За храната и комфорта

12 яну 2013

Comfort food е понятие, което много харесвам, за съжаление без нормален превод или еквивалент на български. Терминът е въведен в САЩ през 1977 г. и обозначава група храни, които, най-общо казано, ни карат да се чувстваме добре и тушират стреса. Акцентът пада върху носталгичния елемент, връщането към дома, детството и кухнята на мама. Така че тази храна обикновено (макар и не винаги) е с прости съставки, топла, богата на въглехидрати и мазнини, калорична и питателна.

Въздействието на comfort food е двупосочно. От една страна, някои от тези храни - шоколадът например – повишават производството на “хормоните на щастието” и по чисто химичен път водят до усещане за задоволство. От другата страна е психологическият момент – те ни напомнят за миговете, когато сме се чувствали добре, сигурни и защитени. Удоволствието от храната излиза извън рамките на чисто вкусовите усещания и се превръща в утеха, в терапия. Е, ние, жените, това го знаем много добре, независимо дали сме с разбито сърце, в ПМС или просто скапани след тежък ден. Американците също го знаят, а злите езици говорят, че им и личи. Така че е добре да не се прекалява с тази храна – поради високата си утешителна способност, тя се лепва директно на задника.

Доколкото comfort food е и културно обусловен феномен, в различните държави включва различни неща. За американците това са пилешка супа, ябълков пай, пържено пиле, но и неща като хамбургери и хот дог. Французите, като по-изтънчени кулинари, си оправят настроението с лучена супа, телешко по бургундски и гъши дроб. Чудесна илюстрация за английски comfort food пък е менюто в Хогуортс (да, да, знам, че трябва да спра с този “Хари Потър”, още малко ни остана) – овчарски пай, наденички, овесена каша и карамелен пудинг.
Коя би била българската comfort food? Зависи върху какво ще акцентираме. И от индивидуалните предпочитания, разбира се. Ако ударението пада върху това, че тази храна ни кара да се чувстваме физически и психически по-добре, за немалко хора вероятно зелевата чорба и шкембето (с бира) попадат точно в тази категория. Ако наблегнем на носталгията и традиционността, може да включим какво ли не – от баница и мекици, през филия с лютеница, та до “Детска закуска”. Едно изречение обобщава много добре какво е comfort food по български – “Зима е, вънка вие вук, тате маа пръжки с лук”. Представете си само – тъма, виелица, вятърът навява сняг под вратата, а бащата си пече гърбината на огнището, дъвче блажните пръжки и доволно примлясква – това е то комфорт.

Всеки си има свой comfort food list, свързан не само с вкусове, но и със спомени. За сина ми той засега включва мусака и пилешки бутчета. За мъжа ми – свински месца, опечени от баба му на жар върху дилаф в мразовита зимна утрин преди училище. Какво има в моя списък? В интерес на истината, не съм се замисляла досега. Да видим... През лятото – задължително леден таратор, животоспасяващо средство. Джин с тоник – сигнал, че лятото отново е дошло, цялото лятно настроение, събрано в чаша с мехурчета. Печени чушки през есента, заради вездесъщия аромат, който се носи навсякъде. През зимата – зелевите сарми на майка ми, силен мотиватор да доживея до следващата Нова година. Напролет – супа от коприва с лимон, пресен чесън и джоджен, събуждаща сетивата с шут. Шоколад, разбира се – през всички сезони, във варианти от шоколадов сладолед до горещ шоколад. И колкото и да е странно – семки. Семки плюс книга плюс одеяло е равно на представата ми за почти съвършен комфорт, нищо, че не звучи много изтънчено.

А кои са вашите comfort foods? Зимата, студът и кратките дни са хубав повод да си ги припомните и да си ги приготвите. Още сега. Заслужавате го, нали?

4196 | 12 яну 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате