Мартениците

01 мар 2013
Снимка: Rumena Zlatkova/Foter.com

Всеки месец март традиционно се закичваме с бяло-червени мартенички и изричаме пожелания за здраве и берекет. Традицията на мартениците е стара – вероятно по-стара дори от българската култура.

 

Повечето българи вярват, че това е типично нашенски ритуал, но това не е точно така.

Всъщност с мартеници се закичват и на други места – обичаят съществува в Румъния, Албания, Молдова, Македония и северна Гърция и вероятно е по-правилно да се нарече балкански обичай и ритуал.

Възможно е червено-бялата традиция да има и други корени. У древните хети и иранци се наблюдава също червено-бяла символика, а в северна Индия на ръцете се връзват усукани червено-бели въженца, макар с малко по-друг подтекст - слагат се по повод хиндуисткия обичай Ракши Бандхан и освен, че са вид амулет против злите сили, символизират и ритуал на обвързване между братя и сестри.

Смята се, че мартениците са с древни езически корени – изработват се и се подаряват като амулет за здраве и плодородие. Началото на мартениците се корени още в култа към слънцето и символизират пробуждане и честване на новия сезон и плодородието. Белият цвят символизира мъжкото начало, силата и светлата част от света; в по-късни години, под влияние на християнството, се приема, че белият цвят е символ на невинност и цветът на Исус. Червеното е женското начало, здравето, а също и символ на кръвта, зачеването и раждането. Традиционната носия на булката едно време също е била червена, а червеният цвят се приема за много силен срещу уроки. И сега често се срещат бременни жени и малки бебета, закичени с червен конец против уроки и болест. Мартеницата е нещо като амулет за здраве и срещу злите сили, а закичването с нея трябва да предпази носещия я. Въпреки езическите си корени, традицията отдавна е приета повсевместно. В днешно време езическите корени на мартениците не се вземат предвид и червено-белите символи се възприемат само като позитивно пожелание за здраве.

С окичването с мартенички се празнува символичното навлизане на пролетта и тръгването на зимата. Сутринта на 1-ви март всеки член на семейството бива закичен с мартеничка, придружена от наричане за здраве, сили и берекет. Често се окичват и домашните животни, както и добитъкът. Навремето стопанката е закичвала портата на къщата с червена престилка, червен пояс или пресукана червена прежда, за да пазят къщата от злото.

Мартеничката се носи, докато не се види щъркел, лястовичка или разцъфнало плодно дръвче.

Тогава се сваля и с нея могат да се направят няколко неща: да се закачи на плодно дръвче, като пожелание за плодородие, и за да го пази от болест, или да се сложи под камък. След девет дена се поглежда под камъка – ако под него има мравки или буболечки, годината ще е плодородна на добитък. Мартеницата може и да се пусне в течаща вода (река), за да „върви, както тече реката”.

С месец март са свързани и някои обичаи на гадаене. Един от тях е да се броят първите дни от месеца – каквото е времето през всеки тях, такова ще е и през всеки от следващите месеци на годината. Друг обичай е всеки да избере ден от 1-ви до 22-ри март и като дойде денят, каквото е времето, такъв ще е и късметът му през годината. Ако времето е слънчево и хубаво - добра сполука и обратното - ако времето е лошо и мрачно, няма да има късмет.

Традиционната мартеница е бял и червен конец, които са усукани заедно. Към тях могат да се добавят и други цветове – синьо, зелено, могат да се добавят мъниста или паричка.

Смята се, че човек не трябва да си купува сам мартеница – тя е подарък от и за обичните ни хора.


Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:
Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.
После на градините –
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.
А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.

1586 | 01 мар 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате