Откъде идва чипсът?

05 юли 2013
Снимка: sxc.hu

Като един от най-разпространените по света хранителни продукти, картофите са на второ място по консумация след ориза. И колкото по-тънки и хрупкави са те, толкова повече се харесват. Картофеният чипс произхожда от Америка като една вариация на френските пържени картофи и измислянето му съвсем не е било в резултат от внезапно гениално кулинарно просветление, а на пристъп на засегнато честолюбие.

24 август 1853 година била обикновена работна вечер за Джордж Кръм, готвач в ресторанта Moon Lake Lodge в скъпия резорт в Саратога Спрингс, Ню Йорк. В менюто на заведението присъствали френските пържени картофи, приготвяни по традиционния начин, който бил популярен във Франция и силно впечатлил Томас Джеферсън, по това време посланик в тази страна. Откакто Джеферсън занесъл рецептата в Америка и сервирал френски пържени картофи на гости в Монтичело, ястието мигновено станало популярно и се радвало на голям успех. Затова било въпрос на чест и престиж в менюто на ресторант Moon Lake Lodge да присъства именно това ястие. Един от клиентите на заведението обаче преценил, че картофите са прекалено дебели, влажни и меки и върнал обратно поръчката. Готвачът, за да отмъсти за капризите на клиента, нарязал и изпържил изключително тънки резенчета картофи – толкова тънки и хрупкави, че да бъде невъзможно да бъдат забодени с вилицата и да се чупят при всеки такъв опит. В допълнение, ядосан от твърдението, че пържените му картофи са „меки“, той пържил новите тънки резенчета, докато станали съвсем твърди, и ги поръсил обилно със сол. Желанието на Кръм било да вбеси и ядоса още повече претенциозния клиент (твърди се, че това бил железопътният магнат Корнелиус Вандербилт), но ефектът бил точно обратният – той бил толкова впечатлен и възхитен от вкуса на картофките, че веднага започнал да ги хвали и скоро всички посетители на заведението изявили желание да ги опитат. До няколко дни, благодарение на желанията на клиентите, те се появили в менюто на ресторанта под наименованието "Саратога Чипс" – уникален специалитет на заведението.

През 1860 г. Джордж Кръм отваря свой собствен ресторант в сграда на Малта Авеню, съвсем близо до ресторанта Saratoga Lake и за няколко години си спечелва огромна слава и богати постоянни клиенти.

Идеята чипсът да се предложи за продажба по магазините спохожда доста хора горе-долу по едно и също време, но може би първият от тях е Уилям Тъпендън от Охайо през 1895 година. Той започва да прави чипс в своята кухня и да го доставя до близките магазинчета в квартала, но по-късно превръща една плевня в задната част на къщата си в една от първите фабрики за картофен чипс в страната. По това време картофите били белени и рязани на ръка. Изобретяването на механичната белачка за картофи през 1920 година подготвя пътя на чипса към световната слава и отваря вратата към превръщането му в една от най-продаваните „бързи закуски“. За отрицателно време – буквално за едно десетилетие, благодарение на факта, че Джордж Кръм така и никога не патентова създадения от него продукт, чипсът дава възможност на много хора да започнат да го произвеждат и да го предлагат в местните магазинчета в кутии. Така той достига до всички краища на Америка и се превръща в един от най-купуваните продукти.

Масова популярност придобива след 1920 година, когато г-жа Лаура Скадер, предприемач в Монтерей Парк, Калифорния, започва голямо производство на първия картофен чипс, пакетиран в специални восъчни хартиени пакети. Нейният иновативен метод за пакетиране е крачка напред в производството на чипс, тъй като успява да го съхрани ненатрошен, свеж и хрупкав за по-дълго време. Тази иновация, заедно с изобретяването на целофана, превръща чипса в продукт на масовия пазар. (Днес чипсът се опакова в торбички, които се нагнетяват с азотен газ преди запечатване, за да се удължи срокът на годност и да се осигури защита срещу смачкване.)

През 1921 година картофеното изкушение излиза за пръв път извън Америка и е представено в Англия. Тъй като обаче там думата „чипс“ (chips) вече има свое значение – по този начин се наричат френските пържени картофи, англичаните намират свое наименование – crisps (в превод – "хрупкави"). През 1938 година Херман Лей (Herman Lay) започва производството на картофения чипс Lay – първата успешна национална марка чипс. "На бас, че не може да хапнете просто един" е мотото, с които компанията презентира своя продукт. Макар че той вече няма никаква нужда от представяне, тъй като отдавна се е превърнал в нещо като "националната храна на американците". След пренасянето му в Англия чипсът бързо се разпространява в цяла Европа и днес е консумиран много и на стария континент. България не прави изключение в това. Всеки самоуважаващ се супермаркет, пък дори и локален магазин, има отделен рафт, пълен с най-различни марки, видове и вкусове.


Не са малко и хората, които се опитват да сътворят чипс в домашни условия. Ако и вие сте от тях, имайте предвид следното – картофите, които се използват за правене на чипс, не са от същия вид картофи, които си купувате от пазара или супермаркета. Специални разновидности се отглеждат за производството на чипс. Те се наричат chipping картофи (чипсови картофи или просто картофи за чипс). Въпреки това, вкусен чипс в домашни условия всъщност може да се получи от абсолютно всякакъв сорт картофи. Нарязани на тънки резени от кухненски робот, подредени в тавичка с хартия отдолу, поръсени с малко сол и с капка зехтин – по този прост начин от всяко картофено резенче се получава неустоима хапка хрупкав чипс. При това – изцяло ваше дело.

2141 | 05 юли 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате