Днес е светъл празник – Еньовден

24 юни 2012
Снимка: foter.com

Легендата разказва, че...

Преди много, много години в едно село се залюбили двама луди-млади. Това били Еньо и Стана. Непрекъснато мислели един за друг. Нито хлябът, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня.

Но бащата на Стана бил намислил друго. Един ден той сгодил дъщеря си в друго село. Минало се време и уговорили сватбата. Дошли сватове и сватбари да вземат булката. Нямало как, тръгнала девойката, че сватба назад се не връща. Когато стигнала големия мост над Тунджа, тя смъкнала булото си и се хвърлила в реката.

Като разбрал за случилото се, любимият ѝ Еньо се поболял от мъка. Залежал се и цели девет години плакал и не ставал от леглото. Постелите изгнили под него. А през цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъкът и хората започнали да измират. Земята се напукала и всичко изсъхнало.

На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан кросното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала:

– Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш, твоята Стана е дошла булка да ти стане!

Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал...

Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни.

Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за любов и берекет. Накрая надпяват пръстени на момите, за да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.

 

Еньовден (24 юни) е християнски празник, с който Църквата отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител. В българската традиция по значение този ден стои редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но сред всички тях е най-силно повлиян от езичеството.

Корените на празника са много по-стари от християнството и са свързани с култа към слънцето и лятното слънцестоене, празнувано още от дълбока древност както сред славянските и прибалтийските народи, така и от други етнически групи в Северна Европа. Вярва се, че в утрото на Еньовден слънцето се изкъпва в „жива вода“ и поема обратния път към зимата.

Целият Скандинавски полуостров чества този празник (Midsommar) с ритуал за плодородие, който се извършва точно когато се смята, че земята и слънцето са във върха на своята репродуктивна сила. Девойките вярват, че ще сънуват бъдещите си съпрузи, ако заспят с букет от накъсани през този ден девет стръка диви цветя под възглавницата си.

Предвестницата на пролетта – кукувицата - кука само до Еньовден, което също означава, че след този празник лятото си отива.

Наричан още Яньовден, Драгойка, Иван Бильобер, най-дългият ден в годината е изпълнен с живот, надежда и вяра в доброто и природните сили. Като един от най-почитаните летни календарни празници, той е съчетал древни представи и вярвания, загадъчни обреди, гадания и магии, които му придават особен колорит.

Вярва се, че на Еньовден слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през цялата година. Затова хората излизат да посрещнат изгрева по високите места край селището, където с нетърпение изчакват мига, в който слънчевите лъчи ще ги огреят. Обръщат се с лице към слънцето и през рамо наблюдават сянката си, за да гадаят по нея. Ако тя се очертава цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а ако е наполовина - ще боледува. След това всички тръгват през ливадите и се търкалят в росата, притежаваща магически свойства, за да почерпят от нея сили и жизненост. Къпят се за здраве в изворите и реките, в които „се е измило“ слънцето и по този начин е направило водата лековита. В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него.

За лечение и гадаене се взима "мълчана вода" (налята от девствено момиче при пълно мълчание от три, седем или девет извора). Вярва се, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а на самия ден не се пере, за да не се разболее някой от семейството.

На този ден девойките изнасят навън чеиза си, за да го огрее и благослови слънцето. Момците палят огньове и ги прескачат за здраве. Младите невести отиват на нивата, за да зажънат ритуално и да изплетат плитка от първия сноп.

Вярва се, че ако жените и момите си измият косите с вода, в която е накисната „еньовска трева“, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли по време на полската работа. Ако животните се намажат с масло, получено при изгрев слънце, ще бъдат здрави и ще дават много мляко.

На този ден се берат и метли за къщите, за да няма "лоши духове и таласъми". Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка.

В Южна Тракия, както и сред тракийските преселници в североизточна България, Добруджа, Бесарабия, Южна Русия, се извършва и обичаят Еньова буля. В него взимат участие само девойки. Те избират едно малко момиче, на не повече от 5 години, което трябва да е изтърсак, дете от първо венчило на живи родители. Обличат го в празнична премяна, в която задължително има части от булчинско облекло, в това число червено було за главата. Така то става Еньовата буля, която е закичена с венец от билки и носи стръкове зеленина в ръцете си. Тя играе основна роля при обхождането на селото и прочутото напяване на китките. Другите момичета я носят на ръце и не ù позволяват да стъпва на земята. Всички пеят песни за плодородие и женитба. На някои места към Еньовата буля се отправят въпроси, свързани с бъдещата реколта и случайните отговори, които тя дава, се приемат като предсказания.

След като обиколят цялото село, момичетата отиват при котела с мълчаната вода, който е приготвен от предната вечер. Всяка девойка е поставила в него китката си, която е белязана с пръстен, конец и др., за да може да бъде разпозната от своята собственичка. След това котелът е покрит с червена кърпа или мъжка риза и оставен да пренощува под звездите или под розов храст. В празничния ден се извършва гадаене за женитба. Еньовата буля вади китките една по една, а момичетата припяват кратки песни, по чието съдържание се определя за кого ще се омъжи момичето, чиято е китката, например:

Черни ботуши на кон яздят. (Търговец)
Синьо небо, ясна звезда. (Хубавец)
Честа круша столовата. (С много братя)
Дребно просо през плет пресипва. (Съсед)
Желта дуля презреяла, само гледа де да капне. (Стар ерген)
Позлатен топор врата бие. (Богаташ)
Свито куче на камъче. (Сиромах)
Златни гривни на постеля дрънкат. (Златар)
Бяло книже, черно мастило. (Учен, поп)
През дол бяга, върви стяга. (Хайдутин)
Нова крина, вехто дъно. (Вдовец)
Змей се вие на кладенец. (Юнак)
Черни ботуши на кон яздят. (Търговец)
Дребно просо през плет пресипва. (Съсед)
Дълбоки мази, кални прагища. (Бакалин)
Мокри гащи на върлина. (Рибар)
Кална копраля на стряха виси. (Орач)

На този ден се извършват и различни магии. Хората вярват, че магьосницата отива на чуждата нива, съблича се гола и, търкаляйки се в росата, обира плодородието.

На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките, за да са по-лековити. Те трябва да се берат рано, когато пазят още върху себе си вълшебното слънчево докосване. Със специален обред ги „откупват“ от самодивите – техните покровителки. След приключването на брането (в никакъв случай отскубване с корените!) на лечебните треви, те се струпват на едно място, около което се играе хоро в пълно мълчание. След това от тях се прави венец, през който се провират всички за здраве.

Гадания, заклинания и магии... С това се свързва Еньовден - този вълнуващ самобитен празник, посветен на лятното слънцестоене, на магията и предсказанията, както и Ден на народните лечители.

Честит имен ден на Янчо, Яни, Яна, Янка, Еньо, Енчо, Йоан, Йоана!

Честит празник на българските билкари и лечители!

1766 | 24 юни 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате