История на електронните книги

02 авг 2013
Снимка: sxc.hu

Все повече хора се сдобиват с електронни четци и купуват електронни книги. Макар че още дълго време ще ни гонят сантиментът и носталгията по хартиените книги (или поне тези от нас, които са били дълбоко привързани към тях), не може да се отрече, че появата на електронните книги и четци създаде цяло едно ново измерение на четенето, доближаващо се до това, което направи интернет с информацията – достъпна, безплатна, налична, удобна, преносима.

В речника на Оксфорд електронната книга е определена като „електронен вариант на хартиената книга“. В действителност днес е-книгите могат и реално съществуват и без хартиен еквивалент. Те се превръщат в цяла една нова Вселена за изследване и докато преди беше трудно да намериш електронен вариант на отпечатана книга, то днес вече има такива, които излизат само в дигитална версия.

Боб Браун

А всичко започва по-рано, отколкото си мислите – не преди 5 или 10 години, а преди повече от 70. Като много други революционни изобретения, и за това не е постигнато повсеместно съгласие относно първия му създател. Но все пак, фактите са си факти и говорят сами за себе си. И ако търсим наистина бащата на идеята, то трябва да се върнем доста назад до първите десетилетия на XX век, когато на тънещия в забрава днес Боб Браун му хрумва идея. Писател и импресарио, Боб Браун е роден в Чикаго и прекарва голяма част от живота си в писане – пише толкова много, че сам обича да казва, че е писал във всеки възможен жанр и във всяка възможна сфера – реклама, журналистика, поезия, художествена литература, етнография, та дори и готварски книги.

Той написал повече от 1000 истории, някои от които станали основата за „Какво стана с Мери?“ – първият сериен филм, създаден през 1912 година, редактирал радикалното списание The Masses, преди да основе собствено бизнес издание в Бразилия, сътрудничил на водещи авангардни журнали и написал над 30 популярни книги за храна и пиене. Неуморният писател ходел навсякъде и познавал всички, неговата дейност била толкова разнообразна и животът му толкова обширен (живял е в над 100 града по света), че някои библиотечни каталози го отбелязват поне като двама различни души.

Но сега той трябва да бъде споменат основно заради The Readies, манифест от 1930 година, носещ в себе си изключително новаторски за времето си мисли и идеи. „Написаната дума не е успяла да се движи успоредно с времето – заявява смело Браун още на първия ред на манифеста. – Филмите са я надхитрили! Вече имаме talkies (говорещи филми), но все още нямаме Readies.“ Браун сам въвежда този термин - readies, който до този момент не означава нищо и, за да го обясни на тогавашния свят, продължава със своите революционни разсъждения по следния начин: „Достатъчно страдахме от тиранията на хартията и мастилото! Писането е бутилирано в книги още от самото си начало. Време е да извадим тапата и да започнем кървава революция на думата!“

„За да продължа да чета със скоростта, която е нужна за днешния ден, трябва да имам машина – простичко казва той. – Обикновена машина за четене, която мога да местя наоколо и да нося с мен, да закачам за какъвто и да е стар електрически щепсел и да чета романи от стотици хиляди думи само за 10 минути, ако искам. И аз искам.“

В машината, която описва, минимализиран текст е нанесен върху лента, която се скролва зад лупа със скорост, контролирана от читателя – нещо, което звучи много като микрофилм, но всъщност вдъхновенията на Браун идват по-скоро от касетофона и експериментите на Гертруд Щайн. Четейки манифеста на писателя, е трудно да не видим в него прелюдия към днешните изявления, че цифровизацията ще създаде цяла нова утопия – свят на евтини книги, сваляеми от най-различни източници и библиотеки, и то докато си чакате автобуса например. Браун твърди, че машината ще позволи на читателите да настройват размера и изгледа на книгата, да избягват хартията и да спасяват дървета.

Какво е бил The Readies – авангардна измислица или реално предложение? Отговорът дава професор Сапър от Университета във Флорида, който се занимава с обстойно изследване на биографията и идеите на Браун. Всъщност отговорът е двусмислен – Браун наистина направил усилия да създаде такава машина и донякъде успял. Той си кореспондирал с Брадли Фиск – адмирал, който разработил преносим четец на микрофилм и обмислял да кандидатства за патент. Негов приятел дори създал прототип. Той не оцелял, но една снимка в изданието Readies for Bob Brown’s Machine показва дървен уред, който, както се изразява Сапър, прилича доста на гофретник.

Въпреки че съвременните електронни четци не следват модела на Браун, той достига интелектуално до самата идея и в много отношения предсказва в какво ще се превърнат електронните четци и какво значение ще имат за развитието на четенето.

Анджела Руиз

През 1949 година не някой друг, а обикновена учителка от Испания патентова първата електронна книга. Своето изобретение тя създава не с комерсиална, а с благородна цел - да повиши броя на книгите, които нейните ученици носели в училище.

Проектите NLS и FRESS

Може да се определят като още една стъпка напред, тъй като някои изследователи смятат, че именно от тях тръгват електронните книги през 1960 година. Става въпрос за два проекта – единият е на Станфордския изследователски институт, а другият – на университета „Браун“, които създават определен вид дигитални документи, съдържащи текстове, таблици със съдържание, индекси, хиперлинкове, графики и други неща, поддържани от специалeн хардуер. Ван Дам, създателят на FRESS документите, се смята за човека, който въвежда термина „електронна книга“, утвърждава го и го използва в заглавие на статия през 1985 година. FRESS системата е използвана за четене на големи текстове онлайн, както и за анотация и онлайн дискусии в няколко курса. Университетът „Браун“ я прилага широко в най-различни сфери, редица професори създават своите книги чрез нея.

Майкъл Харт

Въпреки всичко по-горе, днес много хора приемат Майкъл Харт за изобретател на електронната книга. През 1971 година той решава, че най-важното нещо, което компютрите могат да правят е да запазват онова, което имаме. Търсейки полезна употреба на огромно компютърно пространство, което му се предоставя, той създава своя първи електронен документ, въвеждайки Декларацията за независимостта на САЩ в компютър. И така стартира проекта „Гутенберг“ с цел да създаде електронни копия на повече текстове, особено на книги. Много изследователи днес са склонни да пренебрегват всичко, изобретено до този момент, и да смятат, че историята на електронната книга започва именно през 1971 година с Декларацията на независимостта като първата дигитална работа на проекта „Гутенберг“ (той, между другото, е все още жив и повече от 3 милиона книги се свалят месечно от него). Ранните електронни книги са основно предназначени за специфични технически сфери и за ограничена публика, обикновено са някакви технически наръчници за хардуер, машини или производствена техника. По-късно, чак в средата на 90-те, благодарение на все по-широко разпространяващото се приложение на Интернет, електронните файлове получават по-голяма популярност, стават лесни за пренасяне и употреба и затова като такива започват да се „пренасят“ доста книги и с по-неспецифично съдържание.

Онова, което повечето хора не харесват, е фактът, че повечето електронни книги трябва да бъдат четени на техните компютри, тоест – липсва възможността да седнеш и да релаксираш в удобството на дома си. През 1998 година е пуснат в експлоатация електронен четец Rocket eBook, благодарение на който четенето на електронни книги става по-удобно, но все още не получава вниманието от широката публика, което заслужава. Причина за това е както високата цена на четеца, така и неголемият брой книги за широка публика в електронен вариант. Нещата стоят по този начин през следващите близо десет години – до нетолкова далечната 2007-ма, когато „Амазон“ представя „Киндъл“ в Съединените американски щати. „Киндъл“ всъщност се появява още през 1999 година, когато Джеф Бесос отива на „Шоуто на Опра“, носейки със себе си „Киндъл“ на „Амазон“. Опра казва, че „Киндъл“ е нейната нова любима занимавка и малко след шоуто създадената първа версия на електронния четец е напълно изкупена.

„Амазон“, разбира се, не е единственият производител на електронни четци, макар че уникалното в неговото устройство е, че няма нужда да се забъркваме с кредитни карти и плащания, защото Киндъл има безжична мрежа и се свързва директно към профила ни в „Амазон“. Днес, предвиждайки бума на електронните книги и устройства за четене, редица компании създават свои електронни четци с най-различни възможности и приложения.

Бъдещето вече е тук.

1363 | 02 авг 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате