1-ви ноември - Ден на народните будители

01 ное 2012

О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена.

Добри Христов, „Химн на народните будители“

 

 

Всяка година на 1-ви ноември у нас се чества един особен, самобитен празник, какъвто не се среща у нито един друг народ - Денят на народните будители.

Посветен е на всички български просветители, книжовници, революционери и светли личности, посветили живота си на възраждането на националния дух и самочувствие. Честван за първи път през 1909 г. в Пловдив, Денят на народните будители бързо се превръща в общонационален празник.
Но защо наричаме борците за свобода и просвета “будители”? Защото те “пробуждат“ народа от дълбокия сън на безпросветност и духовна нищета и го подтикват към съзидателен труд, към промяна, към изграждане на по-светло и достойно бъдеще. Святото и безкористно дело на първите възрожденски просветители се възприема като свещен завет и с ентусиазъм се продължава от поколения българи, които вземат участие в църковните и революционни борби, в образователното и научното дело, в създаването и разпространението на книжовността, в дарителството. Думата „будител“ означава и човек, който през целия си живот активно популяризира познаването на националната история и правилната употреба на българския език, както и преклонението към родната култура и националния дух.
Затова Стоян Омарчевски, министър на Народното просвещение от кабинета на Александър Стамболийски, внася в Министерския съвет през 1922 г. предложение за определяне на датата 1-ви ноември за Ден на българските будители и така става инициатор за официалното честване на този празник.

„Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си...  Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат. Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее. Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното ... Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам - и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България".

Из речта на Ст. Омарчевски


Макар и отменен от комунистическата власт през 1945 г., този ден остава за дълго в паметта на българите. В много селища на страната продължава да се отбелязва неофициално с народни шествия и празненства. Възстановен е от 36-тото Народно събрание през 1992 г. по идея на проф. Петър Константинов и е обявен за официален празник и неприсъствен ден за всички учебни заведения у нас.

Даже и преди официалното обявяване на празника със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. На този ден отдава своето признание пред делото на безбройните знайни и незнайни личности, които съвсем безкористно и „на ползу роду“ създават българското Възраждане, въздигат българската държава от пепелта и подкрепят българските дух и идентичност: Св. Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йосиф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Софроний Врачански, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Ст. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.
Винаги, през всички времена, нашият народ се е нуждаел от светли и велики водачи, които да го събудят, да го поведат напред, да му помогнат да опази духовната си същност и да реализира националните си идеали. Нека на този ден благодарим на всички знайни и незнайни, минали и настоящи будители за искрите светлина, които хвърлят в мрака от отчаяние, безидейност, невежество и бездушие и се преклоним в знак на признателност пред святото им дело.

Честит празник!

2016 | 01 ное 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате