(Не)познатите зелении

28 мар 2013
Снимка: sxc.hu

Не знам при вас как е, но моят организъм в края на зимата започва да крещи неистово: “Искам зелено!”. И то не от онова, оранжерийното зелено, което може да се намери целогодишно на пазара, а другото, дивораслото, с остър вкус и специфичен аромат, пълно с витамини и живот. Затова не е чудно, че още в първите дни на март мога да бъда забелязана, клекнала на някоя поляна и трескаво ровеща за току-що покарали листенца коприва. Както вече казах, положението е неудържимо. Така че ето няколко думи за любимите ми известни и не толкова известни зелении:

 

Коприва (Urtica dioica)


Копривата е безспорната кралица на пролетното зелено. Даже и децата знаят колко е полезна. Съдържа витамини А, В, D, Е и К, минерални соли, дъбилни вещества и прочее, поради което освен за храна, се използва и като лекарство – при анемия и авитаминоза, като кръвоспиращо средство или против косопад. Но на първо място копривата е много вкусна. Класиката е да се приготви на супа, но може и на каша, с ориз, джуркана и т.н. Чела съм рецепти за сок от коприва – истинска витаминна бомба, но не съм пробвала. За сметка на това съм опитвала салата от сурова, ситно нарязана и леко смачкана коприва и... хм... бих я препоръчала само на любителите на екстремни вкусови изживявания.

 

Лапад (Rumex patientia)

Ако копривата е кралицата, лападът е кралят. Подобно на нея, и той съдържа купища витамини - А, В1, В2, В3, В6, В9, С, Е и К, както и минерални соли, което също го прави много подходящ за пролетно “зареждане” на организма. Расте навсякъде, вкусът му е специфичен – тръпчив и леко нагарчащ. Може да се готви както спанака – на супа, с ориз, на фурна, с месо и каквото още ви хрумне.

 

Киселец (Rumex acetosa)

Киселецът е роднина на лапада, но за разлика от него (очевидно) има кисел вкус. Освен това се среща по-рядко, така че си е късмет да попаднеш на находище. Киселият вкус се дължи на съдържанието на витамин С и оксалова киселина, която обаче действа зле на бъбреците в по-големи количества. Така че ако имате бъбречни заболявания или подагра, не прекалявайте. Киселецът се използва за супи, ястия с яйца, сосове. Аз лично го комбинирам с лапад, за да не е толкова кисел. Ситно нарязани листа добавям и към зелена салата.

 

Лобода (Atriplex hortensis)


Лободата сякаш е позабравена през последните години – при това напълно незаслужено. Тя е богата на витамин С, освен това има по-нежна текстура и по-мек вкус от лапада и спанака. Един от най-вкусните ми детски спомени е свързан с бабината чорба от лобода. Интересното е, че има разновидност, която е с тъмночервени листа и подобно на червеното цвекло, оцветява ястията в екстравагантен яркорозов цвят.

 

Скрипалец (Silene vulgaris)

Скрипалецът е онова растение с мехурчести бели цветчета, което обичахме да си пльокаме по челата като деца (ако се сещате). Поради това на някои места е известен като “плюскавиче” (а “скрипалец” е, защото при разтъркване листата му “скрипят”, т.е. стържат). Скрипалецът се използва много в родопската кухня – в баница (“клин”), с ориз или, разбира се, на супа. Берат се младите листа, преди да са израсли цветните стъбла. За съжаление около София май не вирее, или поне аз не съм намирала.

 

Глухарче (Taraxacum officinale)

Глухарчето е много полезен треволяк. Съдържа всевъзможни вещества, които подобряват функцията на черния дроб, жлъчката и бъбреците и е задължителна част от пролетната ми програма за детоксикация на организма. Използват се за салата младите листа. Тъй като вкусът им е доста горчив, аз лично добавям малки количества към обикновената зелена салата. Добре е преди това листата да се поизкиснат за половин час в подсолена вода.

 

Левурда (Allium ursinum L.)

Левурдата е известна още като мечи лук или див чесън. Расте из влажните широколистни гори, има заострени елипсовидни листа и характерен чеснов мирис. Тъй като листата много напомнят тези на момината сълза, която е отровна, трябва да се бере с повишено внимание. Подобно на лука и чесъна, има силно бактерицидно и фунгицидно действие, сваля кръвното и понижава нивото на холестерола. Яде се основно на салата (аз съм я  добавяла и в таратор), но в нета могат да се намерят и други интересни рецепти.

 

Тученица (Portulaca oleracea)

Тученицата не е пролетно растение, бере се през лятото, но няма как да не я включа в списъка с любимите ми зелении. У нас се счита за плевел и се дава на прасетата, но в Гърция и Турция например много се тачи. Регулира кръвната захар, има антиоксидантно и противораково действие. Вкусът ѝ е много приятен, леко кисел, използва се основно в салати – зелена, смесена, аз я слагам и в таратор. Добър вариант е и в млечна салата вместо краставица (мълвата твърди, че много добре се съчетава с анасонови напитки).

Това са в общи линии нещата, които преобладават в пролетното ми меню. Вероятно присъстват и във вашето, но ако не е така – съветвам ви в първия слънчев ден да грабнете колата и торбичката и да обиколите поляните около града (или в краен случай бабите на пазара). Тонусът и енергията (пък и вкусът) си заслужават всяко опарване, убождане, порязване и позеленели пръсти, вярвайте ми.

 

Снимки:botanischer-garten-wuppertal

7018 | 28 мар 2013

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате