Лазаровден

27 апр 2013
Снимка: Dace Kiršpile

 С пролетта идват и най-жизнерадостните и цветни празници, а Лазаровден е първият от тях. Този празник всяка година е на различна дата, тъй като се съобразява с Великден, който пък се определя по лунния календар, но винаги в събота – предпоследната събота преди Великден.

Днес отбелязваме не един, а два празника:

Според християнския календар това е денят на свети Лазар. 

Оттук идва и името на самия празник. Става въпрос за една от най-интересните истории от Евангелието – за Лазар от град Витания и неговото възкресение – моментът, в който много хора повярвали на чудесата на Христос. Лазар е приятел на Иисус Христос – приютява го в дома си и повярва в мисията му. Малко след това обаче умира. Според легендата, Христос го възкресява в четвъртия ден от неговото погребение, при това пред очите на народа. От този момент името Лазар става символ на здраве и дълголетие. Документираното в средновековните ръкописи свидетелства, че Лазар живее още 30 години и е провъзгласен за първи епископ на град Китион в Кипър. Именно чудото на неговото възкресение е онова, което предизвиква гнева на свещениците и фарисеите и те решават да заловят Христос при първа възможност и да го убият. По този начин Лазаровото възкресение става както причина десетки хора да повярват в чудото, така и непосредствен повод за смъртната присъда на Иисус Христос. Именно заради това Църквата отбелязва със специално внимание Лазаровден – моментът, в който Лазар бил възкресен. 

Лазаровден е и народният празник на момичетата.

Този ден  бил изключително важен за израстването и съзряването на младите момичета и превръщането им в жени. Само момиче, което е лазарувало, можело да се замомее, тоест – да се впуска в любовни трепети и да се омъжи, минавайки в нова социална група. Ето защо този ден бил от изключителна важност в живота на всяка девойка и подготовката за него започвала дни преди това. Тя включвала споделяне на опит от по-възрастните, шиене на дрехите, с които ще излязат навън, както и учене на специалните лазарски песни и танци. Според българската народна традиция именно Лазаровден е моментът, в който девойките се превръщат в моми за женене. Сякаш разпукването на пролетта ознаменува и тяхното разцъфтяване и разхубавяване, събуждащата се природа става символ на събуждащата се женственост. Лазаровден се организира и чества само от неомъжените девойки. Всички току-що пораснали момичета се впускали с радост и нетърпение в обичая „лазаруване“. Събирали се рано сутринта и се обличали в специално ушитите красиви фолклорни носии. След това на групички тръгвали да обикалят къщите на селото и да пеят специални лазарски песни (аналогично на ритуала на младежите-коледари по Коледа). Благославяли всеки дом за здраве и благополучие, а домакините им дарявали различни подаръци. Лазарките обикаляли и нивите и поляните и пожелавали плодородие и богата реколта. Най-вълнуващ обаче от всички ритуали за деня бил плетенето на венците от събраните цветя и пускането им в реката. Пускането на венец в реката от някоя девойка символизирало желанието ѝ да се задоми. Ако венецът бил хванат от момък, той искал момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели и чрез песните си изразявали своите надежди венците да бъдат уловени именно от онзи, когото харесват. Освен това си организирали и символично състезание между венците и който излезел най-напред по течението на реката, тази мома щяла първа да се задоми. Именно Лазаровден бил и денят, в който момците от селото искали ръката на своята избраница.

Изпълнен с трепет, настроение, чистота, любов и пожелание за щастие и благополучие е пролетният празник Лазаровден. Днес от него не е останало много като спазване на някакви обичаи, но някак жизнерадостното усещане винаги е във въздуха, свежото младежко настроение и веселият дух – живи, а благодарение на пролетта, мирисът на върбови клонки е просто неизбежен. Приятно неизбежен.

1365 | 27 апр 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате