Да прочетем етикетите на продуктите

19 сеп 2012
Снимка: .sxc.hu/profile/lizerixt


Пазарувайте разумно!

“Как можеш да ядеш това, видя ли му съставките?” – тази реплика все по-често се чува от околните. Добре, а как да разберем какви са тези съставки?
Обръщаме етикета и погледът ни се оплита в условни обозначения: какво означават всичките тези Е-та, защо трябва да избягваме натриевия глутамат и с какво е вреден лецитинът?

Какво пише на етикета?

Най-важното, което ни интересува: количеството белтъчини, мазнини и въглехидрати. Освен тях – количеството калории. Съставките са изброени в ред по подразбиране, т.е. – в млечните продукти първо е млякото, в месните – месото, а не някакъв растителен продукт. Още едно задължително правило: ако етикетът е полуизтрит или зацапан с лепило, този продукт няма място на вашата трапеза.

Как да четем състава?

Главното, което удобно забравяме, е това, че е указан съставът на 100 г продукт. Ясно е, че ако количеството превишава 100 г, съдържанието на белтъчини, мазнини и въглехидрати трябва да се преизчисли. Така че обръщайте внимание не само на числото на калориите, а и на теглото на продукта.

Как да определим срока на годност?

Срокът може да бъде обозначен по два начина: “годен до” – в този случай е посочена конкретна дата като край на срока на годност. “Срок на съхранение” – тогава някъде по опаковката трябва да намерите дата на производство и да пресметнете колко от този срок вече е изминал. Ако не придобиете навика да следите срока на годност, можете да си купите миризливо сирене или кисело мляко, заквасено утре.

Какво, все пак, означават различните Е-та?

Всички те означават различни хранителни добавки. Добавки за какво? За придаване на нещо, което този продукт няма: хубав цвят, правилна консистенция, аромат, вкус... Всяка добавка има кодов номер, започващ със същата тази буква Е, като в номерацията действа стройна система: оцветители (Е100 – Е 199), консерванти (Е200 – Е299), антиоксиданти и регулатори на киселинността (Е300 – Е399), сгъстители, стабилизатори, емулгатори (Е400 – Е499)... и така до 1 999. Някои от тях са напълно безопасни, например млечната киселина (Е270), някои са даже полезни , като ябълковия пектин (Е440), други са вредни като натриевия глутамат (Е621), а някои са напълно забранени. Главното правило е: колкото по-малко Е-та, толкова по-добре, но за да намерите такива продукти в един хипермаркет, трябва доста да се постараете.

Как ни лъжат производителите?

Подвеждащите надписи „без холестерол”, „без ГМО”, „натурален продукт” и представката „БИО-”, които производителите лепят по опаковките си, така приковават погледа, че ръката сама се протяга за този толкова естествен продукт. Но истина ли е това? Най-разпространената примамка е надписът „без холестерол” на растителните масла. Това е светата истина – холестеролът е продукт с животински произход и определено няма място в растително масло. А надписът „без консерванти” е, ако не лъжа, то поне хитрост, защото консерванти са и солта, и лимонената киселина, и оцетът. Ако на млякото пише „Био”, то трябва да съдържа живи млечно-кисели бактерии и да има кратък срок на годност. Ако киселото мляко с отметка „Био” в магазина не е на хладилна витрина – заобикаляйте го отдалеч, нищо полезно няма в него.

На какво да обръщаме особено внимание?

Първо: на съдържанието на захар в принципно полезни продукти като мюслито или продуктите „специално за деца”. Освен рафинирана захар, те могат да съдържат захароза, глюкозен сироп, мед, малтоза, лактоза, фруктоза и т.н. Защо захарта е вредна? Тя е въглехидрат, който попада бързо в кръвообращението, предизвиквайки прилив на енергия, която също така бързо спада. Захарта не е полезна нито за фигурата, нито за здравето като цяло. Като пример – съдържанието на захар в една кутийка газирана напитка (330ml) е около 6,5 чаени лъжички, а в една кутийка млечен крем (250г) – 4. Сами преценете дали искате да погълнете наведнъж такова количество.
Второ: на съдържанието на мазнини и трансмазнини. Трансмазнините са модифицирани растителни мазнини като маргарина. Тези мазнини са вредни за сърдечно-съдовата система и е най-добре да се избягват напълно. Обикновено могат да се намерят във вече споменатия маргарин, в евтините бонбони и всичко, наречено „фастфуд”.
Трето: солта! Експертите препоръчват да се употребява не повече от една чаена лъжичка сол дневно. На етикета тя може да съществува и като сол, и като натрий.
Четвърто: най-безопасните консерванти са натуралните (лимонена киселина, морска сол).

Като пример за разгледаме състава на шоколадов десерт:

Състав: какаов кувертюр 40.5% (захар, частично хидрогенирана растителна мазнина, суроватка на прах, нискомаслено какао на прах (6.36%), емулгатор (слънчогледов лецитин), аромат), изпечени фъстъци, глюкозен сироп, подсладено концентрирано мляко (мляко, захар), пшеничено брашно, оризов флейкс (оризово брашно, малцов екстракт от ечемик, захар, сол), растително масло, стабилизатор (глицерол), малтодекстрин, глюкозно-фруктозен сироп, захар, сол, обезмаслено сухо мляко, емулгатори (слънчогледов лецитин, полиглицерин-полирицинолеат), набухватели (натриев хидрогенкарбонат, магнезиев карбонат, аромати, сгъстител ( карагенан). Може да съдържа следи от ядки и соя.
От хранителната информация става ясно, че този десерт (с нето тегло 41г)  съставлява 30% от дневната доза наситени мазнини и 20% от захарите!
На колко места в състава се среща захар? Четири, плюс два пъти глюкозен сироп и малтодекстрин.
Производителят чинно е описал всички съставки, избягвайки Е-тата, може би, за да спести майчините угризения, когато подадем десертчето вместо пълноценна следобедна закуска. Да погледнем отзад напред: карагенан -  Е407, натриев хидрогенкарбонат - Е500, магнезиев карбонат -  Е504(във високи концентрации може да действа слабително)...


Когато пазарувате следващия път, вземете калкулатор, за да пресмятате калориите и отделете време, за да прегледате срока на годност. Скоро оценката на хранителните продукти ще ви стане навик и в хладилника ви ще има само това, което наистина искате.

1597 | 19 сеп 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате