На Лазаровден в село Копаница

07 май 2013

Това е един от празниците, които обикновено пропускам заради ежедневието си в големия град. Е, имам навика да отделям няколко дни за семейството си около Великден, спомням си да честитя Цветница на поне една част от познатите, които го заслужават. А Лазаровден за мен минава само на календара като онзи празник преди другия празник. Обикновено.

Но напоследък ме завладя мисълта да търся къде бих могъл да наблюдавам българските обичаи, които все още съществуват. Кои са местата, където все още се честват. В много случаи читалищните групи са тези, които поддържат традициите. На такава инициатива попаднах тази година в село Копаница, намиращо се на около пет километра от Радомир. Още от предната нощ бях пристигнал с въртене на педали, за да мога да позъзна в палатка преди утрото и да не пропусна началото, че дори и края на събитието. Страхувах се, че може да не продължи дълго, но се бях заблудил.


Всъщност дворовете и къщите бяха пълни с хора, които знаеха, че лазарките няма да пропуснат никого. Обикалянето с тях продължи с часове – до средата на следобеда. Покрай девойките бях почерпен десетки пъти с баници, курабии и други сладки – домашни или заредени от магазина специално за случая. Под яркото слънце всички имаха нужда от енергия. Все пак след пладне умората си казваше думата. А в групата бяха включени и съвсем малки деца, което не е съвсем по традиция – в миналото са лазарували само неомъжените моми в зората на съзряването си… Но може ли човек да откаже на желаещите да бъдат част от нещо, застрашено от изчезване в национален мащаб? За щастие на това място все още живеят доста млади хора, които нямат желание да загърбят традициите. Разказват, че в селото се спазват и други обичаи. Та навярно някой ден ще се завърна там след всичките приятни впечатления.

Галерия

1292 | 07 май 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате