Какво не знаем за целувката и... „целувките”?

18 май 2013
Снимка: sxc.hu

Не казвайте: „Всичко си знаем, всичко си знаем!”. А за микробите, вирусите, бацилите знаете ли? А как да наклоните красивата си главица? А как да гледате или не гледате? И аз не ги знам тези неща, пък и те са някак периферни за такова значимо събитие – ЦЕЛУВКАТА!


Учените твърдят: „Целувките с нов партньор развиват мозъка”. Къде хукнахте сега?! Довършете си статията – мозъкът си ви е добре...
Може би не знаете българската легенда за целувката?
Потърсих из словесния фолклор, но попаднах единствено на гръцката за пастира Целуфкидис. Вероятно и други народи имат свои митове. Не е изключено близо около нас да е съществувал Целуфоглу, Целуфановски или Целуфеску. Книгите не казват.
Легендата за родопската овчарка Целувка съществува като устен фолклор. Забелязвате ли интересното съвпадение между професията на Целуфкидис и на нашенската Целувка? Сега не оставяйте с впечатление, че нежното докосване с устни е хоби единствено на пастирите. И ако вашият любим има друг занаят, не се разстройвайте!

Та, ето какво се случило...

Малката лудетина Целувка скачала от камък на камък, пеела и се усмихвала, понеже била влюбена, но не знаела това, защото чувството било непознато. Около нея летели пеперуди, игриви агънца си пасяли, цветята излъчвали чуден аромат. Една прекрасна пасторална картина!
Когато се наскачала и натърчала, пастирката се озовала край реката. Пооглеждала се час-два в бистрите води и като останала доволна от видяното, тръгнала да прибира стадото си към кошарата. В този момент вниманието ѝ било привлечено от нещо дребничко, което светело с цветовете на дъгата. Приближила и съзряла обло камъче, излъчващо седемте цвята. Нито за миг не се поколебала – измила го и го сложила под езика си. Тя нямала джобче на дрехата си, нито калъфче за мобилен телефон, нито дамска чантичка... на паша така се ходи.
Размахала възторжено овчарската гега и подкарала агънца, овце и овни тънкорунни. По пътя „случайно” срещнала своя възлюбен. Той, всъщност, я чакал от пет часа в сянката на дъба, но понеже нямал часовник, не изпитвал никаква досада...
Спогледали се те и се прегърнали. Историята мълчи защо в този миг Целувка решила да се изживява като статуя на Венера Милоска... но решението си било нейно. Тя пожелала да предаде като подарък чудното камъче на любимия момък директно. Устните им се докоснали, облото съкровище сменило притежателя си, а двамата изпитали неземно усещане. Пулсът им се учестил, зениците се разширили, краката се разтреперали, а пеперудите от началото на легендата запърхали в коремите им...
Тези ефекти са се запазили и до ден днешен.

А сега – за кулинарите.

Необходими продукти за направата на целувки:

  • 5 белтъка
  • 30 с.л кристална захар
  • 3-4 пакетчета ванилия

Белтъците се разбиват на сняг с миксер, като захарта се добавя постепенно до получаване на много гъста смес.
Ако нямате шприц, използвайте правоъгълно найлоново пликче и срежете малко (колкото искате) един от ъглите – шприцовайте така.
Сега интересното. Сложете в сместа една супена или чаена лъжица инстантно кафе, ако е на гранули – минете го в блендера.
Сладките „целувки” стават невероятно ароматни и вкусни... Другите целувки – също.

Ако не сполучите от първия път и лакомството е плоско като шницел (както стана при мен), не се ядосвайте!
Натрошете продукта в някакъв крем, за да не се вижда много-много. Или докато другите пият сутрешното си кафе, вие си гризкайте вашето. Кулинарни върхове не се изкачват всеки ден, ВАЖНОТО Е ДА ИМА ЦЕЛУВКИ.

2179 | 18 май 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате