Крушата

20 сеп 2012
Снимка: .stockfreeimages.com

Крушата е растение от семейство розоцветни. Произхожда от Китай. Познати са над 5 000 сорта, като световното производство достига 15 милиона тона, най-голям дял от което се пада на родината на този прекрасен плод. Основните европейски производители са Испания, Италия, Португалия, Белгия и Франция. За миналата година те са произвели общо 2.2 млн. тона.
България също е дала принос към разнообразието със сортовете Пауталия, Прогрес, Юбилеен дар, Кюстендилска масловка, Ранна болярка и др.
Калорийната стойност на 100 г пресни круши е едва 42 ккал. Същото количество съдържа 0,4 г белтъчини, 0,3 г мазнини и 10,9 г въглехидрати.

Лечебните свойства на крушите са известни от древността.

Те имат диуретичен, дезинфекциращ, температуропонижаващ и откашлящ ефект, както и свойствата да подпомагат общото укрепване на организма. Ползата е не само от свежите зрели плодове, а и от сушените, от сока, от отварата (ошав) и кисела.
Всъщност, това е едно от най-вкусните лекарства. Крушата е богата на захари, органични киселини, ферменти, фибри (2.3 гр на 100 гр плод), танини, азотни и пектинови вещества, витамини (С, В1, Р, РР), каротин, както и на флавоноиди и фитонциди. Много сортове круши са богати на микроелементи, в това число и на йод.
Крушата съдържа голямо количество фолиева киселина. В това отношение тя превъзхожда даже касиса.
Крушите обикновено ни се струват по-сладки от ябълките, въпреки че захарите в тях са по-малко. Тъй като фруктозата в този плод е повече от глюкозата (а фруктозата не изисква инсулин за усвояването от организма), крушите се препоръчват при нарушени функции на задстомашната жлеза. Затова свежите и сушени круши се включват в диетичното хранене при диабет и затлъстяване.
Етеричните масла и биологично активните вещества в тях повишават защитните сили на организма, действат противовъзпалително и се борят с депресията.
Древните лечители са ги използвали като антипиретик и като средство, подпомагащо затварянето на рани. В древноарабските трудове по медицина крушите се споменават като лекарство за болести на белите дробове. Сокът и отварата от круши имат антибактериални свойства, благодарение на гликозидаарбутин. Освен това се употребяват и като средство за укрепване на кръвоносните съдове.

Крушите оказват неоценима помощ на стомашно-чревния тракт. Зрелите, сочни плодове подпомагат храносмилането, имат укрепващи свойства и затова се препоръчват при стомашни разстройства.

Киселите и тръпчиви сортове подсилват стомаха и черния дроб и възбуждат апетита, но са по-трудно усвоими от организма. Те са противопоказни нза възрастните хора и за страдащите от силни нервни разстройства.
При заболявания на черния дроб, при холецистит и гастрит, две круши, изядени сутринта, премахват дискомфорта в стомаха, киселините и болката.
Крушите са полезни за сърцето и при нарушения на сърдечния ритъм. Вследствие на високото съдържание на калий, те влияят благотворно на работата на сърцето. Впрочем, колкото по-ароматна е крушата, толкова е по-полезна за сърцето.
Пресни плодове или компот се препоръчват при простатит.
Приятното хрупане при отхапване от крушата се обяснява с наличието на каменисти клетки, чиято обвивка се състои от втвърдени фибри. Тези фибри дразнят лигавицата на стомаха и затова при обостряне на болести на стомашно-чревния тракт, е по-добре да се откажете от този сочен плод.
Крушите подобряват настроението, освежават и ободряват.
Лечебни свойства имат само узрелите, ароматни, сочни плодове с нежна месеста част.

Как да различим хубавата зряла круша?

Много просто – по аромата. Истински хубавата круша ухае дори без да е разрязана.
Една от особеностите на крушите е, че те доузряват не на дървото, а откъснати. Зрелият плод леко поддава при натиск върху дъното му. Ако искате да предотвратите доузряването, сложете крушите в хладилник. А ако случайно сте купили неузрели плодове, сложете ги в топло помещение и те ще узреят.

1468 | 20 сеп 2012

Facebook коментари

нов коментар

Моля, влезте, за да коментирате