Гергьовден

06 май 2013

Гергьовден е един от най-големите и важни празници. Има езически корени, свързани с природата, пролетта и плодородието, но това е отдавна забравено и днес празникът има друго значение и символ. По времето на нашите прабаби и прадядовци Гергьовден е бил вододел на годината, заедно с Димитровден. С двата празника хората са деляли годината – от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден (или иначе казано, пролетно-летен и есенно-зимен период). След Гергьовден овчарите отивали със стадата си на полето, чак до Димитровден. 

Затова и Гергьовден е имал особено значение за земеделците и скотовъдците у нас – в навечерието му се е извършвало доене на овцата, която първа е ягнила тази година, агнето ѝ се принасяло курбан на св. Георги; обредно се изливало първото издоено мляко в реката, за да тече млякото на животните през годината; раздавало се прясно мляко, сирене и месо за починалите, беряли се букети пролетни цветя за украса и здраве, а на сутринта на Гергьовден на нивата се заравяло червено великденско яйце – за берекет. По нивите се палела слама, за да не пада град по нея. 

Извършвали се и различни ритуали – събиране на билки, защото се вярвало, че набраните на този ден билки и треви имат особено лековити свойства; къпане в роса от жените и девойките за здраве и дълголетие; люлеене на Гергьовденски люлки, съпроводено с много шеги и закачки между младежи и девойки. Тълкуването на сънища, сънувани на Гергьовден, било много разпространено, защото се смятали за пророчески, също както и гадаенето по времето – и до днес се вярва, че дъжд на Гергьовден е на берекет и пари. 

На Гергьовден трапезата е богата и разнообразна, а най-важно място на нея заема агнешкото месо. Някога се е приготвял агнешки курбан, опят в църква, а днес просто готвим ястие с агнешко – независимо дали цяло опечено животно, или символичен малък къс месо, но то трябва да присъства на масата. Някога обредното колене на животно е било съпроводено със задължителни ритуали с езически произход като намазване на лицата на малките деца с кръв от курбана. На гергьовденската трапеза се е придавало голямо значение – освен агнешкото, на нея е присъствал и обреден кравай, важен почти колкото питката, месена на Бъдни вечер. Украсявал се с плетеници – символи на кошара, овце, агнета, а също и на земеделския поминък.

Гергьовден се отбелязва и от мюсюлманските общности по нашите земи, известен като Хъдърлез, и в ромските общности, познат като Едрелез. Отбелязва се с традиционни и символични обреди, например къпане рано сутрин (в различните краища по различен начин, у дома или в течаща вода – на реката). Хъдърлез или Едрелез е много тачен и честван празник, значим като Гергьовден за християните. 

В България на Гергьовден се отбелязва и празникът на Българската армия, Денят на храбростта. Чества се от 1880 г. насам, когато княз Александър Батенберг издава указ и учредява военния орден „За храброст”, с който се награждават извършилите подвизи на бойното поле. В началото празникът се е отбелязвал скромно, но по-късно цар Фердинанд му придава показност и пищност. В годините 1946-1989 традицията на честването на празника е прекъсната, а след това отново възстановена. На този ден армията отбелязва своя празник, както и Деня на храбростта, с военни паради, армейски тържества и авиопредставления, панахиди за загиналите военнослужещи и молебен за живите.

На Гергьовден празнуват Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка, Ганчо и производните им имена.

ЧЕСТИТО!

1312 | 06 май 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате