Как да си направим бяло вино у дома

24 сеп 2013

Гроздето е един от най-вкусните и полезни плодове. А там, където е имало грозде, е имало и гроздов сок, а впоследствие – и вино.

По своята същност виното е ферментирал гроздов сок. Ферментацията е естествен процес, предизвикан от микроскопични дрожди, които се намират по повърхността на гроздовите зърна (т.нар. диви дрожди). За да живеят, те разграждат захарите (глюкоза и фруктоза), а като страничен продукт се получават спирт и въглероден диоксид. С две думи – от 1% захар се образува 0,6% етилов алкохол (етанол).

При производството на вино съществуват два основни метода на приготвяне – за бяло и за червено вино. Бялото вино се получава, като се отдели сокът (мъст, шира) на бялото грозде и се остави да ферментира. При производството на червено вино гроздовият сок ферментира заедно с гроздовата каша, в която се съдържат природни багрила, както и широка гама ароматични вещества.

С вас ще се опитаме да си направим домашно бяло вино.

Сортовете грозде се делят на две разновидности – десертни и технически (винени). Десертните сортове обикновено имат по-големи зърна и повече месеста част, от която сокът не се отделя много бързо. Винените сортове обичайно са с по-ситни зърна, имат повече сок, който се отделя по-бързо и по-лесно.

За приготвянето на вино в домашни условия не е задължително да имате винен сорт грозде. За целта можете да използвате какво да е бяло грозде от градината или от магазина. Дори и с десертен сорт ще успеете да си направите собствено вино.

Когато берете или купувате гроздето, внимавайте да не смачкате зърната. Измийте целите гроздове и отцедете водата. След това отделете внимателно само здравите зърна от чепките и ги изстискайте така, че да не остане нито едно цяло зърно. Внимавайте също при мачкането да не се получи силно накъсване на ципата на гроздето. Оставете гроздовата каша за около час в стъклен или, в краен случай, в пластмасов съд.

След това се опитайте да отделите сока по най-удобния за вас начин. Например можете да прецедите кашата през сито, да прехвърлите гъстия остатък в тензух или парче плътна тъкан и да я поставите под някаква тежест за 1,5 – 2 часа. Така на практика ще се отдели целият сок.

Следващата ви задача е да измерите захарното съдържание на гроздовата мъст, което трябва да е 21 – 23%. Това става с помощта на един уред, наречен ареометър (захаромер, виномер). Можете да го намерите във всеки магазин за домашни потреби или в агроаптеките.

Ако захарното съдържание е по-ниско (под 20%), ще трябва да добавите захар. Формулата е следната: 1 кг захар повишава захарното съдържание на 100 л течност с 1%. Изчислете нужното ви количество, добавете към ширата, разбъркайте, докато се разтвори добре, и пак измерете.

След като сте изпълнили тази стъпка, налейте мъстта в някакъв стъклен съд, но без да го пълните догоре – около 90% от вместимостта. Затворете гърлото на бутилката с полиетиленово фолио и го стегнете с ластик. (По-напредналите могат да използват специална запушалка с тръбичка. Единият край на тръбичката влиза в бутилката (но без да допира до течността), а другият се пъха в буркан с вода. Когато започне ферментацията, отделеният въглероден диоксид преминава през водата, която започва да бълбука. Целта е отделените при ферментацията газове да се отведат навън, но без на тяхно място да проникне въздух от атмосферата, за да се избегне нежеланото за бялото вино окисляване.)

Намиращите се в сока винени дрожди сами ще започнат процеса на ферментация, а образувалите се в това време газове ще възпрепятстват съприкосновението на виното с кислорода. Проверявайте ежедневно и температурата – най-добре е тя да бъде между 15 и 18°С (най-много до 22°C). Ако се наложи, охлаждайте. Наличието на мехурчета в течността и специфичната миризма ще ви подскажат, че ферментацията е започнала.

Тънкости:
• В помещение, в което се прави вино, не се държат туршии или друг вид зимнина.
• Внимавайте да не направите гроздовия сок  прекалено сладък. В такъв случай рискувате да получите сладък сироп, който няма да може да ферментира или ще се вкисне.

След няколко седмици на дъното на съда ще се образува утайка и така ще разберете, че е настъпил краят на ферментацията. (Това може да стане и ако измерите захарното съдържание, което трябва да е 0%). Тогава ще трябва да прелеете внимателно полученото вино с помощта на гъвкава тръбичка в друг съд, като внимавате да не размътите утайката. Оставете го да престои и отново да се утаи и втори път го прехвърлете. Новополучената утайка прецедете през някаква плътна тъкан. Последният съд трябва да бъде такъв, че да можете да го напълните догоре, да го затворите и да го оставите на прохладно място.

Тогава ще си имате ваше собствено вино – прекрасно, леко, младо и галещо приятно небцетоНаздраве!

42350 | 24 сеп 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате