Ама то и миналата беше мани, мани. 
- Публикувана: 23 фев. 2021, 19:11 ч.
- Последно мнение: 27 май 2024, 06:19 ч.
Жената зодия Риби - 19
Дисциплината ми е визитната картичка. Колко повече да се дисциплинирам?!
Забелязала съм, че в масовите хороскопи ентусиазма на правещия ги се изчерпва и към края вече само негативи. Нашата зодия като последна или я претупват набързо, или нищо хубаво, или абсолютно общи приказки.
Та кога Сатурн или който там ни притиска, ще отпусне хватката?
Забелязала съм, че в масовите хороскопи ентусиазма на правещия ги се изчерпва и към края вече само негативи. Нашата зодия като последна или я претупват набързо, или нищо хубаво, или абсолютно общи приказки.
Та кога Сатурн или който там ни притиска, ще отпусне хватката?
Понякога изпитвам едно чувство на разочарование,на безсилие....Някаква тъга ме обзема и си мисля,че никой не ме оценява,че не се справям с живота,че не съм важна на никому.Рядко се случва,но ме държи цял ден,нищо не е в състояние да промени настроението ми.
Преди всичко съм разочарована от децата ми и партньора ми,че не дават от себе си достатъчно за мен.Значи,заседне ми на гърлото това разочарование и не мога да го преглътна.То си се трупа,аз ,типично за зодията търпя,гълтам жаби,тая и гняв,и тъга...
Питам се дали е от нещо в пространството и вселената,и планетите,или просто си се филмирам?😁Има дни се смея с глас,жизнена и енергична,и щастлива съм,но има и моменти,в които ми е някак сиво и тъпо😒
Преди всичко съм разочарована от децата ми и партньора ми,че не дават от себе си достатъчно за мен.Значи,заседне ми на гърлото това разочарование и не мога да го преглътна.То си се трупа,аз ,типично за зодията търпя,гълтам жаби,тая и гняв,и тъга...
Питам се дали е от нещо в пространството и вселената,и планетите,или просто си се филмирам?😁Има дни се смея с глас,жизнена и енергична,и щастлива съм,но има и моменти,в които ми е някак сиво и тъпо😒
Излей си тежестта. Освободи се от такъв тип мисли. От няколко години насам промених нагласата си и нямам такъв проблем. Изпадала съм много пъти в такива състояния, няма как, но прецених, че никой не ми е длъжен с нищо дори да ми е благодарен. Това си е техния път и решения, а аз не тая очаквания за никой и нищо. Гледам да избягвам чувството на жертва и ми се иска съвсем да го изкореня от себе си, защото не е полезно, но понякога се случва да се натъжавам за някакви неща в работата. Не си струва.
На теория сме наясно, уви, на практика тъгуваме и трупаме разочарования.
Аз пак да попитам - кога ще просветне на хоризонта за нас?
Допълвам си поста, защото малко изпаднах в самосъжаление. Днес гледам във фейсбук една позната я наградили, други ги поздравяват, усмихнати, прегърнали други усмихнати и успешни хора. Друга приятелка, която с мен не намира време да излезе, за пореден път я виждам на снимка в компания.
А аз, която се раздавам за приятели, колеги, в работата също - нищо. Само тревоги, игнор или пренебрежение.
Толкова години съм на този свят, а още се уча как да живея, май.
Аз пак да попитам - кога ще просветне на хоризонта за нас?
Допълвам си поста, защото малко изпаднах в самосъжаление. Днес гледам във фейсбук една позната я наградили, други ги поздравяват, усмихнати, прегърнали други усмихнати и успешни хора. Друга приятелка, която с мен не намира време да излезе, за пореден път я виждам на снимка в компания.
А аз, която се раздавам за приятели, колеги, в работата също - нищо. Само тревоги, игнор или пренебрежение.
Толкова години съм на този свят, а още се уча как да живея, май.
Понякога изпитвам едно чувство на разочарование,на безсилие....Някаква тъга ме обзема и си мисля,че никой не ме оценява,че не се справям с живота,че не съм важна на никому.Рядко се случва,но ме държи цял ден,нищо не е в състояние да промени настроението ми.
Тъжното е, че си права или поне близо до правотата. Малцина са тези, които оценяват другите. Някои успяват да не оценят правилно и себе си, но там процентът на правилно оценяващите е по-висок, защото и мотивацията обикновено е по-висока.