Пет незаслужено позабравени ястия

24 фев 2013

Българската традиционна кухня изобилства от изключително разнообразни ястия, а някои от селските къщи пазят рецептурници със стотици интересни кулинарни тайни. Всеки български регион има своите характерни гозби, но в днешно време редица от тях са незаслужено „отритнати“ и забравени. Причините за това са тривиални – повечето хора ги свързват с немотия, с признак на бедност и мизерия, тъй като са консумирани в големи количества именно през такива периоди. Те обаче имат огромни достойнства и в никакъв случай не бива да бъдат подминавани.

 

КАЧАМАК

Славата на качамака като че ли постепенно се възвръща, но е факт, че много дълго време, та дори и сега, той е леко презрително подминаван от много хора. Редица хора днес признават, че обичат качамак и замисляйки се, осъзнават, че не са консумирали такъв от детството си. Разбира се, обяснение за малката популярност на качамака е и фактът, че приготвянето му не е толкова просто, колкото изглежда. Трябват само царевично брашно, вода, мазнина и сол, но всъщност тънкостите са много. Вместо приятната хомогенна смес е напълно възможно да получите една пихтиеста каша със слепнали топчета. Бабите ни могат да издадат някой-друг трик, като например този, че ако брашното предварително се запече в печката и след това бавно се изсипе във врящата вода, докато я бъркаме, няма да слепне. Добре сварената хомогенна смес е много вкусна, полята с добре разбъркани зехтин, червен пипер и малко сол. Идеална е и за комбиниране със сирене и най-различни зеленчуци.

ЛУЧЕНА ЯХНИЯ

Традиционно приготвяна в много краища на България, днес тя е все по-рядко срещана. А всъщност вкусът ѝ е мек, засищащ и приятен и няма причина да отсъства от трапезата ни. Най-често се прави от комбинация от малки лукчета (арпаджик) и големи глави лук, които се задушават в малко вода и мазнина. Към тях се добавят няколко супени лъжици брашно и още толкова доматено пюре. Оставя се да поври малко, докато се сгъсти, добавят се подправките черен пипер и дафинов лист. Соли се накрая, когато ястието се махне от котлона. С мазнината може да се процедира по същия начин и става още по-вкусно. Същата яхния в някои краища на България правят във фурна, запичайки лука, докато хване коричка.  В други райони ѝ слагат моркови, магданоз и горчица. На трети места добавят чесън и сусам – казват, че вкусът става уникален. Четвърти пък имат интересна разновидност на ястието, добавяйки в него и сушени сини сливи – получава се доста интересен вкус.

НАХУТЕН ХЛЯБ

Този хляб е бил широко разпрострен в най-южните краища на страната. Баба ми споделя, че детството ѝ в село Бориславци, Хасковска област, е белязано с вкуса и мириса на този хляб, толкова омайни и ароматни, че ги помни и до днес. Дядо ми добавя, че всеки, който го е опитвал, не може да го забрави. Тайната на нахутения хляб, която е издала нейната баба, е в закваската, която се прави с нахут. В керамична паничка се разбърква нахутено брашно (стрит нахут) с вода и малко парче ръжен хляб. Тази смес се поставя на сравнително топло, за да може да се активизира и да започне естествен процес на ферментация. Така се създава маята, с която се замесва хлябът. Самото брашно е комбинация от нахутено и пшенично. Всъщност на много малко хора е известно, че нахутът (у нас познат главно под формата на печена ядка – леблебия) се е използвал в миналото като естествен подобрител на всякакви солени тестени изделия и качествата му са били високо оценени.

КАША ОТ КОПРИВА

Копривена чорба, копривена яхния, копривена супа по селски, копривена каша – това ястие има много наименования и най-различни разновидности и вариации, които за съжаление днес рядко могат да се видят на нечия трапеза. Отсъствието им се дължи отново на незаслужено пренебрежителното отношение към така наречените „треволяци“, към които спадат копривата, киселецът и лападът. Бабите на село варят с удоволствие чорба от киселец, коприва или лапад, но в града те не спадат към ежедневното меню. Интересно е да се знае, че всъщност ястията с тях се считат за доста изискани на Запад. Но дори и това да не беше така – ние знаем техните достойнства. Най-елементарният вариант включва коприва, лук, мазнина и брашно за сгъстяване. На места добавят и доматено пюре, а някои слагат и ориз. Червен и малко черен пипер са задължителни. В една от любимите ми вариации накрая се добавят и едро счукани орехи, зехтин и малко чесън.

ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ С БОБ

Днес това ястие може да се срещне само на Бъдни вечер или в малко на брой останали селца, където го предлагат като „екзотична стара рецепта“. Ами да, но преди чушките да започнат масово да се пълнят с кайма, те са се пълнели само с боб, при това с такъв майсторлък, че полученият вкус дълго време не бил забравян. Тайната тук е в подправките и умелото им комбиниране. Бобът се сварява предварително като гъста чорба и след това се превръща в пълнеж за чушките, които се заливат със соса от чорбата и се запичат на бавна фурна за постигане на идеален вкус. Не е Бъдни вечер, но е идеален момент за това ястие, често приготвяно от бабите ни през зимните периоди.
 

23129 | 24 фев 2013

Facebook коментари

Добави коментар

2 коментара

  • 2013 02 28 #1
    gergna545   

    Нахутът е безглутенов продукт, и това го прави много полезен.

  • 2013 03 01 #2
    violenzaa   

    Надявам се, че коментарът по-горе е някаква шега smile

    Обожавам каша от коприва smile

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате