Интернет - назад в детството

18 сеп 2012
Снимка: .sxc.hu

Живот в Мрежата


Надали ще се намери човек, който да отрече, че Интернет е едно от най-значимите достижения на научно-техническия прогрес  за последните 100 години. И то не само от гледна точка на технологичното облекчаване на комуникацията. Той служи и като кабинет на психотерапевт – в Мрежата хората споделят такива неща, за които не биха се осмелили да говорят с познати.
Тук нямаме предвид различните извращения на сексуално обременени люде, макар че и такива не липсват. Става дума за обикновени, психически адекватни хора.
Как е протичало ежедневието на средностатистически гражданин на 45 години в годините преди навлизането на глобалната мрежа във всеки дом? Работа, семейство, редки излизания с приятели (като правило – на същата възраст и със същия социален статус). Как протича сега? Работата си е работа, но след нея? Времето се разделя между форуми, чатове и социални мрежи, където общува с различни хора. При това няма значение кой какъв е – инженер, банкер, лекар, монтьор... 45 годишният ни герой комуникира със 78 годишен професор и със 17 годишен ученик на база общи интереси. Какви? Каквито и да е – колекционират марки, отглеждат гълъби, обичат филмите на Уди Алън... Надали в реалния живот бихте срещнали такава тройка. А във виртуалния я има!

Интернет помита териториалните граници и премахва бариерите между хората.

Боите се да почукате на вратата на шефа, но в социалната мрежа го добавяте към приятелите си. Това не значи, че служебните ви отношения ще се променят. Не. Нищо няма да го спре да подпише предизвестието ви за съкращение в щата.
Друг аспект: по-рано съпружеските измени бяха леко проблематични – за да намериш подходящия за флирт партньор, трябваше някак да се “отскубнеш” от половинката си, да намериш “терен”, да се криеш и да плетеш конспиративни мрежи. Ако романът се пише на работното място, много скоро колеги-доброжелатели ще го доведат до знанието на потърпевшия съпруг.
Интернет облекчи и това – историята на чата може да се изтрие, така че съседката по бюро да не може да разбере, че си разменяте любовни емотикони с новия и много приятен мениджър “Продажби”. Ако ви се прииска повече, може да практикувате и виртуален "секс", докато мъжът ви смята, че проверявате намаленията в е-магазините.
Немалко хора имат напълно удовлетворяваща реална връзка и, едновременно с нея, поддържат и няколко виртуални такива, отнасяйки се към тях като към отдушник и развлечение. Хубаво би било и отсрещната страна да има същото отношение. А ако от единия край на мрежата има щастливо женен любител на виртуалните романи, а от другата – самотна млада жена, възлагаща на тази връзка много надежди? Ненапразно психолозите съветват да не се впускате необмислено в задълбочени виртуални отношения, колкото и да ви харесва човека отсреща, преди да се убедите, че това е Той/ Тя.

Относителната анонимност на Интернет създава условия за споделяне и откритост.

Надали бихме говорили с първия срещнат за увлеченията си, мечтите и разочарованията... Но в нет-а е друго, там може да попаднеш на страничка с кактуси и случайно да разбереш, че те всъщност виреят в апартамента над вас, а "27 годишна, неомъжена, обича романтичните филми, музиката на Хендел и плуване” е твоя бивша съученичка, която и преди 10 години е обичала същите неща.
А блоговете, където хората записват своите мисли и впечатления, а после други хора ги четат и коментират? Обикновено дневниците, които се водят на хартия, не се показват на никого. А виртуалният дневник е изваден на показ, макар че степента му на откровеност би трябвало да е същата...
Напълно е възможно да попаднеш на блога на строгата си шефка и да разбереш, че и тя е човек: отглежда игрива котка, разказва смешни случки с децата си и прави разкошни торти.

Защо ни е нужен този душевен стриптийз?

Може би всичко се корени в детството. Припомнете си как на всеки нов приятел разказвахме от игла до конец за мама-татко-братчето-кучето-рибката, как споделяхме любими играчки и книжки.
Каквато и социална или възрастова маска да си надене, у човека си остава нуждата да бъде разбран. Най-интимното ни желание е някой да надникне в душата ни и да ни приеме такива, каквито сме. Пък дори и да го прави дистанционно – с очи, пробягващи по екрана на компютъра...

1207 | 18 сеп 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате