Какво пробуди вярата ви в Бог?

Възпитана съм от дете, че има Бог, но в онази ритуална религиозност - на Бъдни Вечер се прави това, на Коледа - онова, а в църква се влиза, за да се пали свещ. На 12-13 години започнах да си задавам въпросите: Дали Бог съществува?, Коя религия е най-истинската?", Какво следва след смъртта? Защо светът е жесток?
И така вече 40 години. Към момента съм убедена, че съществуването на Бог (и едно конкретно религиозно учение) е единственото разумно обяснение за нещата които се случват в този свят. Разбира се който не е повярвал, той не се съмнявал някога във вярата си.
Какво е подбудило вярата ми? Нещо извън мен или дълбоко в мен. Или е трябвало така да стане или съм си такава. Или съм слаб човек и имам нуждата от такова учение, за да понеса този живот(версия за невярващите) или някаква сила ме е подбутнала (версия за вярващите). Но се радвам, че съм вярваща, защото колкото и да е тежко, вярата винаги носи утеха. Който иска да ми вземе вярата, моля да ми даде нещо в замяна, с което да понасям гадния живот.

Gorg0nzola,за слабостта бих възразила.
За мен вярващият човек е силен и често точно заради убежденията си проявява още по-голяма воля понеже, казвам го от личен опит, точно начинът на живот, който съм избрала ме е изправял пред тежки решения. Да не кажа, че е ежедневен избор и борба  да си такъв какъвто искаш да бъдеш, а не такъв какъвто си.

Да. Конкретна причина няма. Разумът ми казва че Бог съществува, но не съм религиозен. Нещо като гърците в Римската империя съм. Не вярвам в религиите на своето време, и търся Бог чрез разум и философия. В личната си представа за истината, под вяра и религия разбирам различни неща. Може би щях да съм религиозен ако църквата бе запазила своята независимост от светската власт, и бе запазила своята чистота и духовност от първите няколко века. Но, на практика след Император Константин, когато християнството бива поставено под контрола на държавата, и тя започва да го направлява, финансира, да се меси в църковните дела, в името на вътрешни политически и външни геополитически интереси на даденият император, крал, правителство. От онзи момент нататък църквата се използва като инструмент на всички държави по света за дела нямащи нищо общо с християнството. И това продължава до ден днешен. Пример за това е войната на Русия в Украйна. Където християнството бе използвано като мотив за започване на човешко изтребление, каквото е войната.

Вярата приемам като лично, субективно мнение, че Божиите закони, които науката нарича природни закони, са точно това, закони. А там където има закони, обикновено има и законодател. Науката елегантно заобикаля този проблем с теорията за Мултивселената, само че аз не виждам нито една причина да е по вероятно това да е истината за света, а не Бог. Тя обяснява всичко, и ако повярваме в нея, вече няма нужда от Бог, само че за нея важи абсолютно същото което важи и за Бог. Тя обяснява абсолютно всичко, без да има нужда от доказателства, и същевременно от нея няма никаква полза, освен да отрече Бог, защото както казва космологът Джордж Елис:

"С нея почти всичко може да бъде обяснено, всяко наблюдение може да се съгласува с някакъв вариант Мултивселена, съответно нищо специфично, не може да бъде предсказано". Т.е. въпрос изцяло на вяра, че съществува Мултивселена. Ако тя съществува обаче, вече няма нужда от Бог като обяснение на света. Така че атеистите на практика са също вярващи, но изповядват друга вяра на този етап.


Точно това се опитва да промени Исус Христос, когато идва на тая земя. Историята на Християнството не започва с Исус Христос. Тя започва още с Авраам 2 000 години преди Христос. По времето когато се ражда Христос в Римската империя, религиите в нея по онова време са един куп. Страшно много езически на различните народи покорени от Рим и юдаизмът. От религиите в Рим по времето на Христос, само юдаизмът и християнството са оцелели до ден днешен.

За разлика от гърците които търсят Бог чрез разум, юдеите не го търсят с разум. Нямат нужда от размишления за да вярват в него като Богоизбран народ. Тъй като Бог се явява пред Авраам, а след това и пред други водачи на еврейският народ. Юдаизмът проправя пътя за Християнството, обезсилвайки абсурдните езически религии по негово време, и противопоставяйки на политеизма (вярата в много богове), монотеизъм.

Самата идея за месия идва от юдаизмът. Те до ден днешен продължават да очакват идването на Месия. За тях Исус Христос е лъжепророк, иначе щяха да са християни. Без юдаизмът християнството нямаше да съществува и по друга причина. Нямаше да го има Стария Завет. Прозелитите след идването на Христос, преминават от юдаизмът към християнството благодарение на Стария Завет. Много религии например Ислямът, приемат за автор на свещеното си писание своя основател. Християнството не е такава религия. Исус не оставя свещено писание, и християнството се разраства в самото си начало, използвайки Стария Завет като литературата благодарение на която ще се разрасне ранното християнство.

Синагогата, юдейската религиозна институция осигурява място за проповед на първите християни и дори осигурява защита на християнството, докато то се възприема като част от юдаизмът от неговите съвременници при появата му. Връзката им се къса (ако не се беше скъсала, християнството нямаше днес да съществува), когато на първият и най важен църковен събор в историята  на християнството, 19 години след разпването на Христос, се свиква за да се разрежи разрастналият се през първите години след Христос, огромен спор относно това кои трябва да спазват юдейският закон. Ранната църква броени години след Христос, е разделена в две направления. Според едното направление езичниците приели християнството, подобно на юдеите трябва да спазват Мойсеевият закон, за да се спасят. Те искат да превърнат християнството в секта на юдаизмът и ако бяха успели още в зародиш щяха да го ликвидират като отделна религия и нямаше да се разпространи из целият свят. Водач на другото направление е Апостол Павел. Според тях спасението идва само чрез вяра в Христос, а не чрез дела и че то се предлага на всички народи, а не само на юдеите. За това Апостол Павел не допуска обрязването на Тит (Послание към Галатяните 2:3). Освобождаването на Християнството в първите години след като Христос напуска тази земя от задължението да се спазва юдейският обреден закон, е пряко следствие от този първи църковен събор в историята на човечеството, на който християнството устоява и се обособява като отделна религия, за да оцелее до ден днешен. 2 000 години по късно.

Точно по това се отличава автентичното ранно Християнство, в първите му години. Че Кръстът на Христос  трябва да бъде отправна точка за духовният живот, а не съблюдаване и спазване на дела. Християнството по своята същност е религия която поставя любовта към живота и делото на Христос, като движеща сила за нравствено поведение. Юдеите приели християнството и спасени чрез вяра, са свободни ако искат да спазват Мойсеевия закон, но от любов към Бога, и като доброволен акт, а не като задължително изискване за спасение.

Същият проблем се появява в Християнството и по нататък в историята. По време на реформацията, когато реформаторите се опитват да върнат християнството в неговите ранни идеали, виждайки покварата настъпила в църквата през средновековието, осъзнавайки че църквата освен вяра е започнала да изисква и дела за спасение. Което води до търговия с индулгенции в църквата.

Иначе аз самият вярвам в Бог, но не мога да се нарека християнин. Имам нужда да видя за да повярвам конкретно в християнската религия, във възкресението на Христос. Като Тома Неверни съм. Вярвам в съществуването на Бог, но дали Христос е възкръснал. Иска ми се да е така, но разума в мен се противи. От гледна точка на науката по възможен е вечният живот, от възкресението. Но въпреки че не мога да повярвам във възкресението на Христос заради рационализма в мен, в сърцето си му се възхищавам, като най важният човек живял някога на тая земя. Оказал най голямо влияние на историческият ход от всички хора някога живяли на тая планета. Като човек действително дал живота си за всички нас, и за мен самият.

Ако вярваш, че Бог е създал човека, то тогава да повярваш във възкресението не би било трудно. За Бог способността да възкресява е същото както способността на техника да възстанови повреден уред и да му даде нов живот.

Честно казано като умра изобщо не искам да възкръсвам.Искам да се преродя и нищо да не помня.Както писах и по-напред вярваща съм,кръстена съм в православната вяра,но не съм типичния вярващ.Преди 5 години прочетох така оплюваната книга "Стопанката на Господ".И понеже от години ходех по църкви и манастири и се молех за второто дете реших ,че ще си направя един ритуал,описан в книгата, който са правели старите българи.Не знам дали помогна,но две години по-късно се роди малкия като пък около 2 месеца преди успешното инвитро ходих и до манастира Св Мина и оставих дрешка с молбата за бебе.И на големия син оставих с молба да е по-добре,за жалост от 2022 влязохме в ада наречен пубертет при дете с аутизъм(днес е една идея по-добре, но не е това, което беше преди 2020).Вярвам и в сънищата си.Много често ми показват бъдещи събития,а църквата отрича всичко това и ако живеех в Средновековието вероятно щях да свърша на кладата изгорена като вещица...Та обобщението е,че вярвам в Бог,но не и в неговите религии.

Няма как да стане дискусия, ако няма различни мнения. Защо някой, който е уверен в себе си, би се дразнил от различното мнение?

Идеята не беше да те нападаме, а да разберем какво искаш. Ако искаш свидетелства на вярващи - иди в православната група. Там ще срещнеш приемане.
Вярата е интимно нещо. Липсата на вяра също.
Като влезеш с бутонките, няма да си постигнеш целта каквато и да е тя. Бъди благословена и вярвай, просто не очаквай всички да са на твоята вълна. Живота е шарен и има всичко.

Да, вярвам, православна християнка съм. Точно така, Никола Тесла, Христос дори е казал, че не дошъл на земята, за да създава нова религия. Много ми хареса поста ти.

Би ли цитирала от  библията къде казва, че е дошъл на земята, да създава нова религия. Моля, за точен цитат.

Написах точно обратното, че НЕ е дошъл да създава нова религия.

Хората имат избор, щом можеш да избереш Бог значи може да избереш и да си атеист.  Въпросът на темата е "какво пробуди у вас вярата към Бог"  но той не е толкова тесногръдо зададен и съответно отговорът не е толкова черно-бял. Ако всички пишат в темата колко е велика вярата и делата божи на земята -  ще стане все едно сме на проповед. нормално е хората тук да пишат своето мнение и е нормално то да се различава от мнението на авторката, естествено е да има спорове. Ако някой вярва, тези спорове няма да загасят вярата му , а ако не вярва - няма да я събудят.
Затова няма нужда от толкова плам, няма нужда и да се обяснява какво ще стане когато дойде второто пришествие. Всеки е преценил риска за вярата или невярата си. Ситуацията е подобна на тютюнопушенето. Рискът от рак няма да спре пушача да пуши. Прелестта на цигарите няма да накарат непушача да пропуши.

Нищо не е пробуждало вярата ми в бог. Агностик съм.

Вярвам. От малка вярвам и се определях като християнка, но истинската, "жива" вяра се събуди в мен след смъртта на майката на бивш приятел. До този момент бях губила баби и дядовци, чиято смърт приемах като нещо естествено. Но тогава се разтърсих и започнах да търся Бога и да търся отговори. А е казано който търси намира и почукай и ще ти се отвори. Така и стана. Бог се открива ако наистина го търсим, ако Го искаме в живота си. Не мога да кажа, че съм много праведна както според православните, така и според евангелистите, но вярвам, че ме обича, вярвам във вечния живот след смъртта. Старая се да спазвам Божиите заповеди. Имаме спорове с мъжа ми на тази тема - той иска всичко тук и сега, нещо като безсмъртие, но това, което Бог е обещал е нещо прекрасно във вечността , което око не е виждало и т.н. Има ужасни неща в този свят, така е, има и нещо като родова памет, но Бог знае, вижда, обича, подкрепя.

Дефинирай Бог.
Без това уточнение ще си говорят хората за дядо боже с брадата, дето наднича иззад някой облак и клати неодобрително глава.

Според мен тоеа е единственото адекватно мнение до сега в темата , а та я е - кое ви накара да повярвате в Господ..Очаквах постове на хора , повярвали/ или разочаровани  вследствие конкретни събития/наблюдения от живота им, но за съжаление всичко, включително и моя пост е спам или разтягане на ластици. Тъкмо писах поста и видях статията - така и така спамя, поне да е докрай. Ето такива събития разколебават вярата ми в Господ. Мъчно ми е за нещастните бедни хорица https://dnes.dir.bg/svyat/stotitsi-zhertvi-i-nad-1100-zatrupani- … apua-nova-gvineya