Добре дошли в Моята библиотека!
Нови книги
11 юни 2024
Нови произведения
От литературните блогове
К А М Е Р Т О Н : „Очите на демона“ – заявка за нов хит от Том Егеланд
Автор: Том Егеланд
Издателство: „Персей“
Година: 2024
Характеристики: 512 стр.
Анотация:
Романът „Очите на демона“ (издание на „Персей“, превод Надежда Игнатова) прави заявка за нов хит на обичания норвежки писател Том Егеланд след още актуалния „Проектът „Матусал“, който изследва библейската загадка за дълголетието. Новият роман беше един от най-търсените на Пролетния панаир на книгата.
„Очите на демона“ е напрегнат и наситен с психология и мистерия роман, който разкрива както най-тъмните кътчета на човешката природа, така и надеждата в доброто, която може да бъде несломима сила.
В продължение на двайсет и пет години неразкрито двойно убийство разбунва духовете: съпрузи са намерени убити в дома си, а малката им дъщеричка е тежко ранена и обречена да прекара остатъка от живота си в кома.
Въоръжени със смелост и непреодолим стремеж да разкриват истината във всяка една ситуация, талантливата телевизионна журналистка Кристин Бюе и ветеранът в журналистиката и неин ментор Гюнар Борг пристигат в градчето, където е извършено убийството, за да снимат документално предаване за случая и може би да го разрешат, преди да е изтекла давността. На помощ им се притича и жена с паранормални способности, макар че Гюнар изпитва скептицизъм по отношение на нейните способности и методи.
Едно ново убийство – това на брата на убитата преди години жена – разтърсва малката общност и води до разкриването на дълбоко пазени тайни, засягащи мнозина от града, както и поставя още много въпроси пред разследващите журналисти. По странен начин всички следи водят до два сеанса и спиритическа дъска, която като че ли е изписала предупреждение за надвисналата опасност и е предрекла убийството на жената.
Дали всъщност нещата не са започнали много преди убийствата преди двайсет и пет години? Дали едно грешно решение и кривване от правия път не биха могли да доведат до катастрофални последици? Каква е природата на злото и дали то е вродено във всеки един човек? Това са важните за човешката природа въпроси, които Том Егеланд задава с романа си „Очите на демона“, който се чете бързо, но след това отговорите на тези въпроси отекват дълго в читателя.
Първи впечатления от последно прочетеното : Безсмъртната смърт (Земното минало 3) - Лиу Цъсин
Какво се случи в третия том? Имаше доста обрати. Ло Дзи смело извъртя чудесен покерджийски номер на трителяните във втората част, но после те пък му го върнаха. Низвергнатите бегълци върнаха топката във владение на човечеството и трителяните запрашиха в неустановена посока завинаги. Новата главна героиня (за близо 800 страници така и не ѝ запомних името), която наследи Ло Дзи, беше основната фигура и покрай нея заподозрях, че действието във всяка от трите книги прилича на главния герой там. В първия роман това беше бабата предателка, която забърка цялата каша от омраза и наранено его, във втората Ло Дзи мъжки окачи съдбата на света на кантар, зареден с тротил, а в третата мацката, която завинаги остана на трийсет, демонстрира ин-началото, женственото, грижовното и майчинското, което затри всичко.
Като цяло останах много доволен. Не в превъзходна степен, но наистина много. Хареса ми как смело борави Лиу Цъсин с всичко, как опровергава и най-бруталните си допускания с още по-жестоки. Какво има да жалим за човечеството, защо да се самозалъгваме, че в една вселенска тъмна гора ние изобщо имаме някакви шансове в ситуации 1:1?
Много съм щастлив, когато успея да завърша някаква поредица или поне трилогия, както сега. Казвам си, че вече мога да съм спокоен, и това съм го отметнал и най-важното - няма повече. Повече са може би само двата филма - китайски и американски, на които мисля да дам шанс в някоя дъждовна есенна вечер. Мисля си, че ще им подхожда.
Anna Hells' Fantasy place : Нагли богати американски близнаци в Лондон
Блайт Бейкър
Това е историята на най-некомпетентните, надути и неприятни като характерчета детективи, за които някога ще прочетете в жанра на аматьорските детективски романи. Ако се чудите – защо ще си направиш главните герои двойка тъпи недоносчета – прадеди на великите Карън и Кевин, то само Блайт Бейкър може да ви каже. Но въпреки очевидната липса на качества – направо си трябва да се въведе безкачественост като личностна характеристика, двамата близнаци Феликс и Лилиан, издънки на стара богаташка американска фамилия, изпратени с бързата поща на бързия кораб заради невинни провинения към добрата стара Англия, всъщност са екип, за който искате да четете без да имате и една добра, логична причина да го правите. Магия!
На Блайт ще ѝ го призная – също като Бет Байърс създава досадни главни персонажи, но след това ги забърква в толкова интересни криминални приключения, че някак преглъщаш особено едрия и горчив залък, и след края на всяка книга просто искаш следващата. Да, иска ти се да им отупаш кожухчетата на всички досадни, вироглавни и вироносни калпави келешчета – богаташчета; да, стискаш силно палци да им светят маслото някои от елитарните престъпни босове, с които се забъркват; да, когато им се случват хубави неща ясно и силно усещаш как тортата винаги е за ония с парите, а не за ония с дарбите, сърцата или интелекта, НО – продължаваш да четеш за тях с тиха и възпитана псувня на уста. Както казах – магия!
За късмет на двамата близнаци – много пишман детективи техните врагове от престъпния свят, ако и да са много умели в извършването на почти непроследими престъпления, винаги някак губят присъствие на духа и пълнят гащите от ужас, че преродените Шерлок Холмс и доктор Уотсън са им по петите. Е, едва ли биха били по-далеч от истината, но като ти се е паднало в живота лошия късмет, дори и двойка празноглави наглеци ще те хвърлят в дранголника. Това е една противоречива поредица, ядосваща те, вълнуваща се, грабваща вниманието и караща те да практикуваш яростно четене. Това си е специфична магия, която напълно и неестествено не разбирам. Но чета, това е важно.
Потърсено
- алеко к
- георги марков
- албена георгиева
- Кант
- Божията формула
- Сидни шелдън
- алан п
- ако цветовете бяха сиви
- ако можеш
- ако искаш да си легнеш с мен сготви ми
- ако искаш да си легнеш с мен
- капитал
- ако импресионистите бяха зъболекари
- ако знаеш
- Бяла магия
- аз обичам ню йорк
- гинчев
- leigh bardugo
- Между редовете
- witcher
- аз съм легенда
- Тютюн
- милва
- Мили
- Матю Кърби
- Promise of blood
- Мартин Тошев
- тюлен
- багряна
- Артър Кларк
- Ян де Верт
- СВРЪХ БОГАТИТЕ
- Нора Робъртс
- душ сантуш
- роз дени
- ПЪРЛ БЪК
- На изток от рая
- сует
- Параграф 22
- гор видал
- Бърнард Корн
- Хилядо
- arcanum
- Клифърд Саймък
- приключения эраста
- Сюзън Елизабет
- предци
- Исторически любовни романи
- август 14
- Щурец и мравка
От форума
Как се казваше?… • Заглавие на книга ?
Та, става въпрос за това как в кабинета на един психоаналитик влиза една хубава жена, която всъщност се оказва поставено лице. Тя бива изпратена от някакъв богаташ, който преди време е имал вземане-даване с въпросния психоаналитик, като богаташът търси възмездие, обвинявайки психоаналитика за гибелта на майка си (доколкото помня). Самата жена съсипва живота на психоаналитика, който пък от своя страна инсценира смъртта си. След това си създава фалшива самоличност и започва да търси лична вендета към двамата 'лоши'. Първо (май) стигаше до жената и чрез нея успява да намери и въпросния богаташ.
Не помня детайли, за съжаление, но помня, че тази книга я прочетох много бързо. И много бих искал пак да я прочета. Само че като не помня дори имена на герои... трудно ще стане Ще се радвам, ако някой помогне
Статистика: Пуснато от ledrev — 11 юни 2024, 10:58
Помощ за сайта • Re: Търсим помощници
Здравейте, Valeria33,Здравейте! Искам да споделя моя грешка, поради която получавам известия от Читанка. Преди време, ровейки в информацията за книги, които трябва да се дооформят, попаднах на книга на Лорън Донър. Явно текстът е бил качен след машинен превод, защото имаше много, да кажем, недомислици. Реших да започна да го коригирам. Оказа се,че корекцията ме задължава да потърся поне този, качил текста и да го уведомя. Освен това ,за да влезе в Читанка, трябва да го кача в специален формат и т.н. Да, ама не! Не умея, не че не мога да се науча. И сега получавам съобщения, искам да довърша, но не знам какво да правя!
Прегледах записа и трябва да отбележа, че той не отговаря на стандартите на сайта още от самото начало. Превод, взет от интернет без ясен източник и със съмнително качество, не е редно да се придвижи за:
- Създаване на корица
- Форматиране и проверка
- Добавяне в библиотеката
Препоръчвам да се свържете с екипа (или човека), който е превел другите книги от същата поредица на авторката, тъй като те биха могли да ви бъдат от по-голяма помощ.
Статистика: Пуснато от cattiva2511 — 10 юни 2024, 10:52
Съобщения за грешки из сайта • Re: Проблем със свалянето в pdf формат!
Технически проблеми - 03.06.2024 г.
Статистика: Пуснато от cattiva2511 — 10 юни 2024, 10:41
Начинания • Re: IDI Spell Checker 24.06.10
Статистика: Пуснато от dd — 09 юни 2024, 00:19
Съобщения за грешки из сайта • Re: Проблем със свалянето в pdf формат!
Статистика: Пуснато от garganel29 — 07 юни 2024, 15:52
Помощ за сайта • Re: Търсим помощници
Остави емитата да се оправят.
Статистика: Пуснато от notman — 06 юни 2024, 17:33
Авторски текстове • Re: Автономия
Дори след години живот в Автономия онези, които не са променили много начина си на живот и които са продължили да работят на предишните си работни места, все още имат въпроси относно новото определение на думите от миналото. На ежедневните ни асамблеи поискаха разяснения и имахме хубава дискусия по въпроса.
В миналото терминът икономика се използваше, за да опише парична игра с нарастващи числа. Ако нямаше растеж, това беше катастрофа, не истинска, а измислена, представена като реална. Хората бяха там, продуктите бяха там, но играта с числа беше нарушена и всички трябваше да спрат всичко. Това беше така, защото икономиката премина от начин за управление на ресурсите към собствена игра. Започна да печата пари от нищото и след това да залага дългове възможно най-много рундове поради понци схеми с частичен резерв.
В автономията икономиката се върна към първоначалното си значение. Тя описва начини за управление на ресурсите и решаване на нашите най-належащи проблеми, когато става въпрос за производство и потребление. Само липсата на финансов сектор освободи около един милиард души - от касиери до банкери, до застрахователи и много, много други. Най-после сложихме точка на отговора от миналото – „няма пари да го решим“. Всъщност ние не преследвахме ефективността, а по-скоро човешкото удовлетворение в границите на планетарните ресурси. И не е изненада, че хората се върнаха към малките местни структури. Наистина никой от нас не се нуждаеше от резултатите от централизацията от предишната система. Нямаше големи градове, големи производствени единици, големи планове. Всичко беше разгледано на автономно микро ниво и естествено мащабирано чрез човек-към-човек взаимодействия. Това от своя страна направи продуктите отново хуманни. Те вече не са правени за печалба и личен статус, а за да бъдат функционални и за многократна употреба.
Ние не спряхме да растем, така както някои движения за намаляване на растежа предлагаха, тъй като това би завършило като статична застинала система. Вместо това ние израснахме въз основа на нови фактори, които имаха повече смисъл за нас. Отказахме се от ефективността и по-важното от измерването на всичко. Вместо това се съсредоточихме върху нематериални ценности като удовлетворение, щастие и себереализация. След като напуснахме играта на числата, започна реалната икономика. Тази която служи и помага на хората да решават проблемите, а не обратното.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 06 юни 2024, 17:04
Помощ за сайта • Re: Търсим помощници
Статистика: Пуснато от Valeria33 — 06 юни 2024, 08:28
Авторски текстове • Re: Роман "Тайният завод в село Лозен, Хасковско" – в процес на писане
Статистика: Пуснато от danvan — 04 юни 2024, 14:59
Авторски текстове • Re: Отвъд буркана
Статистика: Пуснато от danvan — 04 юни 2024, 14:57
Важни съобщения • Re: Технически проблеми - 03.06.2024 г.
Активно се работи по решаването на проблема, но към настоящия момент не може да бъде посочен конкретен срок за отстраняването му.
Статистика: Пуснато от cattiva2511 — 03 юни 2024, 09:56
Преводи • Re: "Новите видове" - Лорън Донър
Статистика: Пуснато от Гост — 02 юни 2024, 01:12
Авторски текстове • Re: Автономия
Излизайки от консуматорското общество, ние все още се възстановявахме от мястото на което ни поставиха елитите. Толкова дълго бяхме затворени в йерархични работни места и бяхме държани далеч от управлението на собствената си съдба чрез представителна демокрация, че в резултат нашата колективна душа имаше много дълбоки белези от това. Започнахме малко по малко да ги лекуваме.
Първо, като превърнем работата в доброволен процес на отворени врати. Навлизането в нова дейност беше толкова просто, колкото влизането през вратата на помещение, за разлика от предишните работни места, базирани на интервюта и специализация за цял живот. Хората започнаха да правят много неща наведнъж и да се наслаждават на всичките си интереси, вместо насила да прекарват живота си в една единствена област.
След това чрез ежедневното участие в гласуването започнахме да чувстваме, че възвръщаме контрола над собствения си живот. Малко по малко се научихме отново как да вземаме решения, как да се учим от грешките, как да бъдем толерантни и уважителни един към друг. Съвсем забравихме предишната мантра - "къде е властта и кой ще оправи всеки проблем".
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 01 юни 2024, 13:55
Авторски текстове • Re: Автономия
Всяка система от миналото споделяше същите корени с предишните. Основата на всички тях беше комодификацията на всички ресурси и съответната токенизация. Третирането на Земята като пай, който трябва да бъде разделен на парчета и грабнат, имаше жизненоважна роля в историята. Повиши производителността и автоматизацията, макар и за сметка на екологични и социални проблеми. В крайна сметка това направи възможна еволюцията към Aвтономия. Основната разлика е, че имахме достатъчно ефективност и автоматизация, за да не се интересуваме повече от производителността и да спрем да измерваме стойността и да я заменим с човешко удовлетворение, разнообразие и щастие. Знаехме, че е дошло времето за това, когато планираното остаряване се превърна в масова практика. Това означаваше, че системата е надраснала себе си и създава нови трикове, за да се поддържа изкуствено. Нещо повече, това доказваше, че вече живеем в изобилие и единственият останал оскъден индикатор е паричната система и остарелият модел на производство за лична собственост, а не за споделено ползване. Всяка количествена система превръщаше живота в игра на натрупване на числа. Заменихме това с нещо много по-естествено за нас - състрадание, сътрудничество и вътрешно желание да си помагаме. Хората се фокусираха върху решаването на проблеми, вместо да играят игри на монополи.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 29 май 2024, 10:36
Авторски текстове • Re: Автономия
За разлика от колективните системи в миналото, автономията едновременно запазва индивидуализма, като същевременно прави всичко споделено. На пръв поглед може да изглежда противоречиво, но ако се вгледаме по-отблизо, тези два термина не се изключват взаимно. Индивидуализмът се разширява до своя естествен потенциал чрез анонимност. Тъй като хората са анонимни, не може да има собственост или привилегии, свързани с тях. Това също помага за поддържане на споделени ресурси по подразбиране. Тъй като всички наши системи са анонимни, няма начин да прикачите нещо към някого. Със сигурност имаме индекс на репутация въз основа на нашите произволно генерирани идентификатори, но те не представляват самоличност. За разлика от старите системи, където самоличността беше начинът да се поддържа йерархия и монопол върху ресурсите, тук това е просто идентифициране в анонимна система.
Ето няколко примера как работи това.
В областта на икономиката, когато някой поиска продукт, който да отговори на нуждите му, идентификационният номер е просто средство за комуникация и нищо друго. Начин да кажете че човек А е различен от човек Б, но без всъщност да разкривате някой от тях.
В политическото поле ID натрупва точки за репутация, които не са нищо повече от оценка за доверие, която отразява приноса към обществото в сравнение с потреблението. Този индекс е полезен само когато някой реши да делегира временно права на глас и не знае кого да избере. Например, ако сте допринесли значително за архитектурното планиране на града, ще имате точки по този въпрос и е по-вероятно хората да ви делегират своя глас, когато се вземат такива решения. Това е всичко, не ви дава никакви привилегии, не се превръща в икономическа мощ.
Както можете да видите, това е красотата на автономията. Тя отразява и подчертава това, което вече е естествено за нас. Обществото не е родено с етикети с цени, гражданство и йерархични позиции. И затова е толкова лесно да се върнем обратно към това, което сме първоначално, като просто отхвърлим всяка изкуствена абстракция, наложена ни от системи, които винаги се провалят именно поради факта, че се опитват да превърнат хората в нещо друго.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 28 май 2024, 19:46
Читателите казват
За „Нивганощ “ от Джей Кристоф
Учудващо свежарско фентъзи. Приятно за четене, интересна история, при това не е съвсем линейна. Не е прекалено клиширано.
Заслужава си прочита за феновете на жанра.
Единствената ми критика е, че главната героиня на места е леко оувърпауърд.
За „Необруленото историческо предназначение на българския дух “ от Илия Петров Енчев
Леле майко… аз мислех че сидеровия бумеранг е върха на миризливата купчинка, но това творение го подминава без засилка. Наложих си да дочета първа глава и не съжалявам. Не съм имал честта да срещна по нескопосано, струпано на две на три плиткоумно произведение през живота си. Надявам се никога да не изчезне за да му се дивят и радват малки и големи.
За „Махди “ от Артър Дж. Куинъл
След „Денят на Чакала“ това е най доброто което съм срещал. Благодаря „Читанка“!
За „Моето семейство и други животни “ от Джералд Даръл
Когато бях десетина годишна, някой ми подари "Градината на боговете ". Дълго време избягвах да я прочета, поради сравнително малкото наличие на пряка реч. Докато един ден от немай къде я подхванах иии… Любов от пръв прочит. Намерих и другите две книги от трилогията за Корфу, после и вс останали, издадени в България и така Джералд Даръл стана любимият ми автор.
Книгите му са автобиографични, много цветни, с огромна доза хумор и върволица от животни. Какво повече му трябва на човек…:)
За „Небесните господари “ от Джон Броснан
Четох я преди 20-ина години. Много ми харесва. Първата част е най — добрата. Мисля скоро пак да я метна.