една африканска провинция на Рим, но за него не се знае почти нищо.

Всъщност, този светец е покровител не само на влюбените, а и на сгодените, на щастливите бракове, на младите хора. Почитат го и пчеларите, и пътешествениците. Според някои източници той е покровител на болните от епилепсия.

Трифон Зарезан

С други думи, да си дойдем на виното… То, разбира се, е неразривно свързано с любовта и романтиката (всяка реклама припява точно това), но нека и тук припомним мъничко история.

Произходът на този велик празник е много, много древен, още от времето на траките и бог Дионис. Според Оксфордската Енциклопедия на виното, именно Тракия е посочена за родина на винопроизводството. В този смисъл автентичното празнуване на Трифон Зарезан е тясно свързано с прочутите Дионисиеви дни (известни още като Дионисиеви вакханалии), които честват тракийския бог Дионис – символ на раждащата се и умираща природа, необузданото веселие и виното. И в древността този празник е бил точно това – една вакханалия, прекрасен повод за хората да се освободят от задръжките си и да нахранят зажаднелите си за емоции души и тела.
Днес празнуват не само лозарите, но и градинарите, и кръчмарите. Мъжете отиват на лозето, поливат лозите с виното, което са донесли и ги „зарязват”. След това се избира „Цар на лозята” и започва угощението, на което всички, освен „Царя” (който е длъжен да остане трезвен) се веселят почти до припадък. В много области на България лозите се зарязват на 1-ви февруари, но почти в цялата страна се празнува и на двете дати.

И ние така. Празнуваме любов, вино, веселие и надежди. Дори да изберем пластмасови сърца и плюшени мечета, произведени в Китай, това си е наше право – никой не може да ни каже как да отпразнуваме деня. Стига да се чувстваме весели и щастливи!

Освен Трифон, Валентин и производните им, да са живи и здрави всички, които обичат живота! Честито!

1618 | 14 фев 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате