Така сега вече бебчо е на 8 месеца , живо и здраво момче , но имам чувството , че имаме проблем с връзката между мама и бебе от негова страна. От самото начало,от деня в който за първи път се докоснах до моето момче , то не ме искаше. Не съм суеверна , но винаги съм вярвала във онзи момент при раждане “кожа до кожа” , но аз не успях да го изпитан , бях по спешност секцио... и от там съм си вкарала в главата тези мисли,че детето ми не знае коя съм.
Обичам го страшно много , всичко му давам , внимание , обич , игри , материално ... всичко си има. Аз съм самотна майка , не работя буквално 24/7 детето е с мен. Но проблема е , че не ми се усмихва , инати се в ръцете ми , изтласква се , бута ме , плаче в мен и никога досега не показа и капка обич към мен. В баба му стои без проблеми , смее и се , гука и радва се много. Но защо в мен не? Къде греша? Постоянно му пея песнички,люляме се , гушкаме се .. давам му цялата обич на света , а той ме отблъсква ...
Странното е , че е в двете крайности , другото е , че иска само върху мен да спи и до мен на спалнята , също така не иска сам да стои , започва да плаче с цял глас , ако го оставя в гимнастика,на легло,на шезлонг, на проходилка... категорично не желае- по цял ден ми е в ръцете , с него ям,с него проскам , с него готвя ...
Това е странното хем прави инати в ръцете ми и не ме иска , хем пък спи само с мен и за секунда сам не иска да остане...
Немога да опиша точно ситуацията , опитах се максимално да съм изчерпателна..
Моля ви , помогнете ми Вече не знам какво да мисля ...