Преместване в друго училище

Мама Ру, всъщност детето е второ в семейството ми, имам доведен син, за който не съм говорила, защото вече е на 25 години, вече не живее с нас и не му е мястото в тази тема за малки деца. Обожавам го и се гордея с него като със собствено дете. Отличник и медалист е на НПМГ, шампион на национален кръг на олимпиада и много, много умен и успешен млад мъж. Второто ми, макар и първо биологично дете, върви по същите стъпки без натиск от моя страна, по-силна е в други области, но също иска да успява и да се доказва. Третото ми дете днес ще влезе в системата, отивам да я запиша в ясла. Мога да разкажа страшно много за съзнателните избори, които съм направила, за да имат те положително отношение към науката, училището и учителите си. Права сте, че децата са различни, всяко от децата ми има уникален характер, но същевременно са деца на мен и баща си, а отношението на семейството към училището, знанията, книгите и успехите е ключово. Системата никъде не е идеална, но е наша работа те да влязат максимално подготвени и оптимистично настроени в нея.

Не всички деца се раждат с еднакви дадености, обаче. Независимо от родителските усилия и нагласи всяко дете си има капацитет. Деца, които срещат затруднения доста бързо намразват училището. Те няма как да останат с положителни нагласи, уви.

Чувството за хумор и способността да погледнеш на света не само от собственото си величие са ценни качества, дори по-ценни от това да знаеш какво е котангес и на колко е равен cotg(45).
Как не се иска капацитет 1-4 клас? Възможно е с повече усилия едно дете с по-малък капацитет да достигне дете с по-висок, но това не изравнява капацитети им, нито усилията които полагат.
Това е форум и всеки може да пише където си иска, без да дължи обяснение на когото и да било защо го прави.
За съдбата бях съвсем искрена. Явно не можете да го разберете, дано и не ви се налага.

П.П. докладването не говори добре, за този който го прави.

Само, който е бил в твоите обувки може да те разбере.

Мама Ру, така е, но има и нещо наречено емпатия. Истински добрите и интелигентни хора могат да изпитват това чувство. Могат и да се опитат да се поставят на мястото на другия.
В тема, в която се обсъждат проблеми с ученето, да развяваш успехите на доведения си син е проява на някакъв комплекс.

Тук се развихриха леко безсмислени и непродуктивни спорове.
Още веднъж конкретният ми съвет към авторката - ако действително настоящата среда в училището на детето не му се отразява добре, то бих проучила други училища (и най-вече учители) и бих избрала по-подходящо заведение. Обаче и да не приема буквално думите на дъщеря си "скучно ми е", а да има предвид, че това може да означава "трудно ми е, не разбирам, изпуснала съм материал".

Оооо, то за това нямало отговори! Защото не е понесло на нечие его!
Успех на авторката и детето ѝ искрено се извинявам, че бях въвлечена в дребнави спорове и нискоинтелигентно заяждане, което разводни темата ѝ!

Die Solell няма да те разберат, няма друга държава освен някоя бивша комунистическа такава, където масата таксиметрови шофьори да са с висше образование, продавачите в магазина и касирката в банката. Ще учиш 5 г. , като реално е нужно много по-малко, а дипломата ти е в шкафа, университети в БГ на кило и някакъв в Пловдив даваше награда джип с лотария на новозаписали се студенти. Абсурд!
И аз живея в чужбина, работя в голяма компания и шефове на отдели, нямат висше образование, да учили са, но нямат бакалавърска или магистърска степен, но пък за сметка на това куп обучения, ежедневна комуникация на английски език. Единя започнал дуално образование т.е. работи във фирмата и ходил на училище, е шеф на целия отдел след години естествено. Манията в България за заветно висше образование и сякаш има три професии доктор, инж. и адвокат, всичко друго е простолюдие. В Германия един електротехник в ел. фирма е учил дуално образование т.е. ходил на училище и ходил на работа, започнал на 16 г. получава и заплата, същата работа в България я извършва инж. от ТУ с магистратура. И за какво е всичко това? Дай да си учим, а какво е качеството, реалните знания, опита, но диплома има. Всеки човек има различен капацитет, потребности, желания, не смятам, за посредствено професия, като водопроводчик, не е ли на бюро край. Говорих с моя колежка преместили се двамата 19 г. от ГДР в Западна Германия, той започнал в склада на фирмата в която работим, но в едно от дъщерните дружества, тя впоследствие при нас. Двамата завършили т.нар. Ausbildung  или дуално образование, шефката му го видяла, че има потенциал и сменила позицията му в производството, така за 20 г. стига до Мениджър по качеството след сериозно обучение, но не висше, паралелно учи и английски.Считам, че в България системата е много сбъркана.

Ох, това ми е любимото! Някакви хора, не живеещи в България, да обясняват как системата тук е сбъркана. Стойте си там в чужбината и се радвайте на успехите си. Ние ще се справим и без вас тук.

Sephora точно така е и се надявам повече хора да са на това мнение и да се гордеят със знанията и възможностите на децата си, а не с оценките и образованието им.
Никоя система, която толерира учители, наказващи децата  да пишат на земята или да стоят в ъгъла не заслужава моето уважение и няма как да е добра. За българската система детето не е личност и то няма стойност.

Това с писането на пода и стоенето в ъгъла и мен ме шокира. Но се чудя дали е истина. Дали детето не си поизмисля или преувеличава? Нереалистично ми звучи. Все си мисля, че щеше да се разчуе и другите родители щяха да вдигнат шум. Или пък самата авторка трябваше да подаде сигнал. Затова не го приемам съвсем за чиста монета това. Винаги имам едно наум за подобни "преразкази".

В трети клас си се практикува стоенето в ъгъла. Детето разказва, не е било наказано, няма причина да лъже. И говоренето на “бе” и питането “ти нормален ли си, бе” и заплахата, че най-простите ставали чистачи. После децата питат майките си “мамо, ти проста ли си?” Ако жената не бе повдигнала въпроса никога нямаше да предположа, че чисти.

Извинявайте, но ситуации извадени от контекста - не е ОК да се коментират.
Съгласна съм, че наказването на дете в ъгъла е унизително и не ОК, но ако нещата се случват за пореден ден, няма подкрепара на родителите, детето живее с чувство за безнаказаност и т.н. - мога да разбера учителите, те също са хора. В гимназията става още по-зле - смея се на разказите на децата ми от гимназия, но в същото време се чудя на учителите как издържат.

Колкото до висшето образование - съжалявам, но има професии, за които е нужно. И не говорим за електротехник, който наистина може да научи занаята и защото има потенциала да се издигне. Не всички професии са занаятчийски. Освен това, да се сравнява аусбилдунга в Германия и неясно какво в България не е коректно, тъй като дуалното обучение в България е реализирано по съвсем друг начин.
Колкото до 1-2 реализирали се изключения - супер, обаче реалността в България е, че нискоквалифицираният труд е и много ниско платен. Затова и родителите искат децата им да имат по-висока образователна степен.