Храните, които не познаваме

14 дек 2012

Едно от предимствата на глобализацията е в това, че в живота и бита ни навлизат предмети и пособия на различни далечни култури, за които досега само сме чували или виждали на снимка, или пък дори не подозираме за тяхното съществуване. Недостатък може да бъде прекомерното затрупване с много продукти, за които имаме малка или оскъдна (или подвеждаща) информация. Много хора с удоволствие опитват различни неща и ако нещо им хареса, го въвеждат трайно в своето ежедневие. Други пък се плашат от новото, не обичат промените, не им харесва да експериментират, да опитват нови неща, залагат на познатото и сигурното. С повече информация обаче, и винаги имайки едно наум, можем да намерим баланса.

В хранителната индустрия, от известно време насам, със светлинна скорост навлизат най-разнообразни продукти. Чувате ли напоследък думи като рожков? Годжи бери? Чия? Киноа? Амарант? Да, става въпрос за различните култури по света – някъде, за някого на нашата планета тези неща са обикновени, както черешите, ягодите, пшеницата и царевицата за нас, но тук и сега ги приемаме по същия начин, както навремето са възприемали портокалите и кивито нашите прадеди, когато за пръв път са били внесени у нас. Намирам за здравословно човек да се отнася с известна доза предпазливост (и дори скептицизъм) по отношение на продуктите, които идват от другия край на планетата. Особено когато този, който ги внася, най-тенденциознно ги провъзгласява за „супер храни“, подценявайки културите, които имаме тук – ябълки, круши, череши, малини, къпини, боровинки и т.н. На това, по мое мнение, задължително трябва да се гледа винаги с "едно наум", особено когато се натъкнете на етикет, който гласи: „Съдържа 68 милиона пъти повече витамин С, 35 хиляди пъти повече витамин А и пълноценни протеини, повече от всички високобелтъчни продукти, взети заедно.“ Да, тук трябва да светне някакви предупредителна лампичка относно верността на този етикет. Но извън това, не би трябвало да игнорираме, подценяваме и пренебрегваме чуждите култури. Имайки възможност за отворени граници и внос, това е просто една поредна хранителна алтернатива за нас, само че малко по-екзотична.

Някои от тези нови и непознати доскоро продукти са:

Годжи бери (лиций, китайска шипка, императорски плод)

Това са малки плодчета с оранжев до червен цвят, пристигащи до нас в изсушен вид. Приличат на стафиди или изсушени шипки – затова ги наричат също "китайска шипка". Името "годжи бери" идва от китайския език. Това растение се среща в равнините под Хималаите. Установено е, че тамошните народи го отглеждат и култивират от 5 хиляди години, като го съхраняват в изсушен вид. В България също вече много хора отглеждат годжи бери – от любопитство към екзотиката, защото им е вкусно или защото са прочели за свойствата, които му приписва китайската медицина. Факт е, че тези плодчета наистина са доста използвани и ценени от нея. Изчислено е, че те съдържат желязо, цинк, калций, калий, полизахариди, бета-каротин, витамин С, както и омега-3 и омега-6 мастни киселини. Като съотношение въглехидратите са 68%, протеините - 12%,  мазнините - 10% и фибрите - 10%. Свойствата, които им приписва китайската медицина на базата на тези съставки са многобройни: че пречистват кръвта, подобряват храносмилането и дори, че удължават живота (базирайки се на известния случай на дълголетника Ли Цин Юен, който живял 252 години, защото консумирал годжи бери). Плодчетата могат да се ядат самостоятелно, да се запарват като чай или да се смесват с други плодове. Вкусът им е интересна комбинация от сладост и тръпчивост и, ако ви допаднат, можете да ги консумирате с удоволствие.

Чия (също салвия и „храната за бягащи“)

Това е общото наименование на два вида салвия. Използват се дребните и твърди семена на растение, което много наподобява градинския чай. Отглежда се предимно в Мексико и Южна Америка. Характерното за нея е, че дава много енергия и е богата на куп полезни вещества. Счита се, че укрепва организма. Съдържа големи количества калий, натрий, калций, фосфор и цинк, както и омега-3 мастни киселини и алфа-линоленова киселина. Изследвания показват, че при по-продължителна употреба пречиства организма, подпомага имунната система (съдържа голямо количество андиоксиданти), регулира кръвната захар и подобрява работата на храносмилателния тракт. Бих добавила още, че е много подходяща за желаещите да намалят теглото си, защото малко количество от нея засища много, а всъщност има ниска калорийна стойност. Подходяща е и за хора с непоносимост към глутен, тъй като не съдържа такъв. Чия може да консумирате по най-различни начини. Тя има лек, ненатрапчив вкус на ядки, така че можете да я добавяте към различни ястия и салати – няма да промени значително вкуса им. Чията е идеална за закуска с плодове и мюсли.

Амарант – изгубеното наследство

Разправят, че амарантът бил най-използваното от ацтеките растение, но испанците се уплашили от него и се опитали да го затрият като култура. Дали е вярно – едва ли ще разберем, но около това растение е създаден точно такъв мит, прераснал в някакъв своеобразен култ. Наричат го „чудо на природата“, „растение със свърхестествени сили“ и с други суперлативи. Идва от Мексико и в класификацията на храните спада към групата на зърнените култури. Представлява наистина много дребни зрънца, с които мексиканците и латиноамериканците правят какви ли не чудеса – амарантовото питие „хиха“ е доста популярно в Перу, а захаросаните пуканки от амарант пък са любими в Мексико. Печените и варени ястия, бисквитите и десертите са само част от разнообразието от храни, в приготвянето на които взема участие, а освен това е и неотменна част от фолклора – взема участие в ритуали, навярно наследени от ацтеките. Семенцата са малки, но съдържат много протеини (твърди се, че съдържа всичките осем незаменими аминокиселини), магнезий, желязо, калций, фибри и витамин Е. Не съдържа глутен. Може да бъде приготвян по всякакъв начин – сварен със зеленчуци (подобно на ориз със зеленуци), добавен към салати и супи, смлян на брашно за бисквити и сладкиши, под формата на пуканки или като добавка в закуска от мюсли, сушени плодове и ядки. Всичко зависи от вашите предпочитания и желанието ви да експериментирате.

Киноа – още една зърнена култура

Наред с пшеницата, ориза, царевицата, елдата, просото, булгура, овеса и ечемика, вкъщи може да отделите малко място и за тази зърнена култура. За нея се изписват повече суперлативи, отколкото за спанака във филмчетата за Попай моряка, но изследванията потвърждават полезността ѝ. Безспорно най-голямото ѝ качество е високото съдържание на незаменими аминокиселини – тя е отличен източник на качествен протеин, съставен от всичките осем незаменими аминокиселини. В допълнение към тях разполага и с така важните за доброто функциониране на червата фибри, както и фосфор, желязо и магнезий. Допълнителен плюс е фактът, че не съдържа глутен, което я превръща в още един продукт за непонасящите този протеин. И тя може да се използва по най-разнообразни начини – в супи, салати или десерти, както и като самостоятелно ястие, приготвена с различни зеленчуци. Това, което ще зарадва всички, които нямат много време за губене в кухнята, е краткият ѝ срок на приготвяне – сваряването ѝ отнема десетина минути.

Рожков – „другото какао“

Рожковът е растение от семейството на бобовите култури, което обаче с удоволствие ще искате да прибавите към своя десерт. Защо ли? Защото шушулките му, изсушени и смлени, могат да бъдат отличен заместител (на вид, мирис и вкус) на известното ни какао. Вечнозеленото растение се среща из средиземноморските региони – известно е на испанците и португалците (у нас е разпространен див вид, който не може да се използва за хранителни цели). Още преди откриването на свойствата на захарната тръстика, шушулките на рожкова са използвани за подслаждане, защото съдържат голямо количество захари. Те се изсушават и стриват, а с получения прах можете да правите каквото ви дойде наум – да го сложите в млякото, вместо какао, да го добавите в сместа за бисквити, за да наподобят шоколадовите, да си направите сами шоколад, като към него добавите мед или фурми и овесено мляко. Тук навярно ще си кажете: „Но на мен ми е вкусно и какаото, защо да го замествам с нещо друго?“. Добър въпрос. Както знаем, какаото съдържа доста кофеин и е много калорично, затова гледаме да не прекаляваме с него. И тук идва моментът, в който рожковът може успешно да се включи. Освен че е богат на калций, той е с 60% по-малко калоричен от какаото. Съдържа още магнезий, желязо, както и витамин А и витамини от група В. Няма да съжалявате, ако го включите в менюто си, при това не като „заместител на какаото“, а за разнообразие.

Мака (още срещана като мака-мака и майно)

И това растение пристига при нас от Латинска Америка и по-точно от Андите, които са част от Перу и Боливия. То има широка употреба – тамошните народи от векове използват мака за приготвяне на ястия, питиета, брашно. Доказаните ѝ качества са свързани с въздействието ѝ върху половата система: от една страна повишава либидото, а от друга - подобрява качеството на спермата, като спомага за производството на по-здрави и активни сперматозоиди. У нас може да се срещне предимно на прах – този начин е разпространен и при перуанците, които пекат или сушат корена на растението и после го смилат. Той може да се добави, където ви хрумне – в ястия, супи, салати, кремове, мюсли, десерти. Но, разбира се, първо се уверете, че вкусът му ви харесва.

Акай (Акай бери) - една друга боровинка

Това е малко лилаво плодче, което расте на вид палмови дървета, обитаващи дъждовните гори на Амазония. Бразилците го използват от много време като имуностимулиращо средство, а до нас достигна благодарение на популярността, която му осигури известната водеща Опра Уинфри, споменавайки го в свое предаване като една от най-полезните храни на планетата. Така американците и европейците научават за Акай, което поставя началото на едно масово търсене. Макар и малко надценен, плодът има своите добри качества – богат източник е на протеини, фибри, омега-6 и омега-9 мастни киселини, желязо, калций, витамин А и витамин С. В малките лилави плодчета се съдържа и завидно количество антиоксиданти. Все още няма доказателства, че продължителната му употреба ще ни направи със сигурност по-млади и по-красиви, но е факт, че е вкусен и има своите достойнства, затова можем спокойно да го включим  в менюто си.

Инка бери (физалис, златни плодове)

Плодчетата инка бери отново пристигат от Южна Америка. Вкусът им не допада на всекиго – сладък, но същевременно тръпчив и кисел. Специфичното при тях е, че съдържат мелатонин – това е хормонът, който помага за добрия сън и като цяло за почивката на тялото (затова са наречени веднага „антистресов продукт“). Друго им предимство са намиращите се в тях витанолиди – те имат свойството да прочистват черния дроб. Съдържанието на протеини също е високо – цели 16%. Богати са на пектин, фосфор, витамини А, С и В-групата, както и на витамин Р.

Каму-Каму

Така са наречени лилаво-червените плодчета на един вид храст. Ако го търсите – част е от горите на Амазонка на територията на Перу и Бразилия. Интересното е, че макар и червен отвън, отвътре плодът е жълт и именно тази жълта част се смята за най-полезна – дори се продава специално само пулпата на плода. Полезна е с високото си съдържание на витамин С и наличието на антиоксиданти. Местните я използват при профилактика на грип и настинки, позовавайки се на противовъзпалителните и антивирусните ѝ свойства. Тази храна е най-малко изследвана от всичките, посочени в този списък, но вече ѝ се приписват свръхестествени свойства. Истинското ѝ въздействие всеки от нас може да усети най-добре върху себе си. Ако сте почитател на киселия вкус, тъй като този плод киселее и нагарча, може да го включите по някакъв начин в менюто си – добавен към десерти, сладкиши или напитки.

Казват, че е най-добре да се храним с местни храни (местни продукти) – такива, които растат в региона, в който живеем. И все пак няма нищо лошо да включваме и разнообразяваме менюто си от време на време и с плодовете, характерни за кухнята на други народи. Стига само да ни е вкусно.

5794 | 14 дек 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате