„Колко по Фаренхайт му даваш?”

18 ное 2012
Снимка: А. Ангелова

Двама души, чужденци. От Франция. Уж мъдри, учени хора, професори и писатели. Единият – Жил Руе от Френския културен институт, другият – Серж Дюфулон от Гренобълския университет. Седят и спорят. Традиционната книга, отпечатана на хартия, това е истинската книга. На електронната е бъдещето. Другата ще изчезне! Няма!


Това не е театрална пиеса, а публичен дебат, провеждащ се в Червената къща, за която вероятно поне сте чували, ако следите културните инициативи в центъра на София. Но пък официалните гости играят роли. Използват своите авторитет, представителен външен вид, очарователни гласове – Серж има страхотен, дълбок глас, а Жил поддържа ободряваща нотка на присмех – за да омагьосват публиката. С лични истории или забавни коментари аргументират по-скоро емоционално своите противоположни тези – хартиената книга е незаменима или пък обречена. Едната ни носи спокойствие, романтика, специфично удоволствие. Другата – удобство, скорост на четене и лесен достъп до съдържанието, икономическа изгода.

Публиката е разпалена, целта е постигната.


А кой е по-прав едва ли тук и сега ще научим. Иначе, всеки втори от нас е потенциален визионер. Малък Айнщайн, Азимов, Да Винчи или пък Джобс, Гейтс... Поне Магелан! В това няма нищо лошо. Но е по-добре, също като гореспоменатите герои, да базираме своите тези на подробни проучвания. Достъп до информация в огромен обем имаме, но каква е нейната дълбочина, какво е качеството, разнообразието и дали само се плъзгаме по повърхността, това са други проблеми. Съществени.
Когато писах своето първо есе относно електронните книги, бях вече в магистърска програма в университета. Но правех фактологически грешки, които месеци след това ми бяха смешни.
Например, не ми харесваше да чета от компютър и приписвах същите проблеми на електронните четци – страхувах се, че лъчението на екрана измаря очите. Но по същото време вече е съществувала технологията на т.нар. електронно мастило или електронна хартия – поляризирани плоски микрогранули, на които е нужен съвсем кратък електрически импулс при зареждането на страниците, за да ги нареди със съответната страна към наблюдателя – черна или бяла. Оттам нататък все едно гледаме хартия или много фина мозайка на практика. Никакво лъчение. Но съм бил в неведение.

Можем ли да очакваме всички участници в един отворен дебат да бъдат добре информирани по всички релевантни въпроси?

Не по всички. Със сигурност голяма част от тях са наясно със съвременните технологии. Други – с идеологии. Трети – с тенденциите на пазара. Но неизбежно някой фактор ни се изплъзва, особено в обстановка на разгорещен спор. Мислите на всички се завъртат около образа, създаден от Серж и присъстващ насетне във всички изложения – канапето, на което блажено сме се изтегнали и прелистваме шумолящите страници. Усещаме дори техния мирис. Този образ на удоволствие от лежерното четене се превръща в отбранителен бастион за поддръжниците на традиционните четива. А не се ли дължи тази концепция единствено на навиците, които ние като личности имаме? Колко би струвало да се променят?

От първите печатни издания, формата на кодекс – подвързани заедно правоъгълни страници, изместили свитъците в хронологичен план - се утвърждава като стандарт за форма на книга. Свикнали сме с нея дотолкова, че само виждайки формата бихме назовали обекта. Биха я разпознали дори малки деца, още преди да се научат да четат. Тялото в стандартната форма, в която го възприемаме, не е достатъчно само по себе си. Необходимо е и съдържанието, за да твърдим, че действително това е книга, но ще го окачествим като такава и преди да сме погледнали вътре, защото по презумпция приемаме, че съдържанието е там. По същия начин, както виждайки човешка фигура, бихме решили, че виждаме човек, приемайки за даденост единството на тази фигура със съзнанието (или с душата). Но тази асоциация не е по инстинкт, разбира се. Това е житейският ни опит – нашият, в нашата епоха.


Очаквате ли вече да се позова на бъдещите ни внуци и техните бъдещи представи? Ще ви разочаровам в това отношение. Смятам да обърна по-сериозно внимание на нас самите. Колко са важни за нас функционалните свойства на обекта при неговото дефиниране? Какво наричаме днес телефон? А преди петнадесет години? Филмът в единство ли е с видеокасетата, с телевизора, с диска или със съвсем невеществения файл? А книгата някак свръхестествено по-устойчива ли е? Със сигурност има по-дълга история и по-отдадени фенове. Ще се държим ли за нейния образ от нашето детство, както професор Серж Дюфулон няма да изостави книгата от своето? Какво ще стане, когато електронните четци се разпространяват масово и нямаме проблеми с набавянето им? А дали ще траят, колкото сегашните книги, които някога ще бъдат „старите” книги. Дали пък тях някой някъде вече не ги нарича „аналогови”? Сигурно. Тъжно ли е това? Много. Да скърбим ли? Няма нужда. Ще се случи това, което в крайна сметка ни хареса повече. След стотина години някой ще разкаже за някаква конспирация. Ще бъде около двадесет и четири процента прав. Назовавам абсолютно случайни числа, но така е в гадателския занаят.
А как биха подходили учените? Да речем, че от разни наблюдения достигат до разни заключения. За финал ще преразкажа по памет една мисъл на Айзък Азимов, един от най-любимите ми предсказатели. „Не ми е известен случай в историята на човечеството, в който сме се отказали от нова придобивка заради проблемите, произтичащи от нея. Компенсирайки недостатъците на старите изобретения с нови, се движим само напред.” Накъдето и да ни води това.

Чудя се при колко ли градуса по Фаренхайт се топят електронните книги...

Снимки в статията: Манол Дончев

1803 | 18 ное 2012

Facebook коментари

Добави коментар

2 коментара

  • 2012 11 18 #1
    Естел  безп(л)ътна 

    И двата вида книги - хартиена и електронна, имат бъдеще. Единия вид не изключва другия.


    Пуснете статии за различните видове четци.

  • 2012 11 19 #2
    Михи   

    Проблемът май е по-скоро има ли кой да чете и двата вида книги... Тъжно е, но масово хората от моето поколение могат да преброят на пръстите на ръцете си книгите, които са чели..
    А за електронните книги мога само да кажа, че откакто си взех Kindle започнах да чета отново книги - страшно удобство е!

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате